Днес е Еньовден - един от най-мистичните празници, в който всичко магично слиза на земята..

Днес е Еньовден – български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата Pравославната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин – в област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се:

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува, гласи народното поверие. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки, магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата.

Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“.  Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата.  За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“. Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от „мамници“. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.  От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората.  С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Днес имен ден празнуват всички с имената:  Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо. На Еньовден Православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица. Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син. Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: „Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... той ще бъде велик пред Господа... и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог...“.

Ангелът обещал и че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Исус Христос.  Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Исус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола,  издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.