Какво ни чака след първата загуба на ГЕРБ и кои стават актуални политически играчи

Автор: Лъчезар Лисицов



Румен Радев спечели и втория тур на президентските избори, така че той ще е новият президент на България. Днес Бойко Борисов за пореден път обеща, че този път няма да се отметне и ще подаде оставка като премиер. Нещо повече - той заяви, че в този парламент няма начин отново да влезе във властта.

„Категорично съм готов за варианта оставка. Нали не си представяте, че от утре излизам и казвам: Размислих! ГЕРБ няма да участва по никакъв начин във властта, ако загуби днес. По никакъв начин“, заяви премиерът, след като гласува в Банкя.

Така България навлиза в неочаквана политическа криза. Само допреди седмица ГЕРБ се считаше за фаворит. Партията обаче за първи път загуби национални избори – при това и двата тура. Това поставя страната пред безпрецедентна ситуация.

Борисов вероятно ще подаде оставка. Завърта се парламентарната рулетка. Мандат от президента ще получи първо най-голямата партия ГЕРБ. Бойко Борисов ще има седем дни да състави нов кабинет. Борисов на няколко пъти даде да се разбере, че няма да се опитва да прави това и ще върне мандата. Той очевидно ще се опита да приложи наново стратегията от 2013 г., когато след зимните протести подаде оставка и поиска експресни избори. Целта бе загубата на рейтинг да се ограничи максимално във времето. Това донякъде успя – ГЕРБ отново бе първа сила, но бе оставена в изолация от БСП, ДПС и „Атака”. И ако Орешарски не бе предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС, тези партии можеха да са на власт и до днес.

По Конституция Плевнелиев ще трябва да даде мандат за съставяне на правителство и на БСП. Тя обаче разполага със само 38 депутати и няма да има с кого да направи кабинет (след като ГЕРБ отказва). Освен това БСП само би загубила от това. След като през май Корнелия Нинова оглави партията, тя е в очевиден възход. Номинацията на Румен Радев пък се оказа голямо попадение, което доведе до немислимото – ГЕРБ да загуби вота. Проблемът пред БСП е, че все още не е готова и за парламентарна победа, и неслучайно червените са пестеливи, когато ги питат за оставката на Борисов.

След като БСП върне мандата на президента, той ще трябва да го връчи на трета парламентарна формация по своя преценка, която също както изглежда няма да успее да състави кабинет.

В нормална ситуация Плевнелиев ще трябва да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори. Това обаче сега няма да може да се случи, защото остават по-малко от три месеца до края на мандата. Според Конституцията, през това време той ще може единствено да назначи служебно правителство.

Когато Румен Радев заеме президентския пост на 22 януари, той ще може вече да разпусне Народното събрание и да насрочи парламентарни избори. Любопитното е, че Конституцията не поставя изричен срок за това, т.е. теоретично той може да протака по определени причини.

Една такава причина може да е примерно депутатите да имат време да изработят промените в Изборния кодекс, които са провокирани от референдума на Слави Трифонов. Макар че той не мина прага за задължителност, парламентът има срок от три месеца след излизане на резултатите да разгледа казуса. Днес вицепремиерът от ГЕРБ Томислав Дончев каза: „Ще бъде цинизъм, ако изборните правила за следващите парламентарни избори не бъдат променени". Ако ГЕРБ и БСП се поблазнят да променят правилата според популисткото искане за мажоритарност от референдума, това ще затвърди статуквото още по-силно. Така в следващия парламент първата и втората политическа сила ще имат несъизмерен бонус от депутати и е много вероятно победителят да успее да състави самостоятелен кабинет. Или такъв с ДПС, ако се наложи. Победител на този етап изглежда ще бъде или ГЕРБ, или БСП.

Любопитно е дали в играта ще може да влезе и Слави Трифонов, който поне засега не отрича, че би направил партия. Следващите избори ще са вероятно най-рано след средата на март, така че той би могъл скоростно да сформира партия. Може и да използва формално някоя съществуваща по модела на НДСВ през 2001 г.

Чрез референдума Трифонов показа, че има потенциал да обере мощен протестен вот и дори да заеме нишата на ГЕРБ.

Другите герои от последните избори са националистите, които взеха 15%, и Марешки - с над 11%. Те могат да станат ключови фактори в следващия парламент, ако евентуалният мажоритарен вот не ги погребе. Двете формации може да станат новият балансьор на мястото на ДПС, която видно губи избиратели заради разцеплението с ДОСТ.

Другата интрига на следващите парламентарни избори е именно с колко ще се смали влиянието на ДПС и дали ДОСТ ще намери място в парламента.

Важно е и какво се случва със старата десница. Радан Кънев и ДСБ вече работят по нов десен проект. Останалите партии в Реформаторския блок пък ще трябва да ближат рани, след като станаха притурка на ГЕРБ и Бойко Борисов. Те обаче имат все пак структури по места.

Ако мажоритарният вот по модела на Слави Трифонов бъде приет, десните на практика ще са извън играта. 
Любопитен момент е, че Румен Радев ще може да състави ново служебно правителство, след като встъпи в длъжност на 22 януари.
Така вероятно поне до април, когато най-рано трябва да има ново редовно правителство, ще сме свидетели на сериозно разместване на пластовете и на тежки политически борби.