Санирането никога не е било безплатно, сега е моментът за преоценка на програмата

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Христиан Митев е на 37 г. Член на Националната контролна комисия на партия НФСБ. Депутат от „Обединени патриоти”, втори мандат народен представител от Бургас. Зам.-председател на парламентарната Комисия по правни въпроси и член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.


- Г-н Митев, излязоха информации, че изцяло безплатното саниране спира от 2019 г. Това очаквано ли е, имахте ли такива намерения като управляващи?
- Първо, искам да направя уточнението, че санирането никога не е било безплатно. На практика до момента програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (както е официалното й наименование) се заплащаше от държавния бюджет, така че в този смисъл никога не е имало безплатно саниране. То е финансирано от всички нас, които плащаме данъци в страната. Що се отнася до информациите, които изтекоха в медиите – да, действително оттук нататък трябва да се вземе решение съобразно, на първо място, програмата на правителството, която пък се основава на подписаното коалиционно споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти”, а именно - да се промени философията на програмата, така че да има самоучастие на гражданите. А вече, в какъв процент и доколко – е въпрос на допълнителни анализи. Винаги се е говорело за до 10 процента, макар че се споменават различни числа.

- Защо гражданите трябва да участват със свои средства, т.е. да  съфинансират санирането?
- По принцип идеята на самоучастието на гражданите е да има по-голям контрол при осъществяване на дейностите по саниране. Т.е. да може тези, които са бенефициенти по тази програма, да могат да правят и възражения и да имат много по-активна позиция, за разлика от сегашното положение. Защото знаете, че след като един гражданин получава, без да има никакво участие в заплащането на санирането, той много по-малко би имал основание и има основание да прави възражения и да контролира качественото изпълнение на дейностите. Разбира се, доколкото си спомням, в дискусиите за въпросното съучастие се говореше и за съответно облекчение на определени групи граждани, които не могат да си позволят да плащат този процент на самоучастие. Но е прекалено ранен етап да говорим за нещо подобно, тъй като трябва да се направи оценка на резултатите досега, на начина, по който е функционирала тази програма. И да се види в бъдеще какво трябва да се направи, какъв механизъм да се изработи и тук нямам предвид само самоучастието на гражданите. Имам предвид изобщо като програма, като механизъм за контрол, така че тя действително да е ефективна и да може да продължи и да постигне целта, за която е създадена.

- „Обединени патриоти” ли има основна роля за това гражданите да участват със съфинансиране, защото доколкото си спомням ГЕРБ настояваха програмата да остане изцяло „безплатна”?
- Ние още в миналото Народно събрание сме изразявали това наше виждане – че е необходимо самоучастие. Това бе и в резултат на публикации в медиите за прекалено големи и раздути сметки за санирането на определени жилищни сгради. Включително си спомням, че и за един от блоковете в „Меден рудник” в Бургас бяха изнасяни подобни фрапиращи данни за саниране с фамозни суми на квадратен метър, което е недопустимо да се прави с парите на всички останали. Би следвало да имаме един много по-завишен контрол по разходването на тези средства, от една страна. И от друга, това винаги може да направят най-добре тези граждани, които са засегнати от този процес. Така ще се чувстват и по-ангажирани. Разбира се, по-голямата част от финансирането ще си остане на държавата. Този механизъм е използван и в други държави-членки, които са имали такива програми.

- Доколкото си спомням, имаше и европейска програма, която също бе със съфинансиране от гражданите.
- Правилно си спомняте, но имайте предвид, че тази програма бе при много по-голям процент участие на гражданите от този, който в момента се обсъжда. И второ, много по-малък процент се ангажираше държавата с този процес. Освен това, мисля, че имаше възможност и за вземане на кредити от етажна собственост, за да се осигури процентът съфинансиране. На практика тази програма така и не проработи. Въпросът е да се погледне съществуващият модел и той да се направи оптимален, така че от една страна да остане водещата роля на държавата при финансирането. От друга страна, гражданите също да бъдат ангажирани с този процес и оттам пак казвам, да има завишен контрол както върху качеството на изпълнението, така и върху разходването на средствата. Защото всеки ще е заинтересован, след като има участие във финансирането на тези дейности, това да става по най-добрия начин. Това е важно и за всички останали, които по една или друга причина не се включват в тази програма, защото на практика те осигуряват огромните средства, които влага държавата.

- За какъв процент съфинансиране от гражданите обаче може да се говори?
- Аз не мога да се ангажирам с конкретни проценти, въпрос на дискусия е. Мога да изразя лично мнение, че 10 процента е максимумът, който следва да се обсъжда поне на този етап. Не ангажирам с това мнение нито НФСБ, нито „Обединени патриоти”, нито пък коалиционното правителство. Но е въпрос на задълбочен анализ. Примерно дали в един блок, в който преобладаващо живеят лица с ниски доходи, ще е по-малък процент или ще се върви към освобождаване (от съфинансирането – б.а.). Може би сега е и правилният момент за преоценка на програмата и за това каква форма и какъв вид ще има при по-нататъшното финансиране през бюджета след 2019 г.

- Валери Симеонов наскоро заговори критично за диалога с ГЕРБ. В НФСБ оставате ли на мнение, че правителството трябва да изкара пълния си мандат?
- Ние нямаме друга позиция към този момент. Това, което е казал нашият лидер, го поддържаме и го подкрепяме. В края на краищата той има един по-различен поглед в изпълнителната власт за процеси и явления, които ние няма как да обхванем изцяло, гледайки от депутатските банки. Но нямаме промяна в политическата позиция към този момент в посока към разваляне на коалицията, а още по-малко към предсрочни избори.

- Какво се случва със структурите на НФСБ в Бургаско след напускането на Ангел Божидаров?
- Структурите на НФСБ в Бургас ще продължат да функционират както и досега. Напускането на г-н Божидаров не смятам, че ще се отрази негативно на структурите на партията. Има нов регионален координатор, който извършва регулярни срещи с всички структури и в Бургас, и в региона. Провеждат се отчетно-изборни събрания, така че не смятам, че по някакъв начин напускането на г-н Божидаров ще се отрази на структурите.

- Кой е новият регионален координатор?
- Това и Иван Кузманов – общински съветник в Камено. Деен участник във всички инициативи на партията от създаването й до този момент. Човек, който има достатъчен политически и организационен опит. Разчитаме да се справи със задачи като поддържането и увеличаването на структурите на територията на областта.

- Имате ли нови инициативи като депутат от Бургас?
- Те са не по-различни от приоритетите и програмата на правителството. Знаете, че основен проблем е инфраструктурата и то основно пътят „Бургас – Слънчев бряг”, за който се говори от много време. Там трябва да се упражнява непрекъснат контрол и натиск за възможно най-бързото приключване на процедурите. Знаете, че има забавени отчуждителни процедури, особено в района около Ахелой, община Поморие. Най-вече те бавят изграждането на този скоростен път. Разбира се, приоритетен е и другият път откъм Южното Черноморие - „Царево – Малко Търново”. Това са за мен инфраструктурни проекти, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да бъде непрекъснато контролирано и насърчавано. Разбира се, в по-дългосрочна перспектива трябва да говорим (макар че напоследък малко се говори) за автомагистрала „Черно море”, която за мен ще има заедно с другите два пътя определящо значение за туризма. Знаете, че Бургас разчита изключително много на туризма като отрасъл за своето развитие.