Започна дело на „Флагман” срещу главния прокурор: Защитата му твърди, че няма регламент за срещите му

Автор: Лъчезар Лисицов


За срещите на главния прокурор и тяхното провеждане няма регламент. С този аргумент юрисконсулт от администрацията на обвинител №1 поиска от съда да прекрати дело на „Флагман” срещу мълчалив отказ за достъп до обществена информация.

С две журналистически писма от месец юни до главния прокурор Сотир Цацаров поискахме информация, свързана с начина на регламентиране на официалните му срещи. Повод за това станаха скандалът ЦУМ-гейт и среща на лидера на БСП Корнелия Нинова с Цацаров по време на предизборната кампания през март т.г.

По Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) попитахме следното:
1. Записват ли се официалните срещи на главния прокурор?
2. Ако се записват, в каква форма се осъществява това и вписват ли се детайли като дата, час, място на срещата, участващи лица?
3. Част ли е тази информация от регистър или книга?
4. Документират ли се тези срещи чрез докладни записки или др. подобни документи?
5. Вписват ли се планираните срещи в работния график на главния прокурор, под каква форма и в какъв срок се съхранява този график?

Отговор от институцията обаче не дойде, което ни принуди да подадем жалба в Административен съд – София град, който на 6 ноември даде ход на делото.
Любопитното е, че според защитника на прокуратурата – юрисконсулт Ирена Касалова, за срещите на обвинител №1 регламент няма.
С този довод от институцията поискаха съдът да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Според г-жа Касалова институциите нямат задължение да отговарят на въпроси на гражданите.
Съдията видимо се смути от този аргумент и даде да се разбере, че няма как да го приеме. Ход на делото бе даден, а изходът се очаква след около месец.

В писменото становище на прокуратурата до съда се посочва за въпросите от „Флагман”: „Въпросите се отнасят до срещите на главния прокурор и тяхното провеждане, за което в ПРБ няма регламент. Следователно поставените въпроси касаят информация, която не е обективирана, не съществува във вида в който се иска, а следва да се създаде, каквото задължение държавния орган няма (…) Отговорите съдържат информация, която не е налична, не се съхранява и не може да се предостави по реда на ЗДОИ.”

Това на практика означава, че за срещите на главния прокурор няма никакъв регламент и те остават скрити за обществото.
Припомняме, че казусът възникна по повод срещата на Сотир Цацаров с издателя Сашо Дончев в кабинета на Георги Гергов в столичния ЦУМ.
Дончев бе скандализиран от това, че бил подложен на натиск от страна на Цацаров.
На срещата е присъствал домакинът Георги Гергов, заради което той бе изключен от Изпълнителното бюро на БСП по искане на лидера Корнелия Нинова.
Гергов от своя страна разкри, че и самата Нинова е имала среща с Цацаров по време на предизборната кампания в началото на годината.

Лидерката на БСП от своя страна отговори: „Да, срещали сме се – в кабинета му, в прокуратурата, в приемната му, където той приема. Официална среща, уговорена между нашите два кабинета, поискана официално. Тя ми стои и в програмата (…) Е, как тайна среща?! Отиваш в прокуратурата, в приемното му време, в приемната, записват те, там са десетки хора и си на тайна среща – моля ви, това не е сериозно!”

В съда тези думи на Корнелия Нинова бяха припомнени на прокуратурата. Излиза, че някой лъже. Или Нинова – че срещата й е била записана, или прокуратурата – която твърди, че няма такава практика.

Адвокатът ни от Програма „Достъп до информация” Александър Кашъмов коментира след делото: „Всъщност твърдението на представителката на прокуратурата е, че няма такъв регистър, което поставя сериозни въпроси.”

Адв. Кашъмов е категоричен, че независимо дали има регистър на срещите или не, от Върховната касационна прокуратура са длъжни по закон да отговорят на питанията на „Флагман”.

„Друг е въпросът, че ако се докаже, че такава документация няма задължение да се създава и съхранява, то възниква проблемът – дали във Върховна касационна прокуратура и в кабинета на главния прокурор съществуват адекватни механизми за превенция на конфликта на интереси, на корупция и на други негативни явления в обществото. Защото не мога да си представя, че в 21-и век в една държава-членка на Европейския съюз е допустимо едно такова развързване на ръцете на една висша фигура във властта”, коментира още Александър Кашъмов.

По повод тезата на защитата на прокуратурата той заяви: „Тя е на мнение, че Законът за достъп до обществена информация не дава възможност гражданите да поставят запитвания, а единствено се отнася до случаи, в които те искат достъп до конкретен документ. И когато не съществува такъв документ, видите ли, институциите не били длъжни да отговарят. Ако се приеме такава теза, това означава съществено да се ограничи правото на гражданите за достъп до обществена информация, защото в редица случаи те не знаят дали даден документ съществува, кой е той, как се казва и т.н. Това би означавало ние да се върнем в тъмнината на секретността, в която живеехме преди приемането на този закон. Разбира се, Върховният административен съд още през 2006 г. се е произнесъл, че институциите дължат отговор и на запитвания, които са свързани и с определен въпрос, включително и въпросът дали дадени документи са създадени, който е много важен в случая.”

Адв. Кашъмов обясни, че му е трудно да си представи, че главният прокурор, като една висша институция в държавата, снабдена може би с най-много власт от всички и избиран за седем години, няма да бъде отчетен пред обществото, защото ще се позовава на това, че не му бил поискан конкретен документ.
„Смятам, че този довод не би трябвало да се приема от съда, най-вероятно той няма и да се приеме, защото ние ще посочим практиката, която е създадена през годините. И предполагам, надявам се и смятам за правилно главният прокурор да бъде осъден да предостави искания достъп до информация, така че обществото да знае наистина записват ли се срещите, подреждат ли се в регистър и ако това не се прави, да можем да разберем защо и не развързва ли това ръцете на главния прокурор да се среща с когото си иска, без за обществото да става ясно с кого, по каква тема и т.н.”, каза още Александър Кашъмов.