Още Георги Димитров обещал да станем 9 милиона

Източник: 168 часа

През 70-те години на ХХ век у нас пристига на официално посещение Нарасимха Рао, външен министър на Индия. По време на официалните срещи с него Тодор Живков се отклонява от основната тема на разговорите и започва да критикува седящия до него Пенчо Кубадински:

- А пък у нас Пенчо Кубадински се провали с раждаемостта!
Индийският гост не разбрал за какво точно става дума.

Казват, че това бил един от малкото случаи, когато бившият генерален секретар на ЦК на БКП си позволил да пийне малко повече, изкушен от любим френски коняк. И дали под влияние на алкохола, но в хода на разговорите Живков се сеща, че Индия има свръхраждаемост и това му дава повод да скастри бай Пенчо за демографския срив у нас. А по това време Кубадински е шеф на Националния съвет на ОФ и пряко отговаря в Политбюро на ЦК на БКП по въпросите за раждаемостта.

Разговорът на срещата тръгва в една много деликатна посока. Тато се развихря да говори, че ако у нас се раждаха толкова деца, както в Индия, България щеше да цъфне и да върже.

Диктаторът не се съобразява с факта, че правителството на тази бедна тогава азиатска страна налага изкуствени ограничения на раждаемостта и темата не е много уместна за дебат. Преводачът успява да се намеси навреме и да спаси от по-нататъшни упреци нещастния Пенчо Кубадински.

Но това далеч не е единствената подобна демографска ситуация у нас през годините. Всъщност множество провали бележат историята на опитите за насърчаване на раждаемостта и намаляването на смъртността в България, затова и в момента ситуацията е плачевна. Това споделят родни специалисти по демография пред "168 часа".

Парадоксално, но най-добре в това отношение според учените явно сме били по време на турското робство и по-точно - през Възраждането.

"Смъртността в България е имала сравнително ниски равнища в миналото - казва доц. Геновева Михова. - Даже, когато сме били под османско владичество, ние сме имали много по-висока раждаемост и по-ниска смъртност. Народът ни се е отличавал с една жизненост, с една работоспособност, при които демографският фактор е бил много благоприятен."

И наистина съвременни изследвания сочат, че в последните десетилетия на османското иго има демографски бум по българските земи.

“Съхранената данъчна и донаборна статистика сочи, че християните (предимно българи и отчасти гърци) винаги са били абсолютно мнозинство по българските земи през Възраждането - казва в свое проучване и специалистът по историческа демография проф. Щелиян Щерионов от БАН . - Делът им в цялото население непрекъснато нараства- от две трети в началото на Възраждането до над 70 на сто непосредствено преди възстановяването на българската държавност. Българите постигат значително по-висока обща раждаемост - до 60 живородени деца на 1000 жители. За сравнение сред мюсюлманите раждаемостта никога не превишава 48 на 1000. Християнското население нараства по-бързо и заради другия важен демографски фактор: смъртността е с около една трета по-ниска, отколкото при мюсюлманите.”

Така според историческите данни през Възраждането българското население нараства с половин процент годишно. А през последните три-четири десетилетия преди възстановяването на българската държавност темпото се увеличава до 1,5 процента годишно, което сега учените биха определили като истински демографски бум. Общо през Възраждането броят на българите по днешните български земи нараства над два пъти: от 1,1 милиона през 1700 г. до 2,24 милиона през 1878 г., твърди проф. Щерионов.

В началото на ХХ век България е тази европейска страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика - раждаемост от 28 на 1000 души.
Впоследствие по време на войните за национално обединение народът ни, въпреки многобройните жертви по фронтовете на Балканската и Първата световна война, в крайна сметка също отбелязва прираст главно заради високата раждаемост.

Приемаме и много бежанци от териториите, останали под чужда власт. Преките загуби от войните са наистина огромни - над 150 хил. убити. Същевременно косвените загуби само от намаляване броя на живородените са много по-големи. През този период те са с 80-90 хил. по-малко от предвоенните и следвоенните години.Това прави загуби от 400-450 хил. души население, а общо с преките загуби броят достига 600 хил.И това няма как да не се отрази много отрицателно върху растежа на населението.

Освен това в резултат на войните България губи български територии, като Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорска Тракия. В същото време получава територии с предимно мюсюлманско население, по-голяма част, от които са етнически турци. От всички територии, останали в съседните държави, към България се устремяват бежанци, които са почти изцяло етнически българи. Такива идват и от Съветска Русия след Гражданската война там. Продължава и процесът на изселване на мюсюлмани към новосъздадената Република Турция - при първото преброяване на населението - през 1927 г., 628 хил. лица посочват, че са родени в България. Постепенно настъпва спад в естествения прираст на населението и забавяне на неговия растеж.

Нова надежда се поражда в началото на 40-те години на ХХ век. На България е върната по мирен път Южна Добруджа през 1940 г., а след влизането на страната в Тристранния пакт, през 1941, тя получава администрирането на по-голямата част от териториите, населени с етнически българи. Територията нараства до 153 хил. кв. км, а населението до 8,9 млн. души.

"Съвременната демографската политика в световен мащаб се ражда през 20-те години на ХХ век в Париж и Лондон - разказва доц. Михова. - Тогава там е имало най-развита демографска политика. Преди 9 септември и у нас има политика за подкрепа на многодетните семейства. Разработват се и политики за насърчаване на раждаемостта.

А като демографска политика по това време ние имаме приобщаване на бежанците. България приема хора от Тракия, Македония и във връзка с това тя има много добре разработени механизми за подкрепа - бързо уреждане на гражданство, дървен материал, безплатни пътувания, пренасяне на багаж. През 1943 г. се прави указ за подкрепа на многодетните семейства, който им дава право на почивки, стипендии и други привилегии.”

След деветосептемврийския преврат, поне на хартия, режимът също прави много, за да стимулира увеличаването на населението.

"След 9 септември 1944 г. указът за стимулиране на раждаемостта се запазва и даже разширява пакета на привилегиите - продължава доц. Михова. - Тогава Георги Димитров пред една конференция на жените казва, че трябва да достигнем 9 милиона и трябва да стимулираме раждаемостта. Говори и за многодетните майки и семейства.”