Не може да се появи ново явление като Нефтохимик, футболът е комерсиален, а хората - овълчени

Източник: ТВ+

Създателят на явлението Нефтохимик и бивш член на изпълкома на БФС Христо Порточанов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по TV+. През 90-те години бургаските вечери бяха едни от най-актуалните в българския футбол. Край морето вреше и кипеше.

И с атракция, и със скандали, и с една фигура, която бързо си отвоюва безспорен респект в родния футбол. Левски и ЦСКА знаеха, че стигнат ли до Пловдив, вече са взели поне по един гол срещу Нефтохимик.

Треньор на тима беше Димитър Димитров-Херо, но зад успешния проект стоеше фигура, с чиито лик на електронното табло на тогавашния стадион-красавец започваше и завършваше всеки мач на стадиона в квартал „Лазур“ – Христо Порточанов.

- Здравейте, г-н Порточанов! Предстои Конгрес на БФС, какви промени са нужни в най-популярната игра?
- Във всяко нещо в днешно време винаги могат да се направят промени. Но то няма нищо, няма футбол – за какви промени говорим? Ако говорим дали да сменим Боби и да сложим някой друг, това е излишно занимание. За мен този Конгрес е излишно харчене на пари. Промени могат да настъпят в Изпълнителния комитет.

- Какви?
- Президенти и собственици на клубове нямат място в Изпълнителния комитет и мисля, че ще излязат оттам. Това е правилното.

- Различни бяха в годините отношенията ви с Борислав Михайлов, сега какви са?
- Много добри. Имаше напрежение преди няколко години, но мисля, че уточнихме различията, изгладихме противоречията и сме в нормален човешки диалог.

- Тогава се смяташе, че е направил лошо като не ви е включил в Изпълкома, но всъщност може би се оказа за добро.
- Аз лично се чувствам добре. Бил съм сигурно 10 години в Изпълкома. Не виждам нещо, което да се е отразило отрицателно на житието ми. Дали съм вътре или вън от Изпълкома, е без значение. Важно е в живота да се чувствам добре.

- Защо Борислав Михайлов реши да се дистанцира от вас и да не ви вземе в Изпълкома? Говорили ли сте по този въпрос?
- Това е от преди осем години.

- Да, но не е станало въпрос. Минала е давност, може да се кажат всички неща.
- Много добре знаете, че един наш общ приятел си беше въобразил, че аз преча на развитието на неговия клуб. И явно Боби се е поддал. Това е цялата истина.

- Коя е силната фигура в българския футбол в момента?
- Като ръководител е Боби, няма друг. Действително утвърден ръководител, израсна много, направи изключително добри контакти на европейско и световно ниво в УЕФА и ФИФА. Прави добро за българския футбол, но като цяло няма футбол. Мисля, че като цяло вината не е в Боби или в Изпълнителния комитет. Когато държавата реши футболът да стане приоритет, тогава ще имаме футбол. Засега държавата не слага футбола като приоритет, както и спорта. Когато го сложи и се върнем отпреди демокрацията, тогава ще почнем да имаме добри спортисти и добър футбол.

- В днешно време може ли да се появи явление като Нефтохимик?
- Мисля, че не. Времето е друго, много комерсиално. Хората са други – овълчени, мнителни. Може би Лудогорец загатва леко и би се доближил, но това е друг модел – международен модел. Там просто не виждам българи. Едва ли скоро ще се появи нещо като Нефтохимик, освен ако не реша аз на тези години да правя пак Нефтохимик, в кръга на шегата.

- Останаха ли ви врагове – толкова битки, а с почти всички ваши врагове във времето сега се прегръщате?
- Какво значи врагове? Имали сме някакви противоречия. За това не може да се каже враг. За какво има да воюваме помежду си? Аз съм защитавал позициите на клуба, който съм ръководил и косвено е бил мой. Но той е бил собственост на града като цяло, никога не съм считал този клуб като мой. Не съм давал възможност на тези хора, които ги наричаш врагове, да спекулират, злоупотребяват или да мачкат клуба ни. По-скоро сме имали някакви принципни различия. Аз съм бил за това че, това което се случи на терена, е истината, а не извън терена. Попадал съм в такива ситуации, идвали са с пълни с подаръци багажници и са се връщали.

- Давам един пример с Томас Лафчис. Левски идва, пада с 1:5 в Бургас - драми, скандали. Гостуване в София – изкарват ви с патрулки, напрежение. Сега се срещате с Лафчис и следват толкова силни целувки и прегръдки, че може да има пукнати ребра…
- Какво да направим? Ние действително бяхме най-добрият отбор в един период – 1995 – 2000 г. Дали играем в Бургас или в столицата, винаги биехме. Ако публиката на Левски не е приемала това за нормално, затова се е налагало да бъда ескортиран с полиция. Лично аз не съм пречил и не съм създавал напрежение на публиката. Аз съм бил сам в официалната ложа или до мен е бил Лафчис или Венци Димитров, или Георги Марков, или Косьо Баждеков на по-късен етап - все някой от Левски.

- Преди време бяхте част от Изпълкома, когато президент бе Иван Славков. Тогава всички коментираха, че има три силни фигури в българския футбол – Иван Славков, Иван Вуцов и Христо Порточанов. До едно време бяхте заедно, след това се обърнахте срещу тях…
- Пак принципно. Имаше един мач със Спартак (Варна), когато Вили Вуцов беше треньор там и Вуцов реши да ни курдиса. Понеже мачът е със Спартак, няма да ги накажем по наредба, т. е. никак няма да ги накажем. Тогава имахме малко противоречия. Но иначе отношенията особено с Батето, вечна му памет… Такъв като Батето в спорта никога няма да има. Присъствал съм с него на сесии на МОК, винаги съм бил с него. Това е изключителна фигура не само в спорта, а и в политиката. Но ние като държава Батето не го защитихме достатъчно добре. Ако бяхме го защитили Батето нямаше да има такова петно накрая на спортната си кариера, да отива да доказва, че няма сестра на една извънредна сесия на МОК в Сингапур. Беше при мен на морето и предварително беше сметнал гласовете, колко няма да стигнат, колко са се продали, за да напусне той Изпълнителния комитет. Но Батето беше уважаван човек. Присъствал съм на негови срещи и с Блатер, и със Самаранч, с Хавеланж, с Такач, със Смирнов… Като кажеха: „О, Иван!“ и мачът свършва.

- А как се разбирахте с фигурите от „златното“ ни поколение? Точно в този период Христо Порточанов бе отговорник за националния отбор на хора, на които трудно някой можеше да направи дори забележка…
- Нямах никакви проблеми, уважавахме се взаимно и се изпълняваха правилата на играта. Това, което сме утвърдили като правила, се изпълняваше от тяхна страна. Бяхме пренесли правилника на Нефтохимик и в националния отбор. Не можеше да се мисли, че ще се даде сума срещу точки. Примерно бият някой и трябва да вземат 9 хиляди долара. Има сума при класиране и приключиха нещата. Разбирахме се.

- Преговорите за тези премии бяха тежки…
- Не бих казал „тежки“. Веднъж бяхме събрани в ресторант в Кайзерслаутерн. От едната страна бяхме аз и Бонев, а от другата бяха седнали Наско, Боби, Краси и Ицо. Казах: „Наско, твоето място, ако не е тук, въобще не трябва да си при нас, т. е. не си с отбора. Определи си къде си.“ И седна при нас.

- Защо Любослав Пенев реши да се кандидатира за президентския пост на БФС? Виждате ли някаква причина?
- Уважавам много Любо като футболист. Действително беше отличен играч. Аз самия се изненадах. След като напусна националния отбор, остана в някакъв футболен вакуум, за житейски не знам. Много се зарадвах, когато разбрах, че е поел втория отбор на Валенсия с много добро възнаграждение. Някой най-вероятно го е подвел. Иначе нямам обяснение, не виждам защо го прави Любо това нещо. Какво става сега? Искат да махнат Боби – защо? Преди малко казах за Батето, че институциите в България не защитиха Славков, както трябва. Ако го бяха защитили, нямаше да го има този срам накрая. Същото се получава и с Боби. Той е направил име в тези среди в УЕФА и ФИФА. Член на Изпълнителния комитет втори мандат, член на Съдийската комисия, помогнал е много в тази комисия. Имаме информация колко помогна на ЦСКА, за да стане това, което е сега. Опита се да помогне, за да не отидат в този тригодишен цикъл и да нямат право да участват в Европа. Доколкото знам направи среща на сина на един от собствениците в Атина. Но там има правила, за разлика от нас.

- А купуват ли се гласове за Конгрес в българския футбол, подобно на политическите избори?
- Аз не съм участвал в такива мероприятия. Не вярвам, не бих допуснал. Просто е несериозно да отидеш да дадеш пари. Те са 500 делегата, преди пак бяха толкова. Преди беше другият принцип, но Ицо стана и го промени на един Конгрес и беше правилно. Тогава имаше квота – „А“ група – 4, „Б“ група – 3, „В“ група – 2. Не мисля, че се купуват, по-скоро е на обаяние и на някакви резултати.

- И на обещания.
- Обещания винаги има. Нали знаете – по време на политически избори на лов се лъже най-много. Във футбола пак са избори. Възможно е част от нещата, които се казват, да са лъжа. Футболният съюз няма тези права и правомощия, за да обърне всичко, за да стане играта по-привлекателна и да има повече зрители на трибуните. Футболният съюз създава правила. В момента Брюксел ни създава правила и ние козируваме, което е недопустимо. Аз никога не бих се съгласил, затова и се оттеглих от политиката. Не допускам някой да ми налага какво трябва да правя, кое е правилно и кое не.

- Имаше ли култ към личността? Всеки мач на Нефтохимик започваше с надписа „Христо Порточанов – президент“ и завършваше пак с лика на Христо Порточанов…
- По-скоро беше някакво уважение към моята личност, за което се радвам, че продължава и до ден-днешен. С над 95% от хората, с които съм работил, съм запазил добри човешки отношения. Е, 5% плява винаги има. Но в тази плява има хора, които намериха сили, за да се извинят, че са сгрешили и контактуваме по някакъв начин.

- Защо потъна бургаският футбол?
- На това трябва да отговори най-добре кметът на Бургас. Този въпрос към него. Аз не искам да го коментирам. Не искам да се казва, че като е излязъл Порточанов, футбол няма. Така се получи. Защо? Явно прекалено много користни цели са преследвали футбола, дали с Нефтохимик, дали с Черноморец не знам. Но така, както я карат, скоро футбол няма да има. Ние вече нямаме стадиони в Бургас. Градският стадион е руини, „Нефтохимик“ трябва сериозно да се реновира, но все пак си остава най-добрият стадион в България. Ако се довърши това, което бях замислил навремето, всичко ще бъде покрито, над 25 хиляди седящи места, с хубава зона за паркинг. Но няма хора, които да го направят. Защо – не знам.

- Какво чувствате сега като гледате отстрани? Направил сте толкова много за бургаския футбол, видял сте пика и сега изведнъж това падение…
- Не ми е приятно, но нищо не мога да направя и да променя за съжаление. Явно няма подходящи хора, които поне да запазят нивото, което бях стигнал. Ако поне малко слушаха във всички тези години и искаха съвет, най-вероятно щяхме да сме на по-добро ниво и нямаше да бъде такава развалина. Ние нямаме база и нямаме футбол в момента в Бургас.

- А каква беше рецептата за успеха на Нефтохимик?
- Дисциплина и труд – тези две неща.

- А тоталитарно управление? Навремето казваха „Садам Хюсеин на футбола“.
- Не знам кой ги говори тези неща. Но ако спазване на дисциплината и правилата, които сме утвърдили, е диктатура, да приемем, че е така. Но диктатура на пролетариата.

- Много трудно пускахте ваши футболисти в други отбори. Защо спряхте Радостин Кишишев за Байерн (Мюнхен)?
- Скоро бяхме на едно мероприятие с Кишишев. Някой се опита да провокира, никога не е имало покана от Байерн (Мюнхен). Имаше едно запитване от Бенфика. Четири часа летя от Лисабон до София мениджърът на Фиго. Лъчо Танев го посрещна, още живееше в България. Пътуваха четири часа с колата до Бургас, нямаше магистрала. Пуснахме осветлението на стадиона, разгледа го и изведнъж каза: „Може ли 2,5 милиона марки да ги плащаме с ценни книжа?“. Погледнах го и викам: „Танев, нещо сте объркали… Ако искате се прибирайте, ако искате останете, но разговорът приключи". Единствената реална оферта беше от Бурса и то много добра. Офертата беше прекрасна и се изпълняваше. Това е самата истина за Радостин Кишишев. Не знам кой му ги говори тези неща. Мислите ли, че ако от Байерн (Мюнхен) действително са искали да вземат Радостин Кишишев и сме водили разговори, нямаше да го продадем? Щяхме да го продадем, как.

- Публична тайна е, че бе въпрос на договорка на един-два мача от ваша страна и Нефтохимик щеше да бъде шампион. Съжалявате ли, че не го направихте?
- Не, иначе нямаше да мога да ви гледам с чиста съвест. Така беше. Даже два са много, мач и половина сигурно. Но не го направихме и въобще не съжалявам. Може би момчетата съжаляват, но какво да направим – така е било писано. Веднъж станахме втори, два пъти – четвърти, веднъж пети или шести в най-силните си години. Не разбирам това във футбола, спорта или в живота нещо да се реши или постигне по нечестен начин. Успехът на Нефтохимик беше завоюван на терена – два пъти купата на лигата, два пъти най-резултатно нападение, голмайстор на България в лицето на Антон Спасов. За него имаше навремето интерес от Рома, но направи няколко контузии и приключихме.

- Много често сте водили спорове с българските съдии. Кога правят повече грешки – когато бяхте силният човек в родния футболен съюз или сега, когато сте извън играта?
- Когато бях във футбола, особено вторият мандат, тогава не правеха грешки. Мисля, че още си спомнят с добро за това време. Имаше човек, който ги пази и свиреха това, което е на терена.

- Но беше за кратко.
- Два полусезона. Явно на някои не им беше удобно, че реферите свирят по правилата на съдийския борд на ФИФА. Сега допускат грешки. Аз български футбол почти не гледам, но от това, което чета, чувам и разговарям, понякога допускат грешки не от незнание, а от страх от силните на деня във футбола, че могат да приключат със спорта. Иначе и тогава, и сега има добри съдии.

- А защо не можахте да работите с Митко Събев? Къде се скъса нишката, ако въобще е имало такава? А в началото май се разбирахте…
- Ние и сега се разбираме с Митко след толкова години. Имали сме принципни разминавания. Виждаше нещата по друг начин. Мисля, че моят беше правилен и се оказа, че аз съм бил прав. Затова така приключиха нещата. Мисля, че те съжаляват, не аз, защото днес Нефтохимик щеше да съществува, спортната база щеше да е довършена. Нормално ли е да изхарчиш 25 милиона и да станеш пети?

- Казват, че хобито ви е да си създавате врагове и да ги побеждавате. Колко битки сте спечелили извън футбола и коя е най-ценна за вас?
- Не съм правил умишлено някой враг или противник за момента. Аз общо взето не съм губил битка или война. Там, където съм считал, че трябва да се справя с проблема, съм го правил. Всичко е било, както трябва.

- Грешка ли беше влизането в политиката?
- Да, освен че изхарчих много лични пари, това е по-голяма тиня и помия от футбола. Нали виждаме какво става – за някаква Истанбулска конвенция разделихме България. Та „джендъри“, та „първи пол“, „втори пол“, „трети пол“, та не знам си какво. Краси Каракачанов каза, че и 32-и пол имало. Явно не сме достатъчно образовани да ги разберем тези неща. Синода, католиците и другите православни казаха „не“.

- Сещам се, че много държахте играчите да гласуват по ваше време…
- Да, но не съм им казвал за кого да гласуват. С правото на глас, утре не може да протестираш. Дал си си гласа, нали. Сега като една голяма част не ходят да гласуват, след това защо се обаждат? Избираш някого с 30 или 40% и след това не си доволен от този човек. Като не си доволен, ще мълчиш. Когато излязат 60-70-80% да гласуват, това е съвсем друго. Дали за местни, парламентарни или президентски избори, трябва да се гласува. Всеки човек трябва да гласува.

- Кой е най-големият български политик за вас в най-новата ни история?
- Кольо Добрев.

- Защо?
- Много се спекулира с Кольо, но той действително спаси държавата от гражданска война. Аз съм свидетел на голяма част на това, което се случваше 1997 година и ако Кольо беше „хард“, БСП нямаше да даде оставка. Имаше зад себе си главен прокурор, който го обичаше като син. Кольо виждаше България над всичко. Той не можеше да си помисли, че нещо може да стане по нечестен път. Шансът на тези, които след това станаха политици, беше смъртта на Кольо, за съжаление.

- А днес някой импонира ли ви в политиката?
- Не, категорично. Не виждам от кого от политиците в днешно време мога да се възхищавам. Те са абсолютни „фурнаджийски лопати“. Почвам да се обърквам и не мога да се ориентирам дали са управляващи или опозиция.

- С какво се занимава днес Христо Порточанов, освен че ни отделя време за това интервю?
- Да, вие сте щастливци. Други медии не могат да се похвалят с това нещо в последните години.

- Кой ви радва най-много днес?
- Моето съкровище – дъщеря ми. Занимавам се с нея.

- Медалистка от…
- Математическа олимпиада.

- Със спорт занимава ли се?
- Да, опитва много спортове. Каквото накрая се получи. Акробатика, гимнастика, танци… Минаваме през всичко. Перфектно говори руски език.

- А не ви ли е скучен сега животът?
- Не, как може да ми е скучен с такова детенце? За всяко нещо си има време. Понякога имаме спорове с нея, но е нормално. Общо взето я слушам.

- Как да завършим този разговор, г-н Порточанов?
- Дано настъпят по-добри дни за България и това поколение да е по-щастливо и да остава тук.