Големи промени за малките лодки

Автор: Лъчезар Лисицов



Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) и Министерството на транспорта разработват пакет от промени в наредби, свързани с лодки с дължина до 12 метра и водни атракциони. Това стана ясно на изслушване в парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм в сряда.

Изпълнителният директор на ИАМА капитан Живко Петров разкри пред депутатите в какво ще се състоят проектопромените. Те се очаква да бъдат публикувани за обществено обсъждане следващия месец.

Председателят на икономическата комисия Петър Кънев обясни, че той и Димитър Бойчев са лобисти за рибарите от техния избирателен район – Бургас. В комисията дошло писмо от тях с въпроси, което довело и до поканата за изслушване на кап. Живко Петров.

Кънев и Бойчев припомниха, че държавата работи за по-добър бизнес климат и попитаха как може да се облекчат рибарите.
„Искам първо да благодаря лично на г-н Петров за отпадането на ангажиментите по корабните дневници. Истината е, че от две години водим една битка за прословутите рибарски дневници и корабни дневници. За рибарските дневници най-накрая с една дерогация на ИАРА чак в Брюксел стигнахме до положително решение. Морска администрация реши проблема и с корабните дневници”, каза Петър Кънев.

Той обясни, че доста е направено, но много има и да се свърши за рибарите и попита какви са плановете на държавата в тази посока.

Шефът на „Морска администрация” отговори, че предстоящите промени няма да важат само за рибарите и техните лодки, но и за хората, които се занимават с т. нар. лодки за спорт, туризъм и развлечения, както и за  водноатракционните бази.
Пакетът промени ще обхване Наредба 1 – за вписване в регистъра на корабите, Наредба 5 – за корабните документи, Наредба 11 – за прегледите на кораби и корабопритежатели.
Готви се и изменение в Разпореждане 68 – за техническите изисквания към корабите, непопадащи в обхвата на международните конвенции.

„Целта на промените в този пакет документи е да се намали наистина административната тежест върху собствениците на риболовни кораби с дължина до 12 метра от местно плаване. Защо до 12 метра? Защото съгласно един регламент на Европейския съюз 508 от 2014 г., касаещ фонда за подпомагане на рибарството, корабите под 12 метра, неизвършващи риболов с т. нар. влачещи риболовни уреди, т.е. риболовуващи с въдици или с мрежи, се смята за дребно мащабен риболов. И има възможност всяка държава да погледне малко по-толерантно по отношение на изискванията към тях”, заяви кап. Живко Петров.

Една от промените е, че за тези кораби техническите прегледи ще се извършват вече на всеки три години, а не ежегодно, както е в момента.

Друга група промени е свързана с техническите изисквания към плавателните съдове. Целта е да се облекчат правилата и терминологията за малките кораби до 12 метра. Сегашните били съотносими към тези за големите кораби, което затруднявало притежателите на лодките.

„Ще преразгледаме и изискванията по отношение на оборудването на тези плавателни съдове, като изрично определим кое оборудване е задължително в зависимост от района на плаване и годишния сезон и кое е само препоръчително”, каза още кап. Петров.
Ще се изисква задължително само минимално оборудване за лична безопасност.

„Искаме да създадем и една по-ясна нормативна уредба за т.нар. самостоятелна постройка на лодки. Става дума за тези малки плавателни средства, построени с личните усилия на техните собственици, единствено за лична употреба”, обясни Живко Петров.

Това бил смисълът на европейските правила за тези съоръжения – да има различни изисквания за тях. В момента в България нямало такава ясна регламентация.

Ще се търси баланс между облекчаването на административната тежест за малките лодки и опазването на морето от замърсяване. За целта щял да се увеличи броят на проверките при излизане и прибиране на плавателните съдове от морето.

Ще се коригира и наредбата за водно-атракционните бази, свързана с коридорите за джетовете, тегленето на парашути и т.н. Ще се премахне ежегодното съгласуване с администрацията за тези бази. Ще остане само уведомителен режим.
Съгласувателен режим ще има само при промяна на обстоятелствата – примерно нова база, нови средства, нов собственик и т.н.

Ще се разпишат и ясни правила за наем на лодки - за т. нар. почасово отдаване.
„В момента са приравнени към отдаването под наем на един търговски кораб – с договор, нотариална заверка, предварително обявление, запис в регистри…”, обясни Живко Петров. Това практически блокирало възможността за отдаване под наем на лодки.
Сега наредбата щяла да се опрости и щяла да стане „както колите се отдават под наем”. Така е по цял свят, а ние тук сме много изостанали, коментира кап. Петров.

Депутатът от „БСП за България” Петър Кънев попита на какво основание Гранична полиция и ИАРА проверяват документи, които се изискват от ИАМА.

Това е регламентирано със споразумения, а целта е да се използва взаимно административният капацитет, тъй като „Морска администрация” има ограничен ресурс, отговори шефът на ИАМА.

Кънев помоли да се облекчат максимално моряците, които се движат с лодки в едномилната зона и попита какво може да се направи конкретно за спасителното оборудване.
.
„Това, което е задължително като оборудване, това са личните предпазни средства. Значи спасителна жилетка  - задължително; пиротехника – да, в малко по-намален размер, но задължително, за да може да се подаде сигнал; огледало и свирка, светлини на лодките…”, отговори Живко Петров по отношение на предстоящите промени.
Наличие на плотове и други подобни изисквания стават само препоръчителни.

Спасителните жилетки обаче ще бъдат надписани с имената на корабчетата. Една от целите на тази мярка е при проверките да се спре използването на едни и същи жилетки от различни лодки с цел заблуда на инспекторите.

Депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев благодари за добрата комуникация с ИАМА.
По думите му обаче рибарите са натоварени с „невероятни административни тежести”. Според него голям проблем е липсата на разграничение между големи и малки риболовни кораби.

Бойчев имаше конкретен въпрос относно промяната на изискванията за спасителните ризи. Сега по наредба те имали светещи пръчки. Собствениците на лодки били притеснени, че по нова бъдеща наредба тези пръчки трябвало да бъдат заменени със светещи фарове.
„Не, няма такова нещо, тука има малко „загубени в превода””, отговори кап. Живко Петров. Всъщност промяната важала само за кораби с дължина над 24 метра.

Петър Кънев благодари на кап. Петров и го предупреди, че след шест месеца пак ще бъде поканен на изслушване в икономическата комисия - „да видим какво сте свършили”.