Ето защо Северна Корея и оризовите й бомби не трябва да ни притесняват

Автор: Георги РУСЧЕВ

Нека да разгледаме какво всъщност се случва по света и у нас и конкретно - доколко има резон да се вярва на заплахите на Ким Чен Ун – 33-годишният „вожд” на единствения по рода си комунистически провал в Източна Азия.

Откакто наследи баща си – сравнително миролюбивият и тръгнал в посока на нормализирането на отношенията между Северна и Южна Кореа - Ким Чен Ун, новият вожд на нацията, която умира малко по-малко от глад, изобщо не си поплюва. Той активизира целия „научен потенциал” на страната, като любезно им отпусна по 2 купи ориз, вместо една, на ден и като добитък (и заради липса на реален такъв) ги впрегна да решават „важния” проблем за ядреното въоръжение на страната.

По това време по единствената севернокорейска национална телевизия показваха пълни витрини с „Кока кола” по щандовете в столицата и разказваха как корейският футболен отбор (който съвсем по случайност бе изпратен да копае в мините) е разгромил 11:0 Германия, печелейки Световното първенство.

Все пак обаче изглежда, че увеличаването на дозата ориз и масираната пропаганда и култ към
личността са довели до някакъв прогрес, макар и минимален на фона на годината, в която живеем.

Ядрените ракети на Северна Корея достигнаха своя връх с няколко „сериозни” опита да прелетят повече от 2 километра. По доста подобен начин ракетите за многократно ползване (макар не и ядрени) на Елон Мъск също имаха подобни инциденти. За разлика от „оризовите колеги” Мъск плаща на учените си в ценна хартия, може би непозната на Ким Чен Ун – пари.

Независимо от всички абсолютни провали на комунистическата република, лидерът й не спира да „размахва сабя” пред неоспоримо по-силните от него САЩ, Китай и Русия. Заплахите му, че ще сложи „края на света” са също толкова стряскащи, колкото малък пинчер, лаещ пред голяма мечка, но носят контекст, който би бил пагубен за региона.

Макар Северна Корея да е обградена от всички страни от държави, на които вече им е омръзнало от простотии, всеки един от външните играчи има какво да губи и печели.

От изток намираме противоракетния щит на Япония/САЩ. На юг ситуацията е сходна, но там в момента се водят преговори за закупуването на новият противоракетен щит THAAD. Това създава сериозни проблеми за Китай и те, макар да знаят предназначението му, го виждат като заплаха за собственото си влияние в региона.

И ако това не е достатъчно, Северна Корея граничи пряко и с Русия, макар и само няколко километра. Това прави руснаците, които, колкото и да не ви се вярва, все още са сериозен военен претендент в световната политика, пряко заинтересовани към проблема. Те, също като Китай, са против разполагането на въпросния ракетен щит.

От другата страна на океана пък, Тръмп изобщо не се стряска от лаещото младо кученце с дръпнати очички. Отраканият икономист знае, че ако все пак избухне открит конфликт в региона, той не би бил останал сам в борбата си с изгладнелите корейци.

Каквото и да ви казват експертите, това са факти, които трябва да се имат предвид. Заплахите на Северна Корея не представляват никакъв проблем за населението на полуострова, още по-малко за сигурността на света. Ядрен конфликт няма да има, а пък да достигнем до „световна война” заради тази измислена страна е още по-абсурдно.

Ядрената война предполага паритет във въоръжението – предпоставка, която не съществува в случая, особено като се има предвид, че никоя от реално въоръжените с ядрено оръжие страна няма да подкрепи Ун.

Проблем обаче е това, че колкото и непокрити да са заплахите на КНДР, те все пак могат да станат непряка причина крехкият алианс между Китай, Русия и САЩ по въпроса да бъде разклатен.

Съвсем скоро обаче е много вероятно да видим реална ескалация, която евентуално би довела до война, която ще напомни на блицкрига от преди повече от 70 години. Ако американски, руски или китайски кораб само бъде одраскан от фишеците на Вожда, ще последват сериозни проблеми, които неминуемо ще доведат до крах на режима и коренна промяна в политическата обстановка в региона.

За добро или за лошо.