Просрочените задължения на общините намаляват до 138 млн. лв.

Източник: Капитал

Просрочените задължения на местната власт продължават да намаляват и през второто тримесечие на годината. Докато към края на юни 2017 г. общата сума беше 160.3 млн. лв., сега тя пада до 138.2 млн. лв., от които 9 млн. са задължения по европрограми. Същевременно размерът на общинския дълг се повишава, като към средата на годината увеличението е с 9.5% до 1.345 млрд. лв. Растат и поетите ангажименти за бъдещи разходи. Добра новина е, че средствата за инвестиции леко се увеличават - от 7.9% до 9.7% от общите разходи. Това показват данните за финансовото състояние на общините, които Министерството на финансите публикува на всеки три месеца.

От анализа става ясно, че от началото на годината не са договорени нови безлихвени заеми от държавния бюджет по процедурата за финансово оздравяване. Така общините с подобни заеми остават десет, а сумата на дадените средства е 27.9 млн. лв.

Дълг, просрочия и още разходи

Просрочените задължения на местната власт намаляват на годишна база с над 20 млн. лв. до 138.2 млн. към юни, като те се формират от бюджетите на 134 общини от общо 265. Тук с най-голяма сума води област Пазарджик, която е натрупала 22.5 млн. лв., а с най-малка е Шумен, която няма никакви просрочия.

За сметка на понижението при просрочените задължения общинският дълг нараства до 1.35 млрд. лв. към юни спрямо 1.23 млрд. през същия период на миналата година. Голямото увеличение идва от Столичната община, където сумата се повишава с 91 млн. лв. на годишна база, следвана от Варна (14 млн. лв.) и Поморие (12.2 млн. лв.). От друга страна, голямо понижение отбелязва общинският дълг на Несебър (с 10.5 млн. лв.) и на Кърджали (с 6 млн. лв.).

Възникналите задължения на общините за разходи намаляват с близо 19 млн. лв. до 259 млн. към юни, докато поетите ангажименти за бъдещи разплащания растат със 117 млн. до над 2.09 млрд. лв.

Казусът "Пазарджик"

Най-голям ръст на просрочените задължения в абсолютни стойности отбелязва община Пазарджик - с над 5 млн. лв. до 7.3 млн. към юни спрямо същия период на миналата година. Вероятно голяма част от сумата идва от задължения за депониране на отпадъци в размер на над 4.5 млн. лв., начислени от РИОСВ - Пазарджик.

Актът за установяване на вземането е издаден още през октомври 2015 г., но общината го обжалва - първо пред административния съд, а след това и пред Върховния административен съд. Ефектът обаче е нулев - през януари тази година ВАС оставя в сила решението на АС.

От протоколи на общинския съвет става ясно, че три месеца по-късно кметът на Пазарджик Тодор Попов е получил съгласие от съвета да кандидатства за безлихвен заем в размер на 2 млн. лв. по процедурата за финансово оздравяване. Местната власт обаче все още не е получила одобрението на Министерството на финансите, съдейки по анализа на ведомството към юни.