Румънци искат да гепят студентите ни, нашенци обаче...

Румънски фирми все по-често обръщат поглед към България и по-специално към градовете от трансграничния регион, за да търсят квалифицирана работна ръка. Двустранната търговска камара България – Румъния се надява на успешно сътрудничество с Русенския университет „Ангел Кънчев“, където започват да се организират срещи между представители на румънски фирми и потенциални кандидати за работа в северната ни съседка.

Близостта на Русе и Букурещ, които са разделени само от 60 км, е предимство за русенските специалисти, смята Дору Драгомир, президент на Двустранната търговска камара България – Румъния, пише Канал 3. Освен професионалната квалификация кандидатите трябва да знаят поне минимално английски език, а владеенето на румънски би било допълнително предимство. Основно румънските работодатели имат нужда от кадри в областта на IT технологиите, производството, медицината и аутсорсинга.

Ще се залага най-вече на личния контакт, обяснява Диана Георгиева, която помага на търговската камара в организацията на своеобразната трудова борса.

"В рамките на 10-ина минути двойката кандидат-компания ще имат време да се запознаят, да се представят по възможно най-добрия начин, така че всеки един да припознае другия“, казва тя. Въпреки че заплатите в Румъния са по-добри от тези в България, хората и от двете страни предпочитат да гледат на Запад и се получава недостиг на работна ръка. Студентът от Русенския университет Марин Николов не прави изключение.

"Ако бих работил в чужбина, вероятно не би било точно в Румъния, защото смятам, че стандартът на живот не е толкова по-висок, за да си струва това. Но по принцип не съм срещу идеята“, обяснява той.

"За мен големият проблем е, че Румъния и България имат заедно 7 млн. граждани в Западна Европа. А нашата идея е да има български работници в Букурещ, защото е по-близо до дома им. Те могат да работят от понеделник до петък в Румъния и в петък вечерта да се върнат вкъщи. Трябва да се помисли и за освобождаването на такива хора от заплащането на такса за преминаването през Дунав мост“, смята Дору Драгомир.