Добрият, лошият и злият

Автор: Лъчезар Лисицов



Очаквано, след като Цветан Цветанов вкара ГЕРБ във война с президента Румен Радев, Бойко Борисов влезе в ролята на помирител.
Това стана ясно от (иначе) изненадващо прессъобщение, изпратено от администрацията на държавния глава в понеделник.

„Държавните институции трябва да работят заедно по важните за българското общество въпроси. Това беше общата позиция на президента Румен Радев и на министър-председателя Бойко Борисов, които разговаряха днес на „Дондуков“ 2. Срещата се проведе по инициатива на българския министър-председател и на нея бяха обсъдени редица въпроси, свързани с укрепването на сектор „Сигурност“, реформите в правосъдието, проектите за модернизация на Въоръжените сили и позициите на Република България в международен план“, се казва в информацията.

Припомняме, че след като Цветанов инициира миналата седмица парламентарна комисия, която да разследва за корупция президента и служебното му правителство заради конкурса за изтребителите, Румен Радев коментира: „Искам да кажа следното – политическата сцена не е място за разиграване на скечове от типа „доброто и лошото ченге”. Надявам се господин Борисов ясно да заяви подкрепя ли декларацията на своя заместник.“

Макар и нов на политическата сцена, Румен Радев явно е предусетил ситуацията, тъй като Бойко Борисов наистина се прояви като „доброто ченге“, инициирайки днешната среща с държавния глава. Тя, впрочем, е била доста конфиденциална, тъй като информацията за нея се появи в публичното пространство чак след като от президентството я обявиха post factum. 

Така, след като Цветанов и негови депутати миналата седмица заиграха с тоягата и размахаха пръст на президента, сега Бойко Борисов подава и моркова, отдавайки чест на Румен Радев.

Премиерът и лидер на ГЕРБ обича да се ежи и мутрее, когато трябва да смачка някого, привидно по-слаб от него. Той обаче се и съобразява и снишава пред силните фигури, както го правят и играчите от подземния свят.

Борисов със сигурност не вижда полза да влиза във война с президента, който все още разполага с голям обществен капитал. Само преди няколко месеца Румен Радев спечели президентските избори, след като получи, макар и на втория тур, над 2 милиона гласа. Преди дни излезе и социологическо проучване, според което държавният глава, въпреки че вече губи доверие, превъзхожда значително премиера.

От прессъобщението стана ясно, че на срещата между Борисов и Радев са обсъждани четири теми, едната от които е „реформите в правосъдието“. 

А според мнозина анализатори причина Цветан Цветанов преди седмица да заиграе с тоягата е репликата на президента: „В концепцията за съдебна реформа и дори в предлагания от есента антикорупционен закон липсва най-важното – не виждам достатъчно политическа воля за борба с корупцията по високите етажи на властта“. Радев изрече това миналата събота в Атина. На следващия ден Цветанов свика извънредния брифинг, за да обяви проекта за анкетната комисия, която да разследва съмнения за корупция около президента и служебния кабинет.

Темата с корупцията е била засегната вяло на срещата между Радев и Борисов, поне ако съдим от общата информация за нея, която се заключава в две изречения: „Президентът Радев и министър-председателят Борисов бяха единодушни, че страната ни се нуждае от ефективна борба с корупцията, която да отговори на очакванията на българските граждани за справедливост. Министър-председателят оцени високо призива на президента Радев за създаването на единен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта.“

Основните въпроси за този единен орган са три – какви хора ще го ръководят; на кого ще са подчинени; дали той ще има прокурорски функции – паралелни (и в конкуренция) на съществуващото държавно обвинение. Засега обаче те се замитат под килима. Законопроект уж се готви някъде при верния на Борисов правосъден министър Цецка Цачева, но дали, кога и в какъв вид ще излезе на бял свят, изобщо не е ясно.

Румен Радев е президент близо половин година, но продължава да е загадка що за човек е и какво може да се очаква от него. Вече е ясно, че умее да говори добре и без да чете; способен е да държи патриотични речи, дори и те да носят леко мухлив дъх от тоталитарното минало, и... с това се приключва.

В срещите между лидерите на институции няма нищо лошо, стига те да не са предвестник на нечиста колаборация. Не че няма да е неочаквано, но все пак ще е доста разочароващо, ако сцената с „доброто и лошото ченге“ (от ГЕРБ) се преформатира в друго държавно театро, например с участието на „добрият, лошият и злият“.
За съжаление, от другарската среща между Радев и Борисов след щурма на Цветанов намирисва точно на това.