Днес честваме най-важния пролетен празник! Но ето какви поверия трябва да направим за късмет и здраве на Гергьовден

Днес честваме най-важния пролетен празник – Деня на Свети Георги Победоносец. У нас светецът е смятан за защитник, воин и покровител на овчарите и техния добитък. Гергьовден е и ден на храбростта и на Българската армия.

Свети Георги се родил в края на III в. в областта Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 г. Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от малък без баща, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, красив и смел момък бързо се издигнал до трибун в личната гвардия на императора.

Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет. Около 303 г. обаче Диоклециан започнал масово преследване на християните. Георги трябвало да прогонва и измъчва събратята си по вяра, но той се противопоставил на императора.

С това започнали мъките на младия воин, но той отстоявал всичко, благодарение на божията вяра. Накрая Георги пожелал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически статуи се разбили на парчета.

Тогава съпругата на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро след това хората започнали да почитат паметта на светеца заради чудесата, които той извършил след смъртта си като небесен закрилник и воин. В народния календар Гергьовден се свързва с изкарването на стадата в планината и на земеделците, които започват да работят по нивите.

“Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден” се пее в една народна песен, която показва почитта на този празник от всички българи.  

Какво се прави на Гергьовден - Поверия за късмет и здраве ! 

На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.

На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести. На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

На Гергьовден за оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво. На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода - там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи. Водата, която се носи на Гергьовден , е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев. С роса от Гергьовден , хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи. С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса. На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта.

Още по - добре е, ако водата се пие от нова стомна. На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярвя, че пердпазва от треска. Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден , се вярвя, че предпазва от болки по време на работа. На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

На Гергьовден най - възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото. Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие. Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки.

Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място. Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души.

На Гергьовден празнуват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка, Габриела и производните им имена. Честито на всички празнуващи!