Фурия! Стоянка Мутафова се възстанови и пак излиза на сцена

Стоянка Мутафова ще изгрее в целия си блясък на 2 февруари в "Сълза и смях". Тогава великата комедиантка празнува 95 с култовия на два континента спектакъл "Госпожа Стихийно бедствие". Тя ще излезе на сцената в страхотна черна рокля от френски коприни и дантели – идеален фон за любимите й перли. Тоалетът е подарък от Петя Романова – продуцентката, която миналата есен организира турнето на звездата в Северна Америка, пише "Стандарт".

Преди представлението феновете ще вдигнат наздравици с шампанско и ще могат да купят книгата за Мутафова, написана от дъщеря й Мария Грубешлиева с автограф от самата Госпожа Стихийно бедствие. След финалните овации, поздравления, цветя, прегръдки и целувки Стояна ще празнува с най-близките. Сред армаганите със сигурност ще има парфюми – я от прекрасната приятелка Богдана Карадочева, я от вярната Кичка Бодурова. Христо Мутафчиев ще й изпрати огромна кошница с екзотични плодове, докато очаква резултата от статистическото проучване, което правят от Гинес. Защото нацията очаква нейната Стояна да влезе в Книгата с рекордите за вечни времена.

Мутафова винаги е казвала, че хич не си пада по юбилейни и други дандании. На всяка подобна шумна и емоционална сбирка се самоиронизира: "Пак си помислих: Кой ще дойде за тая дъртофелница, но вие пак сте тук – значи все още ставам за нещо. Не знам дали съм голяма, но продължавам да бъда актриса". Когато отбеляза 50 години под прожекторите, гръмотевичното шоу беше в зала номер едно в НДК. Като тартор на организацията - както се полага на истински Овен, тогава се изяви Искра Радева, една от първите бойни другарки на Мутафова.

Пред хилядите фенове излязоха Георги Калоянчев, Невена Коканова, Лили Иванова, Васил Найденов, Ивайло Христов, Мариус Куркински, Коста Цонев, Нона Йотова. Зрелището се казваше "Полудя ли, мар, Стояно, с юбилея толкоз рано?!" – по сценарий на Любо Пеевски и с режисьор Крикор Азарян. Имаше закачка от самия Шекспир: "Ако бяхте Жулиета, цяла Верона щеше да се тръшне отровена, а вие с Ромео да си живеете щастливо". Тогава Стояна триумфира като истинска Клеопатра, докато звучеше "Влизането на Радамес в Египет" от "Аида" на Верди. А Рашко Младенов – по онова време директор на Сатирата, а днес министър на културата в служебното правителство на Огнян Герджиков, й връчи нотариален акт за собственост на 50 квадратни сантиментри от сцената на театъра, на който тя никога не изневери. Сега вероятно ще има време да й подготви друга изненада.

Днес, навръх юбилея, Мария Статулова я нарича "Красив ум". "Между нас има любов – и тя е завинаги. Стояна е най-големият учебник по театър. Тя е извън времето, извън пространството – може би дори е от друга планета. Господ я е подготвил за този й дълъг житейски и творчески път. Освен това, разбира се, има и толкова стабилно образование, че няма друг като нея в гилдията. Не се изненадвам, че е отказала гръмогласен юбилей. Тя е над тези неща. Не е помпозна личност. Но като като всяка жена крие крехко сърце и носи елегантна суета", категорична е една от най-постоянните й партньорки в играта на сцената и извън нея. Другата, Невена Коканова, я наричаше "Осмото чудо на света". Но онзи прочут купон в НДК Венчето предложи животното на смеха, наречено Стояна, да бъде в герба на България през третото хилядолетие. Мариус Куркински пък винаги се е майтапил, че иска да бъде Мутафова в холивудски биографичен филм за Госпожа Стихийно бедствие.

А Стояна споделя: "Аз съм човек на полюсите. Един ден съм мрачна и тъжна, на следващия мога да излетя нагоре. Може би заради това с Парцалев бяхме неразделни 20 години – той носеше огромна печал, която само аз можех да разбера. Винаги съм предпочитала самотата – така никога не скучая. Но много уважавам интересните хора – дори да са тези, които пасат козите в Драгалевци. Когато се обръщам назад, виждам, че нямам проспани години. Бях на 5, когато за първи път направих домашен театър. Баща ми се поинтересува защо искам да бъда актриса, а аз му отвърнах: Нека публиката да си мисли, че това, което се случва на сцената, е истината. Някъде по това време аз го запитах: Какво е Бог? Татко ми отвърна: "Той е в небето, тревите, дърветата, реката" Доскоро стисках кръстче от Божи гроб и камъче от Кръстова гора и Му се молех за разни неща, но напоследък Му казвам: Нека да стане това, което си решил".