Необичайната история на една снимка, която всички сме виждали

Windows XP днес не е най-популярната операционна система. Нормално е – Microsoft спряха продажбите ѝ още през 2008 г., а поддръжката ѝ – през 2014 г. Въпреки това, от пускането си през 2001 г. до момента, XP достигна до милиарди потребители по света.

А нещото, което вероятно най-ясно ще си спомнят всички от операционната система, е основният уолпейпър, носещ простичкото име Bliss. В него наглед няма нищо особено – просто снимка на зелени поля, хълм, синьо небе и пухкави бели облаци.

Въпреки всичко, в снимката има нещо специфично – наситеност на цветовете, особеност на хванатия момент, които я направиха истински важна.

Истината е, че нейният автор не се е целил твърде високо.

През 1996 ч. Чарлс О’Риър, правил снимки за National Geographic и Los Angeles Times, шофирал към къщата на приятелката си. Направило му впечатление колко красива изглежда Северна Калифорния по това време на годината.

„Беше януари и зимните валежи тъкмо бяха приключили”, спомня си той.

„Знаех, че в този месец тревата е изключително зелена и хълмовете са много красиви. Подготвих се. Когато обаче ги видях, си казах, че са перфектни. Невероятно зелени! Освен това имаше синьо небе и облаци…”.

О’Риър спрял колата, извадил фотоапарата си (среден клас, впрочем) и започнал да снима (по онова време – все още на лента, по-точно на цветен Fujifilm). Получило се добре. Впоследствие той продал снимките на рекламната агенция Corbis и нямал никаква идея за попкултурното значение, които те щели да получат малко по-късно.

Впоследствие творческият дует Goldin+Senneby, които били наети да намерят идеалния уолпейпър за Windows XP, попаднали на неговата снимка. След като избрали именно нея, Microsoft подписали договор с О’Риър. Вярваме, че той е бил щастлив мъж – фотографията му се оказва втората най-скъпа в световната история, въпреки че сумата така и не е оповестена.

Най-вълнуващото в случая обаче е, че всички цветове и идиличност на Bliss не са фалшиви. Нито манипулирани. Нищо по снимката не е обработвано. Това е красотата на майката природа и усетът на фотографа – две в едно.

Легендарно.