Как един италиански архитект оформи визията на Бургас

Източник: cbachvarov.com

Едва ли има човек, който да е посетил град Бургас и да не му е направило впечатление, поне малко, отличаващата се и уникална архитектура на сградите, разположени на централните улици. Но едва ли са много хората, които са се питали каква ли е историята зад всяка една от тях. Някои може би биха разпознали средиземноморския неокласически и сецесионов стил.

Но как започва всичко?

След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове. Развитието намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което променя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 Морската градина и през 1897 катедралата „Св. св. Кирил и Методий“.

Точно катедралата „Св. Св. Кирил и Методии“ днес ме накара да се позамисля как е била построена и защо точно така изглежда. След няколко справки в Интернет, установих, че нейната архитектура е дело на италианеца Рикардо Тоскани. Точно така, италианец. Това предизвика голямо любопитство и не провокира да се поразровя още повече в някои архиви. Така стигнах до трудовете на Проф. д.и.н. Иван Карайотов.

А ето какво пише той за Рикардо Тоскани.

Изключително голям е приносът на арх. Рикардо Тоскани (1857-1828) за урбанизацията и модернизацията на Бургас. Името на този италианец много често се споменава в бургаските печатни и електронни медии. Някои от къщите, проектирани от него, сега са ресторанти (Родевата и Бозвелиевата) и техните собственици непрекъснато повтарят името на този именит проектант, когато рекламират заведенията си. Но, колкото и често да звучи това звучно италианско име в общественото пространство, толкова фактите от биографията на неговия носител остават засенчени от легендата. За определени моменти от неговия живот досега са писали историкът на бургаската архитектура арх. Атанас Сиркаров и неуморната изследователка на живота на забележителните бургаски личности Веселина Казакова. Те засягат преди всичко дейността на арх. Тоскани в Бургас, а животът му преди идването му тук веднага след Сръбско-българската война (1885 г.) досега винаги е оставал в сумрака на изминалото време.

Напоследък с помощта на художника Кольо Кехайов успях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски архитект. Според далечната потомка на Тоскани госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 г. в градчето Индуно Олона (Induno Olona), което се намира в областта Ломбардия, недалеч от провинциални център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била владение на Австрийската империя, но в ранната му младост през 1876 г. австрийската зависимост е отхвърлена.

Точната дата на пристигането на Рикардо Тоскани в България засега остава неизвестна. Можем да предположим, че след завършване на политехническо образование в Италия той е пристигнал в нашето Отечество през 1883 г. Тогава именно, след подписване на конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя се продължава строителството на международната ж. п. линия в сектора от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности и голяма група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигнали в България. Сред тях със сигурност е бил Рикардо Тоскани, който трябва да е бил един от лидерите сред своите сънародници. До този извод стигаме на базата на свидетелството на военния историк генерал Йордан Венедиков, който в книгата си „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 г., на стр. 120 отбелязва героичното участие на италианските работници във военните действия срещу подтикнатото от Австрия нахлуване на сръбски войски в България. Тогава 70 инженери и работници сформират италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и заедно с цялата си техника и голямо количество санитарни материали се присъединяват към защитниците на току що обединена, макар и частично, България. Председател на Mutuo Soccorso бил Рикардо Тоскани и това говори за неговия организаторски талант, който той тепърва ще проявява при урбанизирането на Бургас.

Генерал Венедиков подчертава великодушието и безкористния ентусиазъм на младите италианци като изтъква отказа им от обезщетение в полза на семействата им, в случай че загинат в сражение. На първо място в съчинението на Венедиков фигурира името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.

С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците допринасят за спасяването на голям брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях загиват в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специален медал за гражданска доблест знамето на италианската доброволческа дружина Mutuo Soccorso. На лицевата страна на медала е гравиран гербът на Италия и с големи букви е написано “AL VALORE CIVILLE” („За гражданска доблест”), а на опакото в дъбов венец с панделка специално е отбелязано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с малки и големи букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/ 18 al 29 Nov. 1885” („На бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). Датите на тези сражения, които са широко известни, всъщност могат да ни послужат като „граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е дошъл в Бургас. Това би могло да стане в 1886 г.


Медалът, с който италианският крал Умберто І награждава знамето на италианските доброволци, ръководени от Тоскани по време на Сръбско-българската война

Лидерските качества на арх. Тоскани се проявяват и при строежа на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли. В книгата си „Светилото” Вида Буковинова споменава имената на повече от 10 италиански работници, но нито едно от тях не съвпада с имената на доброволците от Mutuo Soccorso цитирани от генерал Венедиков. Авторката на книгата за църквата „Св. Св. Кирил и Методи” е издирила изключително ценна фотография, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е председател на Църковното настоятелство по време на строителството. На снимката пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци: Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и др. Присъстват също така италиански и български строители. Отпред са насядали дечица – тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на снимката. Той става сливенски митрополит през 1897 г. Италианските работници и няколко вече оформени каменни детайла могат да се считат за доказателства, че снимката датира от един по-късен момент от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия архив Буковинова пише, че те са работили през 1898 и 1899 г. С голяма доза сигурност можем да твърдим, че тази ценна фотография датира от 1898 г.

Италианският консул в града и началник на Фаровата служба от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия архитект да проектира и строи много други обществени и фамилни сгради в Бургас. Подписът му стои под проектите на редица красиви сгради в Бургас – хотел „Империал”, „Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, д-р Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др.


Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на  катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници

Художникът Кольо Кехайов ми предостави една скица от проекта на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем: : „Съставилъ Р. Тоскани”. Интересно е, че архитектът се подписва едновременно на български и италиански. Това недвусмислено говори за неговата дълбока любов към България и преди всичко към нашия град. Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той съвършено ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила преди всичко в Бургас. Сега, когато потърсиш името му, изписвайки на търсачката на „Гугъл” неговото име на италиански, то не се появява. Става обаче очевидно, че в малкото му родно градче Индуно Олона (Induno Olona) е роден само един знаменит състезател по колоездене – Луидже Ганна (1883-1953), станал шампион при Обиколката на Италия през 1909 г. За бургаския архитект Рикардо Тоскани, колкото и да търсиш, няма нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с надежда да оздравее, заедно със сина си той отива в Котел и там днес почиват останките на този знаменит бургазлия, вградил завинаги сянката си в най-представителната сграда на Бургас – катедралата „Св. Св. Кирил и Методи”.


Скица от плана на къщата на Руси Кожухаров (сега Музей „Петя Дубарова”) с подписа на Рикардо Тоскани. В тази къща са родени и израснали художникът Иван Кожухаров (1934-1994) и поетесата Петя Дубарова  (1962-1979).

На неговият труд дължим над сто от обявените за паметници на архитектурата сгради в Бургас. Едно от малкото изключения е внушителната сграда на Българската народна банка от 1912 г., която не може да бъде отмината, като тръгне човек по ул.”Александровска”. Разполагаща се на огромна площ от цяла пресечка, банката излъчва удивително спокойствие, несмутено от бароковата украса, а мансардният ѝ покрив, обшит с люспеста ламарина, и кубето с шпил над главния вход, изглежда, са любими елементи от еклектиката на много други архитектурни бижута. Откриваме го като акцент на следващия властен елемент от общия ансамбъл по улицата – “доходната” сграда, построена около 1900 година по проект на Тоскани за гръцкия търговец С. Стефанов и използвана от Френско – белгийската банка, вероятно като партньор в проекта. Строгата геометричност е разнообразена с флорални мотиви за декорация на прозорците и с парапети от тънко ковано желязо, а кръглите мансардни прозорчета са емблема на италианския архитект.
Най – впечатляваща поне за мен история има построяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методии.
А ето какво открих за нея още …

Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методии“.

Историята на храма “Св. Св. Кирил и Методий” е впечатляваща. През далечната 1874 година на площада имало малка дървена църква – пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го изпратили в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.

След Освобождението, на общоградско събрание през 1894 година, се обсъждала възможността, на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище “Княгиня Клементина” /днешното СОУ “Св. св. Кирил и Методий”/ , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.
Започнало събирането на средства за градежа. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д – р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 година и в него взели участие най – добрите местни и външни майстори – строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата- южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.

Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.
Храмът е строен като катедрална църква – трикорабна с централна апсида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво – зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обримчват сградата отвън.

Иконостасът се състои от фриз от малки /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

В заключение мога само да добавя, че обликът на град Бургас до голяма степен се дължи на любовта на един италианец към България.