Българо-турска мутродиктатура

Автор: Лъчезар Лисицов


Голяма част от демократичния свят бе разочарована от изборите в Турция миналата неделя. Причината е, че те бяха спечелени от властващия вече 16 години там президент Реджеп Тайип Ердоган, който очевидно налага крайно авторитарен режим.

С вота миналата седмица влизат в сила и новите конституционни правила, според които Турция става (меко казано) президентска република. Реджеп Ердоган, според някои, се превръща в съвременен султан.
Доколко това е добре за България? Премиерът Бойко Борисов бе един от първите, които поздравиха Ердоган за победата на изборите - малко след официалния им край, когато опозицията все още оспорваше резултатите.

Известно е, че Борисов не спира да прави комплименти на турския президент, надявайки се той да ни пази от имигранти. Българският премиер дори е готов да гази световни демократични норми – помним как той върна политически мигранти, репресирани от турския режим.

Този начин на мислене изглежда се е предал и на вътрешния министър Валентин Радев.
Днес за 9 ч. е насрочено гласуването по вота на недоверие срещу българското правителство. Както повелява процедурата, във вторник се състоя и дебат, който парадоксално обаче се пренесе в кулоарите на парламента.

Тогава от ГЕРБ дадоха извънреден брифинг, на който вътрешният министър Радев и председателят на парламентарната група Цветан Цветанов заляха журналистите с поток от думи, който продължи над 30 минути и бе уморителен за слушане, камо ли за отразяване.

Любопитно е обаче какво отговори министърът на критиките на лидера на БСП Корнелия Нинова по темата „Мигранти”.
Валентин Радев обясни следното: „Да кажа няколко думи за миграцията, защото много въпроси бяха засегнати. Миграцията, границата – тя намеси и г-н Борисов, какво е казал в Брюксел. Абе тия хора все едно като че ли не са били в държавата. Нека всички си припомним какво стана 2005 г. - 2006 г. (има предвид 2015 – 2016 г. – б.а.). Спомнете си, че оттука минаваха мигранти. Това казва г-н Борисов. Какво трябваше да направим? Я си спомнете те (БСП) какво направиха с Постановление 208! Настроиха хората – и те нито едно семейство не искат да приемат. Ами ако бяха останали тука тези 60 (хиляди), които са регистрирани, това са известни хора. Те не са паднали от небето, не са минали тайно – затова ги знаем, че са 60 хиляди. През тези години всички те са минали към… не само Германия, разбира се, и средна Европа. Това казва той (Борисов). И там не сме спазили обещанието?! Ами ние казваме, че ще ги пазим, ама сега ако дойдат също (мигранти)… Добре, че е стабилна системата, в смисъл политическата система в Турция... изборите. Ми ако дойдат още 60, к’во ще ги направим? Ще фалираме цялата система. Или ще отидат нанякъде, или трябва да ги върнем обратно. Това казва той (Борисов).”

От скорострелната и объркана реч на Валентин Радев става ясно, че той е доволен от „стабилната” политическа система в Турция и поредната победа на Ердоган, надявайки се, че това ще ни пази от имигранти. Ами ако Ердоган реши друго?

Диктаторите и мутрите разсъждават по един и същи начин - от позицията на правото на силата, а не на силата на правото.
Но кой е „по-стабилният” вариант за една държава?