Как се формират лекарските заплати и има ли милионери в бели престилки в България

Приписват на германския канцлер Хелмут Кол репликата, че не е лекар, за да си позволи да кара Mercedes, пише вестник Капитал. Дали медиците в България могат да карат скъпи коли и колко от тях могат да си го позволят е въпрос, който съсловието си задава през последната седмица, след като бяха публикувани декларациите за имущественото състояние на директорите на държавни и частни болници.

От тях излезе "новината", че проф. д-р Генчо Начев, кардиохирург, директор на университетската болница "Св. Екатерина" в столицата, който оперира в нея и в кардиохирургиите в Пловдив и в Бургас, е вероятно най-богатият болничен директор, със семейна собственост от над 6 милиона лева във влогове и инвестиционни фондове плюс движимо и недвижимо имущество.

Съдейки по спестяванията на много от неговите колеги - директори на болници, те също са далече от клишето за лошо платените български лекари. Тези доходи са нещо безспорно хубаво - отговорността на лекарите и уменията, които те имат, заслужават високо заплащане. В конкретния случай източникът на тези пари е работа и това може да се докаже от отчетите към здравната каса и счетоводството на болницата. Въпросът е обаче дали всички лекари получават възнаграждение, отговарящо на отговорността и уменията им, или системата работи както трябва само за малка каста здравни аристократи, които участват в разпределянето на парите.

Как се формират заплатите на лекарите

На практика огромна част от лекарите в България трудно могат да си позволят нов Mercedes. Причината е, че заплатите им, които идват основно от здравната каса, са изключително ниски и затова повечето са принудени да работят на поне две места. Заплатите на директорите на държавни болници се определят от здравното министерство, на частните - от самите собственици, и има много случаи, в които те са по-ниски от тези на завеждащите най-големите и тежки отделения.

От какво печелят лекарите? Краткият отговор е – от работа. В статистиката на здравната каса почти всички специалисти работят поне на две места – в болница, в друга болница или в частен кабинет. Причината не е желанието за денонощен труд, а ниските заплати.

Според последния колективен трудов договор в системата от 2016 г. началните основни месечни заплати на директори на болници и завеждащи клиника са 1000 лв. Началник на отделение трябва да получава минимум 910 лв., а сестрите са със заплата, не по-ниска от 700 лв. Работещите болници са 322 към края на 2017 г. с 52 744 легла и във всяка болница има отделна система на заплащане.

Основният източник на доходи на медиците са клиничните пътеки – инструментът, с който здравната каса плаща за извършен труд. В част от болниците в големите градове, както и в частните клиники, има доплащане за избор на екип и лекуващ лекар, както и за по-добри битови условия, медицински изделия, лекарства и др. Това обаче съвсем не е така във всички градове. В областната болница в Сливен например за 2 години има един избор на екип.

В голяма част от клиниките директорът е играещ треньор - обикновено, освен че администрира, той оперира и преглежда.

В края на всеки месец директорът разпределя получените средства от НЗОК и от доплащане за заплати на персонала, като този фонд формира между 60 и 90% от приходите на болниците.

Другият източник на приходи за лекарите и клиниките е участието в клинични проучвания. То е източник на приход за цялата болница, тъй като клиниките получават допълнителни средства за пациентите - участници в проучването. Например, ако изследване със скенер, платено от НЗОК, струва 200 лв., за изследване на участник в клинично проучване болницата иска 1000 лв.

Частната практика е основен източник на допълнителни приходи за лекарите. В България по данни на НСИ към 2016 г. практикуват 29 539 лекари и 8011 дентални лекари.

Ако общопрактикуващите лекари са около 11 хил., останалите им колеги са лекари специалисти и имат право да работят в болничната и извънболничната помощ. Част от лекарите работят в две, а понякога по договор и в три болници. Това важи с особена сила за дефицитни специалности – патология, анестезиология, педиатрия, реанимация и др.

Съвсем истински случай е учудването на известен хирург от "Пирогов", чийто таван на заплата след дългогодишна практика бил 1200 лв., когато започнал работа в частна клиника, за две седмици получил 4500 лв. и отишъл да попита дали няма грешка.

Цената на платените частни прегледи варира между 25 и 100 лв., като до горната граница стигат единствено именити професори. Така един преглед струва по-малко от луксозна прическа във фризьорски салон в столицата.

Има и още една малка възможност за приходи и тя е от преподавателска дейност и четене на лекции по различни форуми. Лекарите в университетските болници са и преподаватели и така получават още една заплата. Четенето на лекции по конгреси и обучения е привилегия, която се полага само на известни лекари и като цяло се случва рядко през годината.

Своеобразен "приход" е това, че фармацевтичните компании подпомагат лекарите да си платят таксите за участие в конгреси – нещо, което по принцип би трябвало да правят работодателите им, тъй като това е професия, в която информацията остарява за няколко месеца. През миналата година по данни на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании те са подпомогнали лекари и техните научни дружества със сумата от общо 28 млн. лв. за такси и участие в научни симпозиуми.

Кой колко получава обаче зависи основно от договорените с НЗОК средства за лечение в съответната специалност. Така, ако средната заплата в сектора е под 1000 лв., има специалности като кардиохирургия, хирургия, неврохирургия, в които заплащането е в пъти по-високо, и специалности, които едва свързват двата края, като патология, анестезиология, неонатология, педиатрия и др.

Директорите на болници са декларирали имуществото си, което обаче има обяснения извън сегашната им длъжност. Проф. Генчо Начев например е известен клиницист, който почти непрекъснато оперира, семейството на сегашния управител на здравната каса, а преди директор на университетска болница д-р Дечо Дечев разполага с наследствени имоти, а съпругата му е известен зъболекар. Председателят на сдружението на частните болници и собственик на частна клиника д-р Николай Болтаджиев дълги години е практикувал във Франция. Обяснение има и за старите коли, и за апартаментите на болничните директори. Понеже се декларира за първи път и понеже здравеопазването съвсем не е безплатно, имуществото предизвиква такъв интерес.

Голямото изкривяване

Едно от подозренията около декларациите за имуществото на лекарите беше, че те са едва ли не от "нерегламентирани доходи". При управлението на болниците, както и при управлението на всяко друго държавно (а и не само) имущество със сигурност има случаи на корупция. За имуществото в имотните декларации обаче много по-вероятно има напълно легално обяснение.

"Около публикуването на декларациите се създаде грешното внушение, че част от болниците са закъсали, а директорите им са богати. Аз познавам повечето директори - част от имотното състояние се дължи не само на приходи от специалността – имат наследствени имоти, имат фирми, съпругите им също работят и това е така в целия сектор. Много е трудно да станеш милионер с работа като лекар – повечето колеги работят на няколко места и всичко това е взето от почивката им", коментира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Според него средната работна заплата на лекарите в държавните болници е около 2000 лв., младите лекари получават 1000 лв., скъпоплатените специалисти са единици.

"Със сигурност начинът, по който здравната каса заплаща медицински дейности, доведе до това изкривяване – някои изключително бедни роднини, а други, които благодарение на скъпите пътеки печелят повече – не казвам незаслужено, целта не е да намалим техните заплати, а по-бедните да ги догонят", казва д-р Маджаров.

Преди седмица новият управител на здравната каса д-р Дечо Дечев коментира пред "Капитал", че ножицата в заплащането си личи по дефицита на лекари в част от специалностите и че смята да въведе международна система за оценка на сложността на лечението, която да нормализира заплащането и да намали разликата между една и друга специалност.

"Декларациите на директорите, някои от които са изключително щедри, няма как да говорят много за сектора, тъй като липсва прозрачност при заплащането в бранша. Не е ясно как се остойностява трудът, колко от парите отиват за самия пациент, лекарства и консумативи, колко за издръжка на болницата", допълва Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

"Преразпределението на средства в болниците не е равномерно и по правило определени специалисти обират каймака за сметка на други. Това е огромна несправедливост, крайно време е да се регулират заплатите. В Австрия всяка година се договарят и е ясно и прозрачно за цялото общество колко получава лекар с една, с две специалности", смята д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.