Ученички преписаха „История славянобългарска” 255 години след написването й

Летописът има отне само един месец
Пет момичета от 10 „б” клас на СУ „Георги Измирлиев” направиха първия в Горна Оряховица препис на „История славянобългарска”. Виолета Баждарова, Мирела Радева, Николета Ганадолска, Теодора Кирова и Траяна Стоянова са участници в литературен клуб „Ние, четящите и творящите по проект „Твоят час“. Момичетата посветиха своя труд на 255-та годишнина от написването на „История славянобългарска” и патронния празник на училището – 21 април, съобщава Труд.

Водени от родолюбиви чувства и преклонение пред делото на Паисий, само за два месеца те преписаха „Историята“ на съвременен български език и я украсиха с възрожденски орнаменти. „Последвахме Паисиевия завет да помним езика си и нашето славно минало. Редихме думите една след друга, учихме се на търпение, труд и отговорност. Искахме да усетим тръпката от написването на Историята, да я препишем и преродим. Това ни донесе огромно морално удовлетворение. Гордеем се, че сме първите в нашия град Горна Оряховица, които преписаха малката „Историйца”.

Така изпълнихме патриотичното послание на Паисий „Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйка и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”, казват десетокласничките.

Младите Паисиевци продължават утвърдената в училището традиция да се съхранява и популяризира историята. Преди по-малко от една година беше възстановена летописната книга на училището.
След задълбочено проучване на документи от Държавен архив –Велико Търново, запазените сведения в градския исторически музей и общинската библиотека, 158 годишната история на Първото светско класно училище от създаването му през 1859 година до наши дни е събрана в шест тома, а информацията в тях е допълнена с фотоси от съответната епоха. Летописната книга отмерва времето. Върху пожълтелите и страници са събрани надеждите, успехите, тревогите, болките, поводите за гордост на наследниците на Иван Момчилов.

Летописната книга е библиографска рядкост, безценен исторически извор, който продължава да се пише и днес.