Учителка: Гладувах по две седмици заради загуби и липсата на любов (ВИДЕО)

Гладувах по две седмици заради загуби и липсата на любов. Това сподели пред камерата на Нова телевизия Лиляна Иванова. Тя е учител по английски език и учи психология.
„Моите проблеми започнаха на 13-годишна възраст. Имаше неща, за които ми бе трудно да мисля. Дядо ми почина след мъчително боледуване от рак. Предстоеше ми да започна в ново училище, в гимназия. Тялото ми започна да се променя. Качила съм някой друг килограм.  Подмятанията съм ги преживяла като голям срам. Тогава се завърна идеята, че ако си върна 49-те килограма, всичко ще е наред. Мислих си, че ако отслабна, ще имам приятели, гадже“, разказва Лиляна в „Събуди се“.
„Започнах диети. Спрях да ям. После пък започвах да се тъпча, без да усещам вкуса на храната. За да компенсирам това, което съм направила през предишните дни, започвах да гладувам. Това стана начин на живот. Когато станах на 16, изкарах две седмици без изобщо да ям. Разболях се. Изхвърлях в тоалетната всичката храна, която ми оставяха да обядвам. Имах бронхопневмония. Трябваше да пия прахчета, а не пишеше колко калории има в тях. Затова ги изхвърлях“, споделя младата учителка.
„Това, че имах контрол върху тялото си, ми даваше самочувствие. През следващите две седмици качих отново 8-те килограма, които предните дни бях свалила“, добавя тя.
„Целта ми беше да стана анорексичка. Обвинявах се, че нямам нужният самоконтрол. През 2015-та осъзнах, че имам нужда от промяна и отидох в клиника за хранителни разстройства, където ми поставиха диагноза депресия. Обясниха ми, че това е моят начин за справяне с тъгата и самотата“, разказва младата дама.
„През 2014-та и баща ми почина от рак. Тогава бях спряла да ям. Не ме докосваха събитията в живота, защото усещах, че винаги мога да гладувам и да имам контрол по този начин. През 2015-та започнах да гледам на това, което правя, като на психически проблем. Изписаха ми антидепресанти. Голямата промяна настъпи, когато започнах да споделям. Яденето обаче се беше превърнало в нещо срамно за мен“, споделя Лиляна.
„Отне ми няколко години, за да започна да разпознавам дали съм физически гладна или разстроена и тъжна. Сега живея пълноценно. Имам смислени неща в живота, цели, интереси. Много по-открита съм с хората. Приятелят ми много ме обича и подкрепя“, добавя тя.
„Няма живо същество, което да бих измъчвала така, както тялото си. Когато осъзнах това, започнах да се грижа за себе си, но не мога да кажа, че се харесвам“, споделя учителката.
„Вината, която изпитвах, че не бях до дядо ми и болката, че баща ми го нямаше, загубите и разделите, липсата на самочувствие и увереност, бяха причината да гладувам. Имах нужда да споделя, но не го правих“, разказва Лиляна.
„Бях си направила нещо като олтар с изрезки от вестници. Всичките бяха на слаби жени. Мислих си, че уверените са слаби и красиви“, добавя тя.
„Учениците ми са между 16 и 18 години. В тях виждам себе си. Има момичета, скрити зад два-три пласта грим и момчета, които са фокусирани в това всеки ден да са в залата и да тренират. Ако нямат мускулите на своите идоли, се депресират. Виждам момичета, на които им прилошава и се страхувам, защото навярно не са яли от няколко дни. Не могат да учат, защото са гладни“, разказва учителката.
„Дайте си сметка за това, което ви липсва и защо гладувате! Ако задоволим вътрешния си глад, т.е. нуждата от любов, от приемане, да споделяме, посланията да бъдем слаби не могат да ни докоснат“, каза още Лиляна Иванова.