Тревожна тенденция: Расте броят на хората с неврози
22 Май 2017, Понеделник, 18:10 ч.
Експерт: Това е в резултат от финансови и социални проблеми
Над 10 хиляди души са потърсили помощ в Центъра за психично здраве в Бургас, 3 хиляди от тях са останали за лечение, а 426 психично болни с агресивно поведение са преминали миналата година курс на лечение в центъра.
От параноична шизофрения страда и 26-годишният Живко Кючуков, който нападна възрастна жена на автобусна спирка в морския град. Само с прокурорска преписка или съдебно решение обаче той може да бъде лекуван в специализирано заведение, защото отказва да постъпи доброволно там.
"Tенденцията е към увеличаване на броя на хората, които са с тревожни разстройства, с депресивни разстройства, хора с реакции на дезадаптация в резултат на проблеми, които са настъпили в живота им. Паническите разстройства са изключително много", казва пред БНР д-р Надя Желязкова, директор на Центъра за психично здраве в Бургас.
Не толкова при душевно болните пациенти е нараснал този процент, колкото при тревожните и невротичните разстройства. Това е може би резултат от финансови проблеми, социални проблеми, невъзможността да живеят живота си спокойно с гарантирана работа, с добри доходи.
Тези, които са емоционално по-лабилни, започват да реагират с една невротична симптоматика, която рано или късно стига и до нас, твърди Желязкова.
Трагедия в Лайпциг: Кола се вряза в пешеходци, двама загинаха, има и тежко ранени
Мъртви делфини изхвърлени от морето край Варна и Слънчев бряг
„Движение в цвят“ по улиците на Бургас Djiro d’Italia
Бритни Спиърс се призна за виновна за опасно шофиране след алкохол и наркотици
Три жертви на хантавирус на круизен кораб, СЗО уверява: Рискът за общественото здраве остава нисък
Гласуват разчетите, условията и лимитите за уреждане на бюджетните отношения
Какво се случва с парите ни, ако банката фалира
Светофарът на ключово кръстовище в Бургас ще бъде извън строя заради ремонт
75 000 автомобила излизат от София за Гергьовден: Огромен трафик по основните автомагистрали
Панорама на средното образование в Бургас: Представят най-актуалните специалности
Варненските пожарникари почетоха героите си и поискаха по-добра защита
Дадоха ход на делото срещу Станимир Хасърджиев за наркотици, порнография и сексуални престъпления
Наемният труд е стока като всички останали, твърдят експертите. Затова увеличението на цената й намалява търсенето и безработицата расте, а от това губят всички.
Минималната заплата трябва да бъде изстискана докрай от работодателите в името на общия ни просперитет, категорични са икономистите.
След като редица специалисти по икономически въпроси обясниха тези дни как минималната заплата трябва да е 0 (нула) лева, за да тръгне икономиката и да намалее безработицата, техни колеги решиха да отидат дори по-далеч.
“Минималната заплата не трябва да е 0, а поне минус 200 лева” – обясни анализатор от Института за пазарна икономика и добави: “В крайна сметка докога бизнесмените ще раздават работа, ей така, без пари? Всички са съгласни, че няма безплатен обяд, но да работиш е безплатно, а това ти дава обяд. Tака не може повече.
”Докато увеличават капитала, наемните работници се обогатяват достатъчно като повишават иначе много ниското си образователно ниво и преодоляват вродения си мързел и нежелание за работа, смятат независими психолози, направили наблюдения по инициатива на работодателска организация.
Освен това, в резултат от машинизацията и компютризацията на производството, работните места стават все по-малко.Така конкуренцията сред наемните работници става все по-ожесточена и те биха били съгласни да стартират с отрицателна заплата.
“И в момента почти цялата добавена стойност от труда отива за собственика на капитала” – поясни експерт от Института за дясна политика – “Ето защо тази промяна няма да е революционна, а логична. Ние сме против всякакви революции”.
„Българите могат да си позволят да си плащат, за да работят“ – категоричен бе блогър от Нов български университет и допълни, че дори трайно безработните имат айфон и си плащат здравните вноски, които годишно струват дори повече. „Не вярвайте на данните на националната статистика, моите лични наблюдения показват, че доходите на българите са над средноевропейското ниво“ – завърши той.
В действителност, ако не беше грубата намеса на държавата и диктата на синдикатите над пазара, началните заплати отдавна биха били отрицателни.
Това обясни министерски служител и либертарианец.
На въпрос дали изводите му се базират на икономически анализ, той коментира, че възгледите му са в синхрон с позициите на Фридрих Хайек, чието име в миналото е било свързвано неведнъж с подобни анализи.
На въпрос какво мисли за предложението за отрицателна минимална заплата, член на либертарианското общество отговори, че според него данъците са кражба и поиска безплатна бира?