Зловещата история на Плъха, който бе убит от лекар в Пловдив

На 5 март Пловдив осъмна блокиран от хиляди хора, които скандираха „Свобода за д-р Димитров”. Шествие, дълго почти 2 километра, мина по булевардите „Васил Априлов” и „Шести септември” , за да се окаже пред вратите на прокуратурата. Причината за гражданското недоволство бе арестът на пловдивския анестезиолог д-р Иван Димитров, който два дни по-рано бе арестуван за убийството на Георги Джевизов . На 1 срещу 2 март през нощта Джевизов, който сред криминалния контингент е познат като Жоро Плъха, влиза в имота на лекаря и влиза в гаража, за да краде.

Димитров бил сам в къщи и чул подозрителен шум. От терасата видял мъжа, който се подготвял да изнесе набелязаните вещи от гаража и след това слязъл, въоръжен с Валтер на двора. Извикал „Стой, полиция!”, а бандитът , който очевидно не за първи път бил изненадван от жертвата си, не побягнал а започнал да хвърля по лекаря метални предмети , а след това и ножа, с който бил въоръжен. Димитров паднал и стрелял по нападателя. Уцелил го в гърдите, а той побягнал. Успял да пробяга стотина метра, паднал до беемве зад Областната управа и издъхнал.

Докторът се обадил на свой приятел , с когото обиколили района да търсят ранения крадец, но след като не го намерили решили, че е избягал.  Тогава Димитров вместо да звънне в полицията, решил, че е по-добре да заличи следите.  Отървал се от незаконния пистолет, почистил ръцете си, превързал раната си и помолил съседите да изтрият записите от видеокамерите. Въпреки положените усилия обаче, по-късно същия ден той бе арестуван.  Задържането му предвид дебелото криминално досие на крадеца, влязъл в имота му , предизвика сериозно недоволство сред пловдивчани. Още повече , че Доктора се оказа човек с авторитет в различни социални кръгове и много пациенти.

Четири дни по-късно мярката за неотклонение на Доктора бе променена и той излезе на свобода. Това пък от своя страна предизвика недоволството на няколко правозащитни организации , а близките на Плъха заплашиха със съд в Страсбург., тъй като според тях той не бил влязъл в гаража да краде, а да се облекчи!

Срещу Иван Димитров бяха повдигнати  две обвинения - за причиняване на смърт, превишавайки пределите на неизбежната отбрана и незаконно притежаване на боеприпаси и оръжие. В жилището му бяха открити 17 патрона без разрешителни. 16 от тях са за “Макаров”. Първото обвинение предвижда до 5 г. лишаване от свобода, а за второто - от 2 до 8 г.

Разследването бе удължено от прокуратурата, тъй като бяха назначени множество експертизи. Крайният срок, поставен от наблюдаващия прокурор Георги Пенев, е 2 септември. Дали ще следва ново удължаване или на обвиняемият ще бъдат предявени материалите по делото, зависи от това дали експертизите са готови.

За времето от разкриването на престъплението до деня, в който прокуратурата изнесе пълни подробности за  престъплението, настроенията спрямо Доктора минаха  през  различни състояния - от канонизиране до разпъване на кръста.  Ясно се очертаха две тенденции, а именно липсата на доверие в институциите - правоохранителни и правораздавателни, както и изострено чувство за несправедливост по отношение на несъизмеримост между престъпленията и наказанията.  И, разбира се, тлеещия етнически конфликт.

За сметка на това злощастният завършек на живота на Джевизов, не предизвика голямо съжаление. Дори след като се появиха подробности за действията на Доктора по заличаването на следите, това не промени драстично общественото мнение. 

Каква е вината на Доктора ще реши съдът, но TrafficNews. bg реши да проследи престъпната кариера на Джевизов , защото често смъртта на един човек е следствие от изборите, които той прави.

Престъпната кариера на Джевизов започва, когато е на 22 години. Специализира се е в изключително трудни за доказван.  Джевизов се ориентира към кражбите от жилища на ниски етажи, до които се изкатерва. Взломява прозорци и врати на тераси нощем, като в ранните си години като престъпник краде всичко, до което успее да се докопа. Първоначално действа така, че да влезе и излезе незабелязан от собствениците на жилището. По неизвестни причини предпочита апартаментите около центъра и в кв. „Мараша”. Има си и партньор, който му помага в изкатерването и в изнасянето на крадените вещи. Така през 2002 и 2003 година, двамата се отчитат с множество кражби, от които обаче оперативните работници успяват да докажат около 10, в това число и две, квалифицирани като грабеж.

На 10 ноември 2003 година, Плъха и партньорът му успяват да „ударят” 530 лева и 100 долара от апартамент в кв. „Мараша”. Отмъкват и стар радиоапарат, за който няма да получат почти никакви пари. Апартаментът, в който влизат, е на първия етаж и макар блокът да е с лице към оживен булевард, двамата подбират тераса, обърната към тиха и пуста градинка. Достатъчно смели са и извършват кражбата преди 22:00 часа, когато собственикът се прибира и намира жилището си ограбено. Ноември е тъмен и студен и времето помага на извършителите да останат незабелязани.

Късметът продължава да следва Джевизов и спътника му и в края на месец ноември, призори, влизат през терасата на къща, зад училище „Антим I”. От къщата на  тогава 33-годишния Петър Ш. и младата му съпруга Стоянка, крадците си тръгват с модерно зимно яке, мобилен телефон, 100 лева, както и със служебната карта и пистолета на собственика, който е военен. Макар и усетени от обитателите, двамата успяват да избягат.

След „успехите”  смелостта на Плъха и съратника му нараства. Апетитите им – също. Ценностите, които могат да намерят, докато ровят тихо в шкафовете в апартаменти, под носа на спящите собственици, вече не са им достатъчни. Вероятно затова, когато на 2 декември 2003 година, след полунощ, влизат в къща на улица „Авксентий Велишки”, не се задоволяват само с намерените дребни пари. Те събуждат стопанката на къщата – 86-годишната  баба Виолета, настаняват я в един от фотьойлите и я завързват. Настояват да им каже  къде е скрила парите си и за да бъдат по-убедителни, съучастникът на Джевизов  увива кожен колан около врата на бабата,  аДжевизов последователно прави разрези по ръцете ѝ. Възрастната жена остава полужива , като преди това им дава всичките си пари – 650 лева. /В онези години  времето е такова, че заплата от 400 лева се смята за повече от добра/. Двамата цигани, само за една вечер, си докарват приличен месечен доход, на цената на неописуемия ужас и страдание, причинени на пенсионерката.

И макар в разследването на кражбата от жилището на Петър Ш. и на бруталния грабеж на баба Виолета да са впрегнати едни от най-добрите оперативни работници, напредъкът в разследването е бавен. Описанията на извършителите са бегли, свидетелите – ужасени и не искащи да си спомнят, следите и другите доказателства – оскъдни. Двамата цигани са смели, но хитри, а по онова време  контингентът от престъпници е твърде голям. Липсва и ресурс – най-вече информационен и технологичен – по онова време компютри в полицията на практика липсват, а за масиви от лични данни още е рано да се говори.

А докато полицията все още издирва неизвестните извършители, кошмарът на среднощното нападение очаква друг пенсионер. Плъха и приятелят му си набелязват апартамент в един от блоковете на бул. „Васил Априлов” и в ранната студена утрин на 10 декември 2003 година разбиват вратата на терасата на жилището. Обитава го 78-годишен пенсионер. Измъкнат е от леглото,  а след това бит  и е изтезаван – крадците не вярват, че няма пари в жилището. Находката им този път не е голяма – 150 лева, две видеокасети и четири аудиокасети. Пребитият и окървавен пенсионер запазва достатъчно съзнание и самообладание и след задържането на престъпниците, уверено ще ги посочи в редицата за разпознаване.

Разследването продължава почти година, в която Джевизов и съратникът  извършват още няколко кражби от жилища, работилници и магазинчета. Крадат на поразия, без оглед на стойността на вещите – от златни бижута, през инструменти, до заготовки от бронз и алуминий. Материалите по кражбите се трупат, а полицията постепенно събира доказателство след доказателство и сглобява свидетелски показания парче по парче. Целта на оперативните работници е задържането да е „на сигурно”, без риск Джевизов да бъде освободен след задържането заради липса на доказателства.

Пробивът е направен  през месец септември 2004 година и полицаите пристъпват към ареста на Джевизов. В обитаваното от него тогава жилище в „Столипиново”, на адрес, на който не е регистриран и който самият Джевизов пази в тайна от всички, намират пистолета, откраднат от къщата на военния, както и няколко дреболии, които обаче доказват връзката на Плъха с други кражби. За късмет, разпознаванията от двамата пенсионери също минават повече от успешно.  Джевизов и съучастникът му получават присъди, които, макар и тежки по размер, надали съответстват на всичко извършено от двамата.

По своя прищявка или по съвет на адвокат, през есента на 2004 година, Джевизов подава молба за промяна на личните си данни. Твърди, че датата на раждане, записана в личните му документи, не съответства на истинската. След надлежен акт, макар и вече подсъдим, получава нова дата на раждане в документите си, а оттам – и нов единен граждански номер. Кражбите, грабежите и изтезанията остават на сметката на предишния му ЕГН и дълго време Джевизов се води с чисто досие. На нова сметка, до злощастното си ходене „на доктор” , Джевизов успява да натрупа доказани седем взломни кражби, една съпротива при арест и едно притежание на наркотични вещества. Дори и с напредъка на технологиите, прилагани в МВР, някой по- невнимателен полицай, при проверка само на новополученото ЕГН на Джевизов, може да не види историята на престъпната му дейност.

Двамата пенсионери, жертва на жестоките грабежи, не доживяват окончателния край на престъпната дейност на Плъха – Виолета  доживява до 2010 година, когато Джевизов излиза от затвора и отново се захваща с кражби от жилища, а Никола напуска умира през 2016 година.

Децата им вероятно се чувстват възмездени.