Потрошилият Социалното в Поморие хвърлял камъни по Общината и накрая вързал вратата: Исках да ми обърнат внимание!

Автор: Петър ПЕТРОВ, снимка: авторът

40-годишният помориец Иван Хъшев даде абсурдно обяснение за действията си преди броени дни, когато нахлу в сградата на Социално подпомагане в Поморие и започна да троши наред (ВИЖ ТУК).
Мъжът прибегнал до отчаяния ход , тъй като искал институциите да му обърнат внимание. Според криминално проявения помориец това означавало да му намерят жилище и държавата да му осигури по 600 лв. на месец, или работа.

„Аз съм в окаяно положение. Реших да го направя, за да ми обърнат внимание. Запознах ги със случая още преди 4 години. Всеки човек може да изпадне в безизходица. Направих го от отчаяние, но аз съм човек, който държи на принципите си! Не смятам, че трябва да прося, или да ровя по кофите за боклук. След като аз не мога да си намеря работа, и Бюрото по труда – също, трябва поне да ми осигурят този минимален доход от 600 лв.“, каза пред съда Иван Хъшев.

По време на делото стана ясно, че именно Иван е мъжът, който преди около година атакува с камъни и бухалка Община Поморие, след като му отказаха общинско жилище (ВИЖ ТУК). Заради погрома Иван получава ефективна присъда и влиза за 4 месеца в затвора.

В момента той обитавал полусрутена къща без ток и вода. Живеел буквално в отчайващи условия. Въпреки това младият мъж обяви, че се е отказал от родителите си и повече не иска да има нищо общо с тях. Другата присъда на Иван е именно за домашно насилие срещу собствените му баща и майка. Самият той обаче не успя да даде смислено обяснение как така здрав и в разцвета на силите си мъж не може да си намери никаква работа.

Според него за това допринасяло и обремененото му съдебно минало, което обаче е такова именно заради последните му действия.

Състав на Бургаския окръжен съд, с председател Катя Господинова, обяви, че оставя зад решетките Иван Хъшев. Магистратите мотивираха решението си с това, че проблемите не се решават с насилие. Те също изразиха недоумение как самият Иван не може да си намери работа и счита, че държавата е длъжна едва ли не да го изхранва.