Съветският съюз ли уби Людмила Живкова?

Източник: Борис Цветанов за вестник "Десант"

Четири пъти викат Тодор Живков в Кремъл да му дърпат ушите за прозападната дейност на дъщеря му

На днешната дата в с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Оплювана в годините на прехода заради произхода й (дъщеря на Тодор Живков) и венцеславена заради заслугите й в областта на културата, нейната личност и днес се възприема като спорна.

Името й е свързано с едни от най-знаковите археологически разкопки в Странджа - тракийската гробница на "Мишкова нива" и пещерата на Бастет. Една от най-големите загадки обаче си остава тази с нейната мистериозна смърт

"Трети път ми се зави свят, стените се задвижиха пред погледа ми, сливаха се, понечих да изляза от банята, стигнах вратата... брава нямаше! Опипах отново вратата – не грешах! Брава нямаше!... Тогава си спомних за двама мъже в черно от охраната, които не бях виждала до тогава, но не обърнах внимание... Пак ми се зави свят... и поех към отвъдното...“

Това са думи на духа на Людмила Живкова, споделени при едно от виденията на Радко Радков –  един от последните български литератори класици, поет със световна слава и драматург, чиито пиеси са взривявали световни сцени.

Един от най-близките на дъщерята на първия партиен и държавен ръководител от времето на соца. Истински, а не измислен екстрасенс, имащ видения от двадесетгодишен, надникнал в миналото, прероден Овидий. След смъртта на Людмила, срещал се с нея в неземното...

Писалите за тази кончина (името им може да запълни цял легион), и то преди всичко –   преписвайки един от друг глупостите си, не са подозирали в него човека, държащ ключа към загадката, необяснена и до ден днешен.

Никой от тях все още не е дал безупречен отговор за случилото се на 21 юли 1981 г. във вила 32 в Бояна. Няма да се спираме на празнословието. Нито на самозвани магове, гадатели, пророци за проклятия на богинята котка Бастет, на цар Траян (?!) и пр.

Не ни интересува фалшификатора Димитър Мурджев, който бе агент на КГБ и Людмила директно му бе заявила: „Ти си изпратен от Москва да шпионираш семейството ни! Казвам ти го, за да знаеш, че знам“!

Няма да се спираме на безпочвената версия за самоубийство.

„Тя бе дълбоко религиозна, не би сторила този грях за нищо на света“ – отсича Радко Радков. Нито пък ще се спираме на мъглявостите на нарцисиста Любомир Левчев.

Ще търсим убиеца. Но досега той не е открит. Защото, както би казал добрият стар Авакум Захов: „Убиецът е търсен все там, където не е и не може да бъде!“.

И широко известното не ни интересува. Официалните заключения – и те. Там няма следи. И не би могло да има. Ще ги търсим в една обща картина. На България. Защото Людмила Живкова бе неделима от страната.

Професор Жак Пери пише до Държавния департамент на САЩ: „България е най-стабилната държава в Източния блок. На преден план в политиката й излизат позиции, твърде различни от прокламациите за комунизъм и социализъм. Дива лъжа е, жертва на стереотипи, че България е черно петно, имитация на Русия. Живков използва съветските водачи за благото на България. Българите са образовани, културни, независимо мислещи, западно ориентирани, това е слабото място зад Желязната завеса. Като това слабо място има и друго – Людмила Живкова!“

И в Москва знаят това.

Генерал губернатор в София е Никита Толубеев, земляк на Брежнев. Железен мъж. С опит от Куба. Но иска помощ. Подкреплението идва в лицето на Черненко – идеологическият цербер на ЦК на КПСС. В жилите му тече не кръв, а догми. И двамата свиват знамената пред крехката и болнава жена.

При това „чувствителна и лесно наранима“ – както я характеризира Иван Славков. Тя не цепи басма и на двамата и им заявява в очите: „България не е част от културата на Русия! Вие не сте комунисти, а партийци. СССР е нецивилизована страна!“

Четири пъти викат Живков в Кремъл да му дърпат ушите за прозападната дейност на дъщеря му. А Тато отвръща: „Тя е просто разкрепостена! И държи на българското!“ На самата Людмила през 1981 година също на два пъти четат конско в Москва. И за да сме докрай ясни за вярната картина, цитираме летописеца на ЦРУ Питър Швайцер: „През 1981 г. КГБ започна акции за смазване прозападното движение в Източния блок. Най-агресивна КГБ беше към Людмила Живкова ..."

Но не КГБ поиска главата й. Агресивността на Комитета за държавна безопасност се оказа само манна небесна за истинските убийци. Защото отклоняваха вниманието от самите тях.

И още нещо работеше за убийците.

Драматичният символ на българското самосъзнание работеше всеотдайно в обкръжение от кариеристи, бюрократи, темерути, интриганти, клеветници, доносници на Шесто, блюдолизци, подмазвачи, интересчии, шарлатани, пияндета, курвари, шизофреници, маниаци и какви ли не.

Тя бе поддържана само от двама-трима верни приятели като Радко Радков и Емил Александров. Наред с огромната дейност по издигане културата и самосъзнанието на българина, Людмила Живкова се бе отдала изцяло на тайното учение на Блаватска, Ани Бизант, Рьорих, Бердяев, издигащо вечността на духа.

Бъдещето –  набиваше тя в квадратните глави на властимащите – не е на технологията, а на ума. Тя бе разработила план за инвестиране у нас не в техника, а в култура. И започва безпрецедентни срещи в Тибет с учители и посветени...

И така влиза в полезрението на церберите на Световната конспирация.

От уважение към знаещия читател, няма да се спирам на тая организация. Билделберги са само звено от веригата. В своите търсения на Вселената на духа, Людмила Живкова влиза в контакт с посветени и представя своето разбиране за създаване на световно духовно братство.


Людмила Живкова със семейството си, вдясно е Иван Славков-Батето

На базата на разбирането си за всестранно развитие на човешкия мозък, тя изготвя план за прекършване рогата на Световната конспирация. За целта  залага на една невинна на пръв поглед инициатива – събиране и картотекиране в София на талантливи деца от цялата планета под флага на безобидната асамблея „Знаме на мира“.

Един ден, след десетилетия, след много асамблеи, хиляди деца вече ще са зрели мъже и жени, лидери в своите си области: писатели, журналисти, публицисти, политици, държавници, учени, художници, музиканти, артисти – солта на земята.

Дори символиката ще се включи в битката за царство на ума. Ако се погледне от птичи поглед към камбаните на мира, ще се види, че това е Светият кръст. Той ще пренесе на земята космическата енергия на духа. И всички тия някогашни деца-творци, ще се превърнат във войници на Световното правителство в последна битка със Световното зло. Един истински Армагедон – битка на Духовното срещу Материалното.

Всичките й срещи – като да речем със Сей Баба, който според Артър Кларк е надарен от свръхцивилизация със свръхвъзможности, както и с различни гурута, са само показни действия за отклоняване вниманието на Световната конспирация от нейните истински важни срещи рандевута със Световното правителство.


Но церберите на Световната конспирация трудно могат да бъдат заблудени. Те разкриват подготвяното съвършено оръжие срещу тях. Смъртната присъда на Людмила Живкова е произнесена.

За суперагентите на Световната конспирация, на които и самата България не й е много присърце,  е детска игра да бъде ликвидирана крехката жена,

„лековерна и доверчива“ по думите на баща й Тодор Живков. Една загадъчна смърт е само епизод от веригата убийства, сред които и тези на Сталин, на Джон Кенеди, на Индира Ганди...

Само във възможностите на свръхагентурата на Конспирацията е една брава на врата да изчезне яко дим. Това са жестоките закони на Световното зло, запретнало днес ръкави за построяване на Глобалното село.

Людмила Живкова трябваше да умре, защото се опита да постави основите на една идея, която би направила нашия свят едно по-добро място за живеене...