Почернена майка проплака: Лекарите не разбраха, че синът ми умира! Сега внучето ми е сираче

Почернена майка потърси вчера в Спешен център – Дупница медицинската документация около случая със сина й, 35-г. Васил Галчов, който преди 20 дни внезапно се почувствал зле и издъхнал. Майката Ваня Василева-Стоянова търси кой е виновен за смъртта на сина й. Лекарите в двете болници в Дупница си прехвърлят топката, пише струма.бг. Ето разтърсващия разказ на майката Иванка Стоянова, изгубила сина си само на 35 г., оставил момче сираче, което след няколко дни тръгва на училище в първи клас: „Синът ми почина на 24 срещу 25 август в общинската болница в Дупница.

През деня беше в село Яхиново. Работиха с брат му в двора. Вечерта се прибрал вкъщи при семейството си в Дупница и му станало лошо, припаднал в банята. Съпругата му повикала екип на Спешен център. Линейката е пристигнала за минути и синът ми е транспортиран до Спешния център, където му е направена кардиограма и дежурната лекарка се усъмнила, че е получил инфаркт. Сигналът на тел. 112 е подаден в 00,45 ч. В 1,05 часа синът ми е бил закаран в частната болница в Дупница. В спешния портал дежурна е била лекарка сръбкиня, която след като прегледала кардиограмата, заявила, че на сина ми му няма нищо, а и не може да се занимава с него, тъй като майка й била болна, била разстроена и отказала да го хоспитализира.

Тогава дежурната лекарка от Спешен център с линейката закарала сина ми в общинската болница, за да го спаси. Синът ми е приет във вътрешно отделение в 1,35 ч. през нощта, починал е в 2,48 ч. Тези данни са от листа в Спешен център. Днес ходих да искам документите, но старшата сестра ми отказа с мотива, че данни за пациентите се дават само след молба от прокуратура, полиция или адвокат, и не ми ги даде. Няма да си върна сина, но искам да разглася за случая с него, за да не умират други хора заради немарливи лекари. Душата ми плаче… Днес на сина ми правим помен. Детенцето му, момченце, което е копие на баща си, след два дни тръгва в първи клас, а остана сираче. Като го питат децата как се казва баща ти или какво работи, какво ще отговори внучето ми? Съпругът ми е със сърдечна операция. Не може да понесе тежката загуба.

Не пожелавам на никоя майка да изживее мъката ми. Лекарите нямат ли деца? Те не знаят ли каква е болката по загубеното дете? Ще търся справедливост за сина ми. Ходих при управителя на частната болница д-р Е. Лефтеров да го попитам знае ли какво е станало в злополучната нощ, защо лекарката не е обърнала внимание на сина ми. Той ми заяви, че те не са виновни, да ходя в общинската болница. Казах му, че ще се обърна към медиите, а той ми отвърна ехидно, че не го вълнува на кого ще се оплаквам. Не зная той има ли деца, ако има, не му пожелавам да изпита моята болка по загубата на сина ми“, разказа, ридаейки от скръб, почернената майка. Финансовият директор на частната болница Костадин Костадинов, който е и общински съветник от ОДБ в местния парламент, коментира случая така:

„Пациентът е докаран в спешното звено на болницата. Не зная кой е бил дежурен лекар тогава, той му е предложил да остане под наблюдение в болницата, но пациентът е отказал. Той е престоял около 5 минути в спешния кабинет и по усмотрение на дежурната лекарка в Спешен център е транспортиран до общинската болница, там е починал“, заяви К. Костадинов по повод внезапната смърт на 35-г. В. Галчов. Директорът на Спешен център д-р Златко Величков отказва коментар с мотива, че не може да изнася данни, ако няма искане от прокуратура, полиция или адвокат. По телефона управителят на общинската болница доц. Д. Недин, заяви: „Пациентът е докаран в болницата, реанимиран е и е подготвен да бъде транспортиран за София. Състоянието му било критично и се е налагало инвазивна хирургия /коронарография/, но за нещастие е починал. Съболезнования на близките“, заяви доц. Д. Недин. Днес почерненото семейство прави помен 20 дни след смъртта на младия мъж.

Васил Галчов не е имал сериозни здравословни проблеми, работил е като електроженист и шофьор в дупнишка фирма. Внезапната му смърт е разтърсила семейството, затова майката е категорична, че ще търси кой е виновен за смъртта на сина й.