Бургас да се рекламира агресивно на британския пазар, за да привлечем след година много туристи от Острова

Автор: Георги РУСЧЕВ, снимки: Авторът

Трябва да се фокусираме и върху алтернативните видове туризъм – конгресен, конферентен, спортно-рекреативен и спа, защото там конкуренцията не е голяма


- Г-н Табаков, на прага на летния сезон сме, а туристическият бранш не знае какъв сезон да очаква. От една страна се отчита сериозен отлив на руски туристи, от друга от Министерството на туризма изтъква, че сме пробили на нови пазари. Коя е истината и може ли секторът да бъде спокоен, че го очаква добро лято?

- През последните четири седмици пазарът е изключително динамичен и променлив. Към момента приблизителният спад на предварително заявените полети за руски туристи е 30 %. Моята преценка е, че това лято ще бъдем посетени предимно от руски граждани, които имат собственост в България. Това означава, че спадът на нощувките в хотели, които разчитат на тези посетители, може да достигне до 50 %.

При немският пазар също е твърде възможно да не бъде достигнат очакваният 5-процентен ръст, тъй като Турция, Египет и Тунис възстановиха своята атрактивност. Новият играч, който допълнително променя ситуацията на този пазар, са Канарските острови в Испания, които свалиха цените на пакетите си. Знаете, че традиционно немските туристи запълват добре т.нар. „нисък сезон“ – в началото на лятото и есента, което ги прави предпочитани. Отчитаме и лек отлив при скандинавците, макар че започваме да се връщаме към нивата отпреди 2010 г.

За щастие добри прогнози имаме за Централна Европа, очаква се 15-20 % ръст от Чехия, Полша и Словения. Засилен интерес има и от Прибалтийските страни – Литва, Латвия, както и от Молдова и Беларус. Холандия също бележи лек ръст, при Франция се запазват миналогодишните нива.

Наистина имаше осезаем  ръст на ранните записвания и сериозно покачване при онлайн резервациите като цяло. Огромна част от неорганизираните пътувания са от Румъния, Турция, Унгария, дори и от Америка. Ол инклузив хотелите отчитат засилен интерес от страна на българите, което е положителен знак.

- Бизнесът ще има ли достатъчно подготвени кадри, за да не изпадаме в абсурдната ситуация, като през 2017 година, когато наемаха неквалифицирани хора, предимно от малцинствените групи?

- Разговарял съм с голяма част от бизнеса, който дава заявка, че ще увеличи възнагражденията. Готови са да предоставят и социални пакети под формата на осигурена квартира, транспорт и хранене. Проблемът с кадрите обаче не е от вчера. От една страна трябва да предлагаме конкурентна цена на продукта, а от друга – високи заплати на персонала. Освен това, браншът страда от липса на приемственост, отдавна няма гилдия, която да обединява всички работещи в този сектор. Хората, които започват да се занимават с това, често се отказват още в началото или напускат страната за по-високо възнаграждение. Имам информация, че тази година почти всички студенти, желаещи да заминат на бригада в Щатите, са били одобрени. 90 % от тези хора изобщо не желаят да се върнат в България. Почти всички отвъд океана заминават с нагласата да се реализират и останат трайно там, за разлика от онези в Европа, които все пак смятат, че някога ще се върнат тук. Загубихме много млади хора и това е тревожно.

- Какво бихте препоръчали на Община Бургас. Кои дестинации имат потенциал и трябва приоритетно да се развиват и какво ни липсва в тази посока?

- Важно е, че през следващата година операторът „Джет Ту Холидейз” стартира дейноста си в България и се очаква нашата област да бъде посетена от повече английски туристи. Това означава, че Бургас трябва да се подготви и по-агресивно да се рекламира на този пазар. Добра възможност е „Уърлд травел маркет“ (World Travel Market) в Лондон. Това е най-голямото изложение за професионалисти в туристическата индустрия в света. По данни от 2015 г. в него взимат участие близо 5 000 изложители от 182 държави и региони, и 50 000 професионалисти. В тази връзка ще поискам свикване на Консултативния съвет по въпросите на туризма към кмета, за да се заложат извънредни средства за него.

Иначе разговори с Jet 2, които са едновременно туроператор и авиопревозвач, за осъществяване на полети от и за Бургас, започнаха да се водят още преди две години. Първият ползотворно осъществен контакт с тях бе на международния форум „MTS GET TOGETHER BURGARIA 2016” във Варна, на който имах честта да участвам и открия. Те са изключително надежден и лоялен партньор, който детайлно анализира потенциала на новите дестинации и държи на качеството на услугата. Пример за това е Турция, когато тя беше в най-тежката си криза Jet 2 не анулира нито един свой полет до там. Според анализ на „Трип Адвайзър“ са първи по рейтинг в Англия и седми в света с флотилия от 94 самолета.

- Необходимо ли е Община Бургас да субсидира и вътрешните полети - от Бургас до София, идея, която бе лансирана от зам.-кмета Красимир Стойчев, или трябва да се съсредоточи само върху разработването на международните линии?

- Отговорът ми относно субсидирането на вътрешни полети е не. Напоследък често се говори относно полетите като ангажимент на Община Бургас. Не смятам, че Общината до безкрай трябва да субсидира полети, а да създава условия инвеститорите, туропераеторите, турагентите и авиокомпаниите сами да пожелаят да оперират тук. Плюс това, Летище Бургас си има концесионер, който се справя добре. Ето, тази година ще посрещнат 3-милионния си пътник.

- Какви нови атракции са нужни на Бургас? Ако трябва да бъдем честни някои от тях вече са много уморени и се нуждаят от промяна на концепцията, например Фестивала на пясъчните фигури, който беше иновативен и интересен, но преди 10 години.

- Не считам, че трябва да отричаме атракции, които провокират интерес към себе си. В момента гостите на града посещават основно о-в Света Анастасия, Акве Калиде и Фестивала на пясъчните фигури. Безспорно обаче липсват атракции, свързани с предлагането на различни преживявания. Световните тенденции в привличането на посетители сочат, че преживяването и споменът са основните мотиви за завръщането на един турист. Смятам, че в годините не се е направило достатъчно да бъдат добре представени българските занаяти, а това е нещото, което ни отличава. Туристът иска да се докосне до България на битово ниво, а такава услуга в Бургас няма. Като цяло трябва да се фокусираме върху алтернативните видове туризъм – конгресен, конферентен, спортно-рекреативен и спа, защото там конкуренцията не е голяма. Нужни са ни по-мащабни фестивали, които да удължават сезона. В тази посока имам проведени няколко разговора и съвсем скоро ще представим идеята си пред Вас и обществеността.
В категории: Бизнес