Когато парк „Изгрев” бе гробище, а ж.к.”Славейков” - гола поляна (СНИМКИ)
На преден план са гробищата, които се намират на територията на днешния парк "Изгрев"
02 Януари 2018, Сряда, 00:01 ч.
Автор: Флагман.бгБезценни кадри от края на 60-те години припомнят на младите бургазлии непознатото лице на втория най-голям комплекс в Бургас
Две впечатляващи снимки на бургаския ж.к.”Славейков” от края на 60-те години задвижват машината на времето и припомнят на кореняк-бургазлиите как изглеждаше градът им преди половин век, а на младите показват какво представляваше Бургас в средата на миналия век.Кадрите са собственост на семейството на Емил Желев и са запечатали важен момент от градската история – преди започналото бурно строителство в ж.к.”Славейков”, когато днешния парк „Изгрев” все още беше гробище.
Строителството на ж.к.”П.Р.Славейков” започва през 60-те години, основната му идея е да се осигури подслон за всички работници на Нефтозавода. Според урбанисти Бургас е допуснал огромна грешка, защото е трябвало още в онзи период да се развива около ривиерата,както е във всеки европейски град около морето, а не във вътрешността.
Целият жилищен комплекс е издигнат върху гола поляна с множество панелки и ЕПК блокове.
В категории:
Ретро Флагман
Уволненият заради камерите в тоалетните директор отново е на ръководен пост
Кървава стрелба край Капалъ чарши в Истанбул: Трима са мъртви, има и ранен
15/09/2026, Вторник 21:45
3
Лео Бианки разби слуховете за фалит: Пицарията му напуска Драгалевци и се мести в центъра
Учителската пенсия през 2026 г.: Кой има право на ранно пенсиониране и с колко се намалява сумата
Димитър Николов разкри: Спасихме най-апетитния терен в Бургас от хотел и баровски къщи, днес тук има училище
Стотици лични асистенти в Пловдив трябва да се подпишат само в три дни
Българин стана голям шеф в Кауфланд
Иван и Тодорка пестят с години „бели пари за черни дни“, а след превалутиране в клон в „Славейков“ част от спестяванията им изчезнали
Скандал в София: Уволненият след аферата с камерите директор се върна като зам.-директор
Жена от САЩ твърди, че е била интимна с Ивайло Калушев: Публикува спомен за връзката им от 90-те
Горивата поскъпват още: Дизелът у нас се насочва към 2 евро за литър
Кървав следобед край Сливен: Двама загинаха в жестока катастрофа
комина е днешния - Пикадили
Сегашната транспортна схема е пълен майтап
Толкова пари за нищо.
За пръв път от десетилетия не знам кой автобус къде отива и защо всичко е направено толкова недомислено.
Вярно ли е, че спирките от новата транспортна схема стрували по 50000лв всяка?
Спомням си как през 80те години зелено Жигули беше спряло неправилно до пешеходната пътека по пътя от Общината към Богориди. Там на ъгъла и сега има магазин за дрехи. По Лермонтов идваше Икарус 12А и не можа да избегне жигулито и го вкара в магазина :-)
Зловонна е единствено злобата и неудовлетвореността ви от личната ви немощ да сте нещо.
Днес НХК - то е история, какво е настоящето, кой и какво работи? Мечтата на всеки младеж ли е да го хранят родителите му и да язди пиян вехта кола, в която е пърдял тлъст германец?
Хората в НХК са друга цивилизация, те са образовани и имат чевство за дълг - там не може да работи кой да е и как да е, защото е опасно за живота.
Не е за всеки, не е и за всеки акъл.
Немската болница е на улица "Кирил и Методий".
А глробищата си бяха срещу днешната Окръжна болница.
Казва се Атанас КьоЙй, никакъв уй.
Само по Александровска имаше градски автобус, имаше светофар точно над "пъпа", а по Богориди не е вървял никога автобус!
Булевард се наричаше Богориди и още - Стъргалото, защото толкова много хора се разхождаха, че се остъргваха един от друг.
Никога на крайбрежната улица, която е оформена по-късно, не се е казвала Булевард!
По отношение на нефтохимиците, госпожо, не са от околните села, защото едно време, който учеше висше образование, го "разпределяха " на работа.
Благодарение на презираните от вас , Бургаски окръг имаше най-голям принос в бюджета и с житницата на карнобатската земя.Трапезица и Москва са твърде надалеч една от друга.
Явно , че сте фалшив статистик, аз мога да изброя мои десетки колеги, които са живеели в село Атанасово и сега живеят там в блокове и представете си, доволни са.
Транспортният възел беше площад баба Ганка, като за читателите и за сведение на градската госпожа, също е от село, която е допринесла с качествата и усилията на близките си да има нещо в Бургас, което се пази и цени и до днес.
Малко по-късно започнаха да строят двата блока и сме играели на фунийки там на строежите.
Новия парк над 65 блок бяха непроходими треволяци и там си палехме огън и си печахме картофи. На мястото на Билата имаше складове, над тях имаше черен път и играехме мач на този път с врати от по 2 камъка. После направиха асфалтова площадка и всяко лято имаше лунапарк, там за първи път си купихме дъвки "Би-бип" и по-късно и "Турбо"... На този лунапарк се запознах и с първото си гадже /бях 4-5 клас/...
Ееееех, хубави времена бяха!
щина.С нахлуването на толкова много външни хора като работници в НХК - то се изгуби и артистичният дух на града ни.
На негова място се настани груб и вулгарен жаргон,непривичен за Бургас.Впрочем първото зловонно производство беше"Етилен - диамин" -а,открит през 1959г.
Бавно и постепенно изчадието нарастваше като зловещ тумор,до
като накрая погълна в бездънната си паст 14000 мъже и жени.Колко отровно е било може да съдим по това,че жените преди да постъпят на работа там са били питани раждали ли са.
Колко хора напуснаха преждевременно този свят отровени от всевъзможни отрови.
Колко деца се родиха с малформации през годините на съществуването му.Но затова се мълчеше.Бе забранено да се пита.Официалната власт си затваряше очите и си запушваше ушите,щото да не се обидят съветските братя,сакън нещо да
не излезе наяве.Майната му на простолюдието.Те са толкова много и така се плодят,също плъхове.Днес НХК - то е история,
но също като Чернобил уродливата му сянка продължава да тегне над Бургас -отровен,смълчан,примирен.
До '70те години имаше и лозя.
Като дете съм брал царевица зад търговската къща :-)
Паркът с/у ж.к.Славейков, зад спирката на болницата е бил старото гробище на Бургас, което е било пренесено на поляната на бъдещият ж.к. Изгрев.
ж.к. Зорница е била част от територията на ж.к. Изгрев.
По-късно я отделят и става известна с името Изгрев-Юг
Затова спортната сграда там, до общежитието на Луска се казваше спортна зала Изгрев (днес Бойчо Брънзов). Това е същата зала, в която е емблематичният концерт на група Сигнал през 1982г и след който ги забраняват
Сградата на Механотехникума е била строена за затвор и затова е била извън пределите на града
- До преди години, Бургас беше в следните граници - Кумлука-Гарата-Центъра-кв. Толбухин - това беше! Всичко останало не беше Бургас.
Ние имахме черешови дървета в сегашния Славейков, както и съседната къща до нас имаха царевичак там.
Атанскую беше селото зад казармите после, а сега е жк Изгрев.
Житарово, което и до ден днешен си е село, е в момента измисления кв. Ветрен. И до ден днешен всички стари бургазлии знаем, че това е Житарово.
Меден Рудник по спомен започна да се строи 70-те години, и част от живеещите в Кумлука им дадоха там апартаменти, т.к. в Кумлука влагата и водата унищожаваха къщите и дворовете на хората.
Между другото, Кумлука си е точно Бургас, и там имахме хубав плаж.
Гробището ни беше в Славейков в момента, или т.нар. парк Изгрев под новия мост, който направиха сега.
Новата болница я нямаше, а имахме т.нар. Немска болница.
А алеята по морската градина, си я наричахме Булеварда.
На Тройката си имахме място за срещи, заради трите фенера, то и затова се нарича Тройката.
Бургас като цяло беше едно малко градче, може би колкото е Старото Поморие в момента след провлака.
Някои от комунистическите величия имаха едни имоти около Тих Труд, който е сега в Славейков.
Иначе, земите в Славейков бяха иззети от хората, и натъпката Нефтохима с работници от околните планини, градове и села. В Славейков и Изгрев кореняци бургазлии почти няма.
А да допълня, че летището работи от около 70 години вече, и когато самолетите прелитаха над нивите и Атанаскую, тогава нямаше там блокове.
Александровска, бившата бул. Ленин си беше с градски автобуси.
А краят на Бургас откъм сегашната Трапезица се ограничаваше от тогавашната ул Москва.
- До преди години, Бургас беше в следните граници - Кумлука-Гарата-Центъра-кв. Толбухин - това беше! Всичко останало не беше Бургас.
Ние имахме черешови дървета в сегашния Славейков, както и съседната къща до нас имаха царевичак там.
Атанскую беше селото зад казармите после, а сега е жк Изгрев.
Житарово, което и до ден днешен си е село, е в момента измисления кв. Ветрен. И до ден днешен всички стари бургазлии знаем, че това е Житарово.
Меден Рудник по спомен започна да се строи 70-те години, и част от живеещите в Кумлука им дадоха там апартаменти, т.к. в Кумлука влагата и водата унищожаваха къщите и дворовете на хората.
Между другото, Кумлука си е точно Бургас, и там имахме хубав плаж.
Гробището ни беше в Славейков в момента, или т.нар. парк Изгрев под новия мост, който направиха сега.
Новата болница я нямаше, а имахме т.нар. Немска болница.
А алеята по морската градина, си я наричахме Булеварда.
На Тройката си имахме място за срещи, заради трите фенера, то и затова се нарича Тройката.
Бургас като цяло беше едно малко градче, може би колкото е Старото Поморие в момента след провлака.
Някои от комунистическите величия имаха едни имоти около Тих Труд, който е сега в Славейков.
Иначе, земите в Славейков бяха иззети от хората, и натъпката Нефтохима с работници от околните планини, градове и села. В Славейков и Изгрев кореняци бургазлии почти няма.
А да допълня, че летището работи от около 70 години вече, и когато самолетите прелитаха над нивите и Атанаскую, тогава нямаше там блокове.
Александровска, бившата бул. Ленин си беше с градски автобуси.
А краят на Бургас откъм сегашната Трапезица се ограничаваше от тогавашната ул Москва.
- До преди години, Бургас беше в следните граници - Кумлука-Гарата-Центъра-кв. Толбухин - това беше! Всичко останало не беше Бургас.
Ние имахме черешови дървета в сегашния Славейков, както и съседната къща до нас имаха царевичак там.
Атанскую беше селото зад казармите после, а сега е жк Изгрев.
Житарово, което и до ден днешен си е село, е в момента измисления кв. Ветрен. И до ден днешен всички стари бургазлии знаем, че това е Житарово.
Меден Рудник по спомен започна да се строи 70-те години, и част от живеещите в Кумлука им дадоха там апартаменти, т.к. в Кумлука влагата и водата унищожаваха къщите и дворовете на хората.
Между другото, Кумлука си е точно Бургас, и там имахме хубав плаж.
Гробището ни беше в Славейков в момента, или т.нар. парк Изгрев под новия мост, който направиха сега.
Новата болница я нямаше, а имахме т.нар. Немска болница.
А алеята по морската градина, си я наричахме Булеварда.
На Тройката си имахме място за срещи, заради трите фенера, то и затова се нарича Тройката.
Бургас като цяло беше едно малко градче, може би колкото е Старото Поморие в момента след провлака.
Някои от комунистическите величия имаха едни имоти около Тих Труд, който е сега в Славейков.
Иначе, земите в Славейков бяха иззети от хората, и натъпката Нефтохима с работници от околните планини, градове и села. В Славейков и Изгрев кореняци бургазлии почти няма.
А да допълня, че летището работи от около 70 години вече, и когато самолетите прелитаха над нивите и Атанаскую, тогава нямаше там блокове.
Александровска, бившата бул. Ленин си беше с градски автобуси.
А краят на Бургас откъм сегашната Трапезица се ограничаваше от тогавашната ул Москва.
- До преди години, Бургас беше в следните граници - Кумлука-Гарата-Центъра-кв. Толбухин - това беше! Всичко останало не беше Бургас.
Ние имахме черешови дървета в сегашния Славейков, както и съседната къща до нас имаха царевичак там.
Атанскую беше селото зад казармите после, а сега е жк Изгрев.
Житарово, което и до ден днешен си е село, е в момента измисления кв. Ветрен. И до ден днешен всички стари бургазлии знаем, че това е Житарово.
Меден Рудник по спомен започна да се строи 70-те години, и част от живеещите в Кумлука им дадоха там апартаменти, т.к. в Кумлука влагата и водата унищожаваха къщите и дворовете на хората.
Между другото, Кумлука си е точно Бургас, и там имахме хубав плаж.
Гробището ни беше в Славейков в момента, или т.нар. парк Изгрев под новия мост, който направиха сега.
Новата болница я нямаше, а имахме т.нар. Немска болница.
А алеята по морската градина, си я наричахме Булеварда.
На Тройката си имахме място за срещи, заради трите фенера, то и затова се нарича Тройката.
Бургас като цяло беше едно малко градче, може би колкото е Старото Поморие в момента след провлака.
Някои от комунистическите величия имаха едни имоти около Тих Труд, който е сега в Славейков.
Иначе, земите в Славейков бяха иззети от хората, и натъпката Нефтохима с работници от околните планини, градове и села. В Славейков и Изгрев кореняци бургазлии почти няма.
А да допълня, че летището работи от около 70 години вече, и когато самолетите прелитаха над нивите и Атанаскую, тогава нямаше там блокове.
Александровска, бившата бул. Ленин си беше с градски автобуси.
А краят на Бургас откъм сегашната Трапезица се ограничаваше от тогавашната ул Москва.
Гробищата бяха срещу "Новата болница" и сега са парк със подвеждащото име "Изгрев. Там имаше осквернена от комунистите малка църква (сега е действаща). Врати и прозорци нямаше и бе свърталище на всякакви апаши, ровещи по казаните безработни (тогава - предимно цигани), безпризорни и пр. измет, каквато при соца нямало, според комунистическата пропаганда. За известно време бе превърната от комунистите на склад за автомобилни гуми, които изгоряха при пожар, причинен от същите тия юнаци, които при соца уж ги нямало.
А, сега по темата - теренът на който е построен к-с "Славейков" не е бил "гола поляна". Там бяха лозята на фамилията на Кимон Георгиев и когато имаше вече построени доста блокове, тук-таме още се виждаха останали лозови чукани. Вилата на К. Георгиев е до сградата на "Тих труд".
В центъра на Бургас, на мястото на Дома на НХК, имаше хан, а срещу него имаше дърводелски цех и подковачница на коне.
В края на робството, градът е достигал до камъка, който стои до магазин Гочев в центъра. А Руският паметник е мястото, на което са посрещнати руските освободителни войски начело с Лермонтов. Улицата вече не е "Освобождение" - явно това не е важно за управата на града.
Най-много съжалявам за градинката на Тройката - моят детски спомен е жълтият пясък, чимшир, криви огледала, люлки, много зеленина.
Сега е плешив и шантав.
Нека сме благодарни за това, което е направено за гражданите.
Надявам се по пътя на по-цивилизован свят.