Бойко Борисов: Ще направим партийната субсидия 1 лев, но ще вкараме олигархията във властта
Министър-председателят проговори за изборите в България, САЩ и референдума
09 Ноември 2016, Сряда, 14:30 ч.
Властта не носи никакво удоволствие, дори на Слави Трифонов колите са в пъти по-хубави от колите на НСО, каза премиерът
Грешката за този изборен резултат на ГЕРБ е само моя. Това отчете премиерът Бойко Борисов пред bTV. Той напомни, че е направил президентските избори и референдума на една дата, което е вдигнало активността, а също - позволил е да се затвори центърът на София."Ние сме за резултатите от референдума, макар че с намаляването на субсидията ще се доведе олигархията. Аз съм убеден, но след като така искат 3 милиона и половина българи, ГЕРБ ще работи за това. Направил съм ГЕРБ без 1 лев. Сегашните субсидии бяха гласувани от БСП и ДПС, когато беше тройната коалиция на власт", каза Борисов.
Но предупреди, че когато няма партийни субсидии, към партийните централи ще тръгнат куфарчетата на олигарсите. Но ГЕРБ е доказала, че може да работи без пари - така, както е работила и преди, няма да приема финанси и занапред Борисов от бизнеса.
"Ако мислите, че имам сън нощно време, преди да седна на другия ден до Ердоган или да разговарям с президента Путин или държавния секретар Кери да оправям това, което други надробиха", дава си здравето премиерът.
Той заключи: "Властта не е никакво удоволствие, не носи никакво удовлетворение. Дори на Слави Трифонов колите са в пъти по-хубави от колите на НСО." "Снощи до късно се карах на доста от кметовете, на дейците от ГЕРБ - на две места, които плашат "Като не е ГЕРБ, колко лошо ще стане." Не е нужно да се плашат хората", настоя министър-председателят.
И цитира дядо си: "И без петел ще съмне." "Навремето и за Рейгън си мислехме едно, а после стана съвсем друго. Да изчакаме да видим няколко месеца." Така Бойко Борисов коментира избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
В категории:
Политика
,
Президентски избори'2016
Ремонтът на покрива струва колкото гарсониера
10/05/2024, Петък 12:00
0
Мадлен няма да отиде на бала си, катастрофира с тази кола
10/05/2024, Петък 11:56
0
Брутална катастрофа в София, по чудо няма пострадали
Тази статистика ще ви шокира
10/05/2024, Петък 11:40
0
Войната на пътищата продължава, камион и микробус се блъснаха, хора лежат по земята
Би Ти Ви и Нова телевизия спират да снимат сериали
10/05/2024, Петък 11:33
0
Той пак стана баща
Отнемат книжката за хвърлен фас
10/05/2024, Петък 11:21
0
Ако на това място си опънете палатката, грози ви затвор
10/05/2024, Петък 11:00
2
Синът на Илия Павлов спечелил над 600 милиона евро като инвестирал в...
10/05/2024, Петък 10:56
0
Всички го пием, цената му скача драстично заради...
10/05/2024, Петък 10:40
1
Моторист изби рибата, кара с тенджера на главата
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Това сочат данните от мониторинга на Институтът за развитие на публичната среда, който той продължава в изпълнение на изискванията в Избирателния кодекс.
"Партия ДПС няма своя кандидатска двойка и официално обяви подкрепата си за независимия кандидат Пламен Орешарски. Мониторингът обаче показва, че партията е сключила два договора за отразяване на предизборна кампания по БНТ и БНР. В самите договори, не е посочено за чия кампания са сключените те, нито става ясно в какви форми ще е отразяването. Общата сума на договорите е 9 820 лв. без ДДС (9 660 лв. за БНТ и 200 лв. за БНР). На сайта на БНТ е публикувано видео от излъчена платена форма на реклама, отразяваща откриването на кампанията на кандидата Орешарски в “бастиона на ДПС” в гр. Кърджали, “за да покаже, че движението е силно и решено да спечели изборите”, се отелязва в мониторинга на неправителствената организация.
Мониторингът ни включва и първите безвъзмездни договори за отразяване на кандидатите, публикувани от тв. Евроком. От телевизията са обявили 5 договора за безвъзмездно отразяване с кандидатите Кемил Рамадан – Момчил Добрев, Александър Томов – Радослав Радославов, Димитър Маринов – Радослав Петров, Румен Гълъбинов – Веска Волева, Камен Попов – Георги Неделчев. С приетите по-рано тази година промени в Изборния кодекс, доставчиците на медийни услуги вече са длъжни да обявяват на интернет страниците си информация и за безвъзмездните договори, сключени във връзка с предизборната кампания.
Най-много дарения е привлякъл Радев
Към 27 октомври справката с регистъра за даренията в Сметната палата показва, че 9 от 21 кандидат-президентски двойки, са декларирали получаването на парични дарения – Радев – Йотова, Енчев – Велева, Трайков – Събев, Калфин – Халачев, Марешки – Петров, Орешарски – Папазов, Господин Тонев – Андреев, Дончева – Спасов, Ганчев – Парамов.
Всяко получено дарение трябва да се декларира в 7-дневен срок от получването му.
Към този момент най-много дарения за кампанията си е привлякал ген. Румен Радев – 284 236 лв. В допълнение към тази сума, инициативният комитет, издигнал генерала е “вложил” средства в размер на 14 100 лв. От тях 10 000 лв. са лично внесени от кандидата за президент, а останалите – от членовете на комитета Корнелия Нинова, Стефан Данаилов и Невяна Малчева.
Моля, влезте в профила си или се регистрирайте, за да участвате в разговора!
Това показа репортаж на Генка Шикерова от Нова тв. От обявените пред Сметната палата общо 568 броя дарения 358 са малки - до 420 лв., за които законът не изисква декларация за произход на парите.
От 1984 година до падането на комунизма през 1990 г. кандидатът на БСП за президент Румен Радев е бил член на БКП. Това заяви по БНТ политологът Антон Тодоров. Според него Радев е приет за член на обявената за престъпна комунистическа партия, още като курсант във Военното училище в Долна Митрополия. Радев обаче крие този факт и се прави на независим по време на цялата кампания.
Негови съвипускници към коментират, че е бил и делегат на 14-я конгрес на столетницата.
Антон Тодоров показа и оригинален документ от МО, който доказва, че Радев като шеф на ВСС е назначил и на втори щат любовницата си Деси, още преди да му стане официална съпруга.
„Вижте какви големи любовчии са във ВВС. Представяте ли си, какво ще прави Радев, ако стане президент. Това назначаване е абсолютен конфликт на интереси и злоупотреба с власт", атакува Тодоров моралните и професионални ценности на генерала.
Опонент в студиото му беше червеният социолог Кольо Колев, който се опита да внуши, че ваденето на автентични документи е лоша пропаганда. Тодоров обаче го атакува, че няма познати нито едни избори до сега и за това няма право да дава съвети
За тези, които се интересуват, ще се опитам да обясня защо.
Министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че ще подаде оставка, ако идната неделя спечели кандидатът на БСП о.з. ген. Румен Радев. Това означава предсрочни избори най-късно идната пролет.
До тях парламентът ще работи, тъй като по конституция в последните три месеца от мандата си президентът Росен Плевнелиев няма право да го разпуска.
Депутатите следователно ще имат време да приемат закони в отговор на волята на над 3 милиона българи, изразена на референдума на 6 ноември.
Гласувалите в него поискаха мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавните субсидии на партиите.
Борисов вече изрази готовност ГЕРБ да подкрепи тези искания. Вероятно е същото да направят и другите големи формации в парламента – не само защото ще искат да се харесат на избирателите, а защото мажоритарното гласуване е в тяхна полза. То ще помете от сцената малките, които “им се пречкат в краката”.
При тези обстоятелства и предвид резултатите от гласуването в първия кръг на президентските избори най-големи шансове да попаднат в следващото Народно събрание имат ГЕРБ, БСП, националистите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) и ДПС.
Подкрепилите Трайчо Трайков едва ли биха били заедно на общи избори, като се имат предвид различията между управляващата и опозиционната част от Реформаторския блок. Оттук шансовете им да влязат в парламента са съмнителни. Някои от тях вероятно биха успели, ако ГЕРБ се съгласи на предизборна коалиция с тях. Това досега обаче не се е случвало.
В тази конфигурация следващото правителство трябва пак да е коалиционно. Борисов изключи коалиции с БСП и ДПС. Следователно единствената възможност за ГЕРБ остава коалиция с националистите.
Ако запазят подкрепата си от първия тур на президентските избори, те могат да станат новият важен балансьор в следващия парламент.
Точките им на съвпадение с БСП са повече отколкото са тези с ГЕРБ. Особено що се отнася до теми като миграция, финансова дисциплина и структурни реформи, санкции срещу Русия, европейско наблюдение върху българските правосъдие и вътрешни работи. Червени и националисти са еднакво против всичко това.
Следователно, ако победа на Радев мобилизира червения електорат, мнозинство БСП-националисти в бъдещия парламент не е изключено. То би помогнало на БСП да се отърве най-сетне от неудобния съюз с ДПС, който донесе на партията много пасиви от времето на Станишев досега, а и от по-преди.
Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между ГЕРБ и националистите? Не. Вероятно Борисов ще продължи със сегашния си опортюнизъм, изразяващ се в проевропейски думи в Брюксел и в недотам европейски дела у дома, особено в реформата на правосъдието.
Не стои въпросът какво Борисов наистина иска да направи в тази област. Каквото и да иска, няма да го може в компанията на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Защото те настръхват само при думата “Европа”. А съдебната реформа означава точно стандарти от Европа и доверие от Европа.
Ако съдим от досегашната практика обаче, още Борисов на власт, при равни външни условия, ще означава финансова стабилност (прогнозата е за бюджетен дефицит под 1% от БВП през тази и следващите две години), добър за ЕС икономически растеж (2,5-3%), намаляваща безработица – 7,1% догодина и 6,3% през 2018 г. според днешната прогноза на Европейската комисия.
София ще има подкрепа от Брюксел както в лицето на Комисията начело с Жан-Клод Юнкер, така и от най-голямата партия в Европейския парламент – ЕНП. Отделен е въпросът доколко тази подкрепа е принципна. Принципността не е най-типичният белег на европейските партии. Да си спомним как ПЕС бранеше Станишев и АЛДЕ – Пеевски. Такава подкрепа обаче е жизнено важна за малки, бедни и слаби страни като България.
Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между БСП и националистите? Да. И то много – към лошо.
Първо ще кажем довиждане на финансовата дисциплина, както винаги е било по време на леви правителства през последните години. По-високи пенсии, повече социални разходи, каквито обещават леви и “патриоти”, означават повече бюджетен дефицит и дълг. Това не минава без последствия в условията на Пакта за стабилност и растеж в ЕС.
България ще престане да “балансира” по борисовски тромаво между Запада и Русия и да симулира евроатлантизъм. Тя открито ще премине сред руските “троянски коне” в ЕС. Червено-“патриотичната” коалиция ще я вкара в незавидната компания на Орбанова Унгария и на Ципрасова Гърция. Това означава изолация.
Затова пък вратите за руските интереси и за неизбежно прилежащата им корупция, ще се отворят широко отново. Да си спомним само за “Южен поток” и за Белене.
Оттук следват основания за спиране на еврофинансирането, което серийно се случваше на страната ни при такива управления – Станишев, Орешарски. Еврофондовете са основен двигател на инвестициите, заетостта и растежа у нас. За пореден път днес го потвърди цитираната горе прогноза.
Най-сетне, връщане към лошите навици от миналото и смяната на геополитическата ориентация не са най-прекият път към прекратяване на евронаблюдението над страната ни, нито към амбициите й за Шенген и Еврозоната.
Досега не е имало по-лош момент за политически експерименти, които биха изолирали България в ЕС. Серията кризи, “Брекзит”, вълната от популизъм, изборът на Тръмп за президент на САЩ, водят към преформатиране на Европа, към обособяване в нея на по-интегрирано ядро и по-рехава периферия.
Червено-националистическа коалиция праща страната ни в периферията. Това не е в интерес на българите, а само на тяхната олигархия, чиито интереси са в обратната на Европа географска и политическа посока.
Не разглеждам възможността за управляваща коалиция БСП-ДПС, защото тя предполага едновременен провал на ГЕРБ и на националистите на предсрочни парламентарни избори. При резултатите от президентските това изглежда малко вероятно. Но ако се случи, последствията трябва да са ясни от досегашния опит.
При тези възможности е глупаво и безотговорно да се събаря сегашното правителство, колкото и основателни критики да заслужава то.
Разбирам праведното желание на някои “да го накажат”. Само че сигурни ли сте, че ще накажете само него? Сигурни ли сте, че от един ляв и източен завой няма да пострадаме всички?
Интелектуалското гнусене от избора между голямо и малко зло ми се струва лукс, който България днес не може да си позволи. Политиката е изкуство на възможното. Избираш между неща, които имаш, а не между неща, които искаш.
Позоваването на Солженицин да не участваме в злото, срещу което сме безсилни, няма връзка с днешната ситуация. Не можем да не участваме в собствения си живот. Налага се да участваме. Няма кой друг да избере вместо нас.
Може да имаме алтернативи и на Цачева, и на Радев, те може да са много прави и много симпатични, но са толкова малки, че демоскопите ги наблюдават с микроскоп. Никой по света не се интересува от такива алтернативи.
Тъжната реалност е, че България днес няма какво по-добро да избере от Цачева. Това сме надробили, това ще сърбаме. Защо сме се докарали дотук и какви изводи трябва да си направим, е въпрос за понеделник, 14 ноември.
За тези, които се интересуват, ще се опитам да обясня защо.
Министър-председателят Бойко Борисов потвърди, че ще подаде оставка, ако идната неделя спечели кандидатът на БСП о.з. ген. Румен Радев. Това означава предсрочни избори най-късно идната пролет.
До тях парламентът ще работи, тъй като по конституция в последните три месеца от мандата си президентът Росен Плевнелиев няма право да го разпуска.
Депутатите следователно ще имат време да приемат закони в отговор на волята на над 3 милиона българи, изразена на референдума на 6 ноември.
Гласувалите в него поискаха мажоритарна избирателна система, задължително гласуване и намаляване на държавните субсидии на партиите.
Борисов вече изрази готовност ГЕРБ да подкрепи тези искания. Вероятно е същото да направят и другите големи формации в парламента – не само защото ще искат да се харесат на избирателите, а защото мажоритарното гласуване е в тяхна полза. То ще помете от сцената малките, които “им се пречкат в краката”.
При тези обстоятелства и предвид резултатите от гласуването в първия кръг на президентските избори най-големи шансове да попаднат в следващото Народно събрание имат ГЕРБ, БСП, националистите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) и ДПС.
Подкрепилите Трайчо Трайков едва ли биха били заедно на общи избори, като се имат предвид различията между управляващата и опозиционната част от Реформаторския блок. Оттук шансовете им да влязат в парламента са съмнителни. Някои от тях вероятно биха успели, ако ГЕРБ се съгласи на предизборна коалиция с тях. Това досега обаче не се е случвало.
В тази конфигурация следващото правителство трябва пак да е коалиционно. Борисов изключи коалиции с БСП и ДПС. Следователно единствената възможност за ГЕРБ остава коалиция с националистите.
Ако запазят подкрепата си от първия тур на президентските избори, те могат да станат новият важен балансьор в следващия парламент.
Точките им на съвпадение с БСП са повече отколкото са тези с ГЕРБ. Особено що се отнася до теми като миграция, финансова дисциплина и структурни реформи, санкции срещу Русия, европейско наблюдение върху българските правосъдие и вътрешни работи. Червени и националисти са еднакво против всичко това.
Следователно, ако победа на Радев мобилизира червения електорат, мнозинство БСП-националисти в бъдещия парламент не е изключено. То би помогнало на БСП да се отърве най-сетне от неудобния съюз с ДПС, който донесе на партията много пасиви от времето на Станишев досега, а и от по-преди.
Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между ГЕРБ и националистите? Не. Вероятно Борисов ще продължи със сегашния си опортюнизъм, изразяващ се в проевропейски думи в Брюксел и в недотам европейски дела у дома, особено в реформата на правосъдието.
Не стои въпросът какво Борисов наистина иска да направи в тази област. Каквото и да иска, няма да го може в компанията на ВМРО, НФСБ и “Атака”. Защото те настръхват само при думата “Европа”. А съдебната реформа означава точно стандарти от Европа и доверие от Европа.
Ако съдим от досегашната практика обаче, още Борисов на власт, при равни външни условия, ще означава финансова стабилност (прогнозата е за бюджетен дефицит под 1% от БВП през тази и следващите две години), добър за ЕС икономически растеж (2,5-3%), намаляваща безработица – 7,1% догодина и 6,3% през 2018 г. според днешната прогноза на Европейската комисия.
София ще има подкрепа от Брюксел както в лицето на Комисията начело с Жан-Клод Юнкер, така и от най-голямата партия в Европейския парламент – ЕНП. Отделен е въпросът доколко тази подкрепа е принципна. Принципността не е най-типичният белег на европейските партии. Да си спомним как ПЕС бранеше Станишев и АЛДЕ – Пеевски. Такава подкрепа обаче е жизнено важна за малки, бедни и слаби страни като България.
Ще промени ли нещо в сравнение със сега евентуална коалиция между БСП и националистите? Да. И то много – към лошо.
Първо ще кажем довиждане на финансовата дисциплина, както винаги е било по време на леви правителства през последните години. По-високи пенсии, повече социални разходи, каквито обещават леви и “патриоти”, означават повече бюджетен дефицит и дълг. Това не минава без последствия в условията на Пакта за стабилност и растеж в ЕС.
България ще престане да “балансира” по борисовски тромаво между Запада и Русия и да симулира евроатлантизъм. Тя открито ще премине сред руските “троянски коне” в ЕС. Червено-“патриотичната” коалиция ще я вкара в незавидната компания на Орбанова Унгария и на Ципрасова Гърция. Това означава изолация.
Затова пък вратите за руските интереси и за неизбежно прилежащата им корупция, ще се отворят широко отново. Да си спомним само за “Южен поток” и за Белене.
Оттук следват основания за спиране на еврофинансирането, което серийно се случваше на страната ни при такива управления – Станишев, Орешарски. Еврофондовете са основен двигател на инвестициите, заетостта и растежа у нас. За пореден път днес го потвърди цитираната горе прогноза.
Най-сетне, връщане към лошите навици от миналото и смяната на геополитическата ориентация не са най-прекият път към прекратяване на евронаблюдението над страната ни, нито към амбициите й за Шенген и Еврозоната.
Досега не е имало по-лош момент за политически експерименти, които биха изолирали България в ЕС. Серията кризи, “Брекзит”, вълната от популизъм, изборът на Тръмп за президент на САЩ, водят към преформатиране на Европа, към обособяване в нея на по-интегрирано ядро и по-рехава периферия.
Червено-националистическа коалиция праща страната ни в периферията. Това не е в интерес на българите, а само на тяхната олигархия, чиито интереси са в обратната на Европа географска и политическа посока.
Не разглеждам възможността за управляваща коалиция БСП-ДПС, защото тя предполага едновременен провал на ГЕРБ и на националистите на предсрочни парламентарни избори. При резултатите от президентските това изглежда малко вероятно. Но ако се случи, последствията трябва да са ясни от досегашния опит.
При тези възможности е глупаво и безотговорно да се събаря сегашното правителство, колкото и основателни критики да заслужава то.
Разбирам праведното желание на някои “да го накажат”. Само че сигурни ли сте, че ще накажете само него? Сигурни ли сте, че от един ляв и източен завой няма да пострадаме всички?
Интелектуалското гнусене от избора между голямо и малко зло ми се струва лукс, който България днес не може да си позволи. Политиката е изкуство на възможното. Избираш между неща, които имаш, а не между неща, които искаш.
Позоваването на Солженицин да не участваме в злото, срещу което сме безсилни, няма връзка с днешната ситуация. Не можем да не участваме в собствения си живот. Налага се да участваме. Няма кой друг да избере вместо нас.
Може да имаме алтернативи и на Цачева, и на Радев, те може да са много прави и много симпатични, но са толкова малки, че демоскопите ги наблюдават с микроскоп. Никой по света не се интересува от такива алтернативи.
Тъжната реалност е, че България днес няма какво по-добро да избере от Цачева. Това сме надробили, това ще сърбаме. Защо сме се докарали дотук и какви изводи трябва да си направим, е въпрос за понеделник, 14 ноември.
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Цветан Василев заедно с Христо Иванов и Радан Кънев искат да вземат властта с помощта на Слави Трифонов
Готви се държавен преврат, твърди агенция „ПИК“. Спонсорът на заговора е банкерът в немилост Цветан Василев, който действа с помощта на министъра на правосъдието Христо Иванов и псевдореформатора Радан Кънев. Мозъкът на операцията пък е Иван Костов.
Целта е премиерът Бойков Борисов да бъде свален, да се отиде на избори и на тях да властта да вземе Слави Трифонов, чиято партия се финансира от унищожителя на КТБ.
Главният прокурор Сотир Цацаров и градският прокурор Христо Динев също са сред потенциалните жертви на заговора. Обмислял се още удар срещу ДПС, а Татяна Дончева е спрягана за коалиционен партньор на Трифонов.
Двама независими източници твърдят, че подготвените пари за преврата са 100 млн. евро. Те ще бъдат източени през "Петрол" и "Дунарит" - фирми, откраднати от активите на фалиралата КТБ.
Сценарият за дестабилизиране на държавата се следи и от специалните служби, за което косвено потвърди източник от ведомството.
Превратът е в ход, като заговорниците са се възползвали от отсъствието на Борисов и Цацаров, докато са извън България. Сред действията им е фалшивият сигнал, че ЕК иска оставката на главния прокурор заради незаконните записи на последния със съдия Ченалова. Помощник в коварния план е още председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Според сценария след метежа трябвало Василев да бъде екстрадиран в друга страна, а Христо Иванов или Радан Кънев да заеме поста на Цацаров. Слави Трифонов пък бил мотивиран от ненавист към Бойков Борисов, а референдумът му е само подготовка за бъдещите действия.
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Поради липсата на политически опит и на политическа култура г-н Радев превърна проблемите на националната отбрана в крайъгълен камък на хаотичната си агитация сред част от запасното войнство и електората на БСП. Сред разнопосочните му послания бяха изречени доста неистини, които бяха използвани от неприятелите на българската държава в хибридната война срещу нея и срещу съюзници от НАТО.
Така например, г-н Радев твърди, че от две години водел борба срещу „приземяването на българската военна авиация” и срещу използването на чужди самолети за въздушно патрулиране (Air Policing). Същият господин помпозно заяви, че "За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази Концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор".
Куцото сравнение между Концепцията за съвместно патрулиране със самолети на натовски държави в българското въздушно пространство и зловещия договор от Ньой бе взето на въоръжение от враждебно настроения срещу България руски печат и бе снабдено с подобаващо заглавие, че „НАТО унищожава Българската армия”, както се изрази бившият флагман на съветските СМИ в. „Правда”.
Да наричаш безплатното патрулиране на съюзнически изтребители „Ньойски договор” означава, че си
скаран с науката История
и че ти липсва професионална почтеност, за да признаеш, че съвместното патрулиране е временна мярка за излизане от затрудненията на ВВС, за които пряка вина носиш ти самият заедно с твоите политически и военни наставници.
Истината е, че Ньойският договор ликвидира и забранява на българската държава да развива Военновъздушни и Военноморски сили, да притежава тежка артилерия и настъпателни родове войски, свива Българската армия до 20 000 души и въвежда редица други ограничения на националния ни суверенитет.
Нищо подобно не предвижда Концепцията за съвместно патрулиране на български и на натовски самолети във въздушното пространство на Република България. Този документ бе приет през декември 2015 г. от Съвета по отбрана в МО. Автор и вносител на концепцията е тогавашният заместник-министър Димитър Кюмюрджиев. В разработването на документа участваха генерали, щабни офицери и командири от ВВС, от МО и от другите видове въоръжени сили. Концепцията бе приета на заседание, в което участва и командирът на ВВС ген.-майор Румен Радев, без той да оповести несъгласието си с документа или поне да регистрира за историята особено мнение. За каква „борба” срещу приземяването на ВВС и срещу съвместното патрулиране говори днес бившият командир на бойната авиация?
„Проблемът е, че концепцията е инициирана от български зам.-министър на отбраната и одобрена от български министър, а не е наложена отвън", твърди г-н Радев. Така е, но нима българското авторство на документа е проблем, а не предимство? По-полезна ли щеше да бъде концепция, наложена отвън и пренебрегваща българските национални интереси?
Логически и професионални противоречия
изпъкват и в следващото изявление на запасния генерал: "Винаги съм твърдял, че съвместната охрана е добре за България, това означава повече сигурност и подготовка. Но почнем ли да си плащаме, това не е на добре”. Е, стана ясно, че няма „да си плащаме”, че американските военни пилоти ще патрулират във въздушното ни пространство заради съюзническа солидарност. Какво още не достига на ген. Радев, за да се насочи към общополитическите проблеми на държавата и поне за малко да остави на мира осиротялата без него Българска войска?
С непланираното си напускане на ВВС ген. Радев остави далеч повече въпроси, отколкото отговори на наследилия го командир.
След като не се бил „занимавал с политика”, би ли отговорил г-н кандидат-президентът защо на 4 август 2014 г., седмица преди правителството на Пламен Орешарски да падне, самият той е предложил да бъде организирано авиационно шоу на 20 или на 28 септември 2014 г., седмица-две преди парламентарните избори? И едва след намесата на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов въпросното шоу е било преместено на 9 и 10 октомври, след изборите на 5 октомври 2014 г.
Защо г-н Радев критикува министър Николай Ненчев за ремонта на двигателите на МиГ-29 в Полша при цена 1,050 млн. евро за двигател, но не обели и дума срещу предшественика му Ангел Найденов, сключил договори за същия ремонт с руската компания РСК МиГ при цена 1,6 млн. евро за двигател, тоест, с 52 % по-скъпо?!
Може ли г-н Радев да обясни защо новата оферта на РСК МиГ за 1 млн. и 50 000 евро за двигател се появи точно в момент, когато стартира изпълнението на договора с Полша и вече четири ремонтирани двигателя са в България? И защо руската страна изпрати офертата си точно на о. з. ген. Михов, бивш командващ ВВС, сегашен председател на парламентарната Комисия по отбрана и доскорошен ментор на по-младия ген. Радев? На 7 септември т. г. в телевизионно интервю о. з. ген. Михов заяви, че Радев „бил успешен командир”.
Може ли г-н Радев да обясни за какъв Ньойски договор се кахъри, когато от 2003 г. до днес над 75 % от капиталовите разходи за цялата Българска армия са изразходвани за ВВС, за ВМС - само 7 %, и забележете: за най-многолюдния вид въоръжени сили, Сухопътните войски – едва 0,45 %?
Ще обясни ли г-н кандидат-президентът защо за модернизация на радилокационната система са изхарчени над 250 млн. лв., но тя е напълно негодна, поради което ген. Радев е поискал нови 200 млн. лв. за 5-6 цифрови локатора? За какво са били похарчени първите 250 млн. лв.?
Защо през октомври 2015 г. ген. Радев изпрати копие от оставката си, която щеше да оттегли, в най-голямата българска авиационна база „Граф Игнатиево”? Какъв ефект очакваше от този акт: спонтанен митинг, подписка или авиационни демонстрации с МиГ-29 над сградата на Министерския съвет? Беше ли тази постъпка нарушение на ЗОВС?
"Не съм излъгал премиера Борисов. През октомври, когато подадох оставка, той ме пита дали действам под политически натиск, аз му казах, че с политика не се занимавам", заяви политическият новобранец г-н Радев. Позволете да не му повярваме. Няма как още преди да е подал рапорт за освобождаване от кадрова военна служба, ген. Радев да е обявен като първа и единствена кандидатура от лидера на БСП г-жа Корнелия Нинова, без да има договореност между двете страни. Как г-жа Нинова номинира човек, когото изобщо не познава, с когото не се е срещала и с когото не са били извършвани предварителни сондажи от партийни експерти? На кафе, на карти или на боб е бил идентифициран, сканиран и оценен кандидатът за президент от втората парламентарна партия у нас?
Кандидатурата на г-н Радев не предлага нищо оригинално на българския избирател. По доста стандартен начин о. з. генералът повтаря политическия пилотаж на тримата си предшественици. Привидно деполитизираните генерали Михо Михов и Никола Колев също командваха ВВС, после оглавиха Генералния щаб на Българската армия, а на следващия ден след пенсионирането си „безпартийно” се оказаха военни съветници и членове на политическия кабинет на президента Първанов. Поради „чистия” професионализъм и чистия си патриотизъм.
После Михо Михов се кандидатира за депутат от листата на БСП. После съвсем „надпартийно” и Михов, и Колев неведнъж бяха номинирани от партийни организации на БСП ту за служебни министър-председатели, ту за кандидати в депутатски листи, ту като номинации за президент.
Друг бивш командващ ВВС и бивш началник на Генералния щаб (Симеон Симеонов) веднага след преминаването си в запаса се катапултира в депутатската листа на ДПС. Напълно случайно и съвсем деполитизирано.
Смята ли г-н Радев, че след толкова неслучайни съвпадения някой ще му повярва, че не е имал предварителни срещи, разговори и сондажи с политици от БСП? И че тези му контакти не са били грубо нарушение на ЗОВС?
Странно защо ръководството на МО не взе по-строги мерки срещу явно политическото поведение на ген. Радев през последните две години. Не толкова, за да накаже поувлеклия се въздушен ас, а за да напомни на офицерския корпус от цялата Българска армия, че
политизирането на командния състав е опасно за националната сигурност
и за престижа на българското войнство пред обърканото и разединено общество, което често пъти е търсило и все още търси в лицето на българския офицер опора срещу вътрешна ерозия и срещу външна агресия.
Какъв пример даде ген. Радев на младия български лейтенант, капитан или наскоро произведения бригаден генерал?
Накрая по ред, но не и по значение, няколко думи за морала. Азбучна истина е, че когато някой изявява желание да заеме поста на държавен глава, тоест, да стане политически и морален лидер на нацията, би следвало да притежава безукорна честност и морална чистота. Като офицери и граждани не проявяваме интерес към интимните тайни и към бельото на политика и гражданина Румен Радев. Но г-н Радев лъже обществото за важни страни от личния си живот. Което не е без значение. Защото излъжеш ли в малкото, все някога ще излъжеш и в голямото.
Близо две години ген.-майор Р. Радев поддържа интимни отношения със служителка в пряко подчиненото му звено за връзки с обществеността (ПиАр). След което въпросната дама става негова законна съпруга. Конфликтът на интереси обаче остава. Две години ген. Радев служи и живее в нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), на принципи и стандарти на НАТО. В Закона изрично е записано, че лица, които са в семейни, интимни или роднински отношения, нямат право да заемат дължности на съподчинение в командвания, щабове и формирования на Въоръжените сили на българската държава.
Едва когато е заснет от папараци и запитан от жълти медии какво е семейното му положение, г-н Радев започва да обяснява с кого се бил женил, с кого се бил развел и колко държал на бившата си съпруга.
И последно: предизборните маневри на т. нар. левица и на политическия новобранец г-н Радев
напомнят за „хуманизма” на канибали и пирании.
Те не се посвениха да тропосат начело на „инициативния комитет”, който тепърва ще издига кандидатурата на Румен Радев за президент, болния и в напреднала възраст проф. Стефан Данаилов, любим актьор на няколко поколения български зрители. За да изцедят още няколко процента от обичта към популярния екранен образ, кукловодите на червената президентска кампания издърпаха в президиума човек с влошено здраве и в депресия след загубата на скъпи хора, вместо да го оставят да предава магията на творчеството си и да вае утрешните дарования на българската сцена.
С такива ли морални стожери ще постигаме идеалите и въжделенията на модерна, цивилизована, все по-мъдра и по-хуманна Европа?
- Народе ??? Нима мислите, че ако не гласувате с № 17 за България , утре тези срещу които се борим от 27 години, не са ви подготвили изселване от България ? Гласувайте с № 17 за да я има България - за Вашите родители , за Вас , за децата Ви , за внуците Ви !
- Народе ??? Нима си мислите, че ако не гласувате с № 17, ще може да спрете ордите искащи разруха за земята ни , да ограничите сектите и ислямския фундаментализъм ,и да изгоните ченгетата от Българската православна църква? Гласувайте с № 17, за да не станете духовни и физически поданици на империите на злото !
- Народе ???Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има млади хора и семейства , които няма да излетят през Терминал 2, както и конкурентно способни българи в спорта , икономиката , правораздаването, здравеопазването ? Гласувайте с № 17 за успешните българи у нас и по света.
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има образование , култура и изкуство , което да не е подчинено на историческия и диалектическия материализъм , на марксистко - ленинската идеология и демократическия централизъм ? Гласувайте с № 17 за културно - образователната система в България , изградена по европейски и световни стандарти !
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17 ще продължат започнатите , реформи в съд , прокуратура , силови ведомства, държавни и общински администрации ? Гласувайте с № 17 за да започне подготовката за лустрация , продължаването борбата с корупцията , отпадането на давност за комунистическите престъпления и подготовка за приемане на нова Конституция !
Активисти на подкрепения от БСП за президент на България ген. Румен Радев са успели да блокират критичен коментар на анализатора и бивш български посланик в Москва Илиян Василев. Това потвърди лично пред Faktor.bg авторът на статията(виж ТУК, б.р.).
Вчера Василев е публикувал на блога си анализ за съдбовния избор на българите между Цецка Цачева и Румен Радев. В него той не крие опасенията си, че Радев е определен и съгласуван с Кремъл, а задачата му, ако се докопа до първия пост в държавата ще бъде да пази московските интереси в отбраната и външната политика на България. След като публикувал статията блогът бил хакнат чрез симулативна атака от много потребители в определен момент.
Нямам съмнение, че атаката е от хора на БСП и Радев, коментира Илиян Василев, който не крие кого избира да подкрепи за държавен глава, както и че сега у нас се реализира сценарий, подобен на февруарския метеж от 2013 г.. Василев е влиятелен анализатор, със силно присъствие в социалната мрежа и вероятно заради това пиарите на Радев не са останали безразлични към коментара му.
Илиян Василев предостави на Faktor.bg блокираната статия:
Изборът Радев или Цачева - различните последствия за външната политика и отбраната
Генералът е нужен на БСП като гарант пред Москва, че ще бъдат защитени руските интереси в отбраната и външната политика на България.
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Малкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура
Спрете се, комунисти! Това е вашият отчаян ход да пишете във Форума на флагман! Там сте силни, защо не дойдохте да видите какво силно представяне имаха ГЕРБ тази вечер! А да – защото и един кмет нямате в бургаските общини, защото сте отчаяни и единствено злобата, излята пред компютъра ви остана.
Правителството на Орешарски го видяхме през 2014 година, прибра парите на националните компании. Това навремето го правеше Луканов.
Това правят БСП - декапитализират дружествата и вкарват ги в несъстоятелност – да харчат парите им и да ги докарат до фалит.
В шах-мата се казва цунг-цванг.
Слушам Радан Кънев и Трайчо Трайков, които явно са решили да ни докарат третия президент на БСП. Такова гънене и шикалкавене падна, че чак е срамно. Те не знаели за кого, не можели за Цачева, не били сигурни как на балотажа, не искали да призоват, трябвало да ги убедят още малко...за кое, че единият е наследникът на Гоце и Пешо Танкиста?
И тези хора ни проглушиха ушите колко били десни. Колко били принципни. Как пак почват на чисто, за пети път.
Има дни, наречени избори, в които заставаме от едната страна ние десните, а левите - от другата. За жалост, не винаги отпред е този, който бихме искали, но отсреща са тези, с които няма как да искаме.
А между двата лагера притичват полевите курви, те са на повикване, който плати - ползва.
Извинявам се за грубия език. Ако искате, може да са плъхове, те също обикалят навсякъде, където има за кльопане.
Аз десен плъх не съм виждал.
„Πpoeĸтът зa пapтиятa нa Cлaви Tpифoнoв щe ce финaнcиpa oт милиoнитe, ĸoитo Цвeтaн Bacилeв изтoчи oт злoщacтнaтa бaнĸa KTБ. Bcичĸo щe тpъгнe oт пpexвaлeния ĸoнцepт, ĸoйтo cлyжи пpocтo зa зapибявĸa и нaбиpaнe нa eдин нaиcтинa cepиoзeн eлeĸтopaт зa избopитe.
Oлигapxът ocнoвaвa и пapтия нa Cлaви Tpифoнoв
Teзи нeoчaĸвaни и пoтpecaвaщи paзĸpития oщe пoвeчe paзбyниxa дyxoвeтe, ĸoитo и бeз тoвa ce „взpивиxa“ oт нoвинaтa, чe изoбщo Cлaви Tpифoнoв възнaмepявa дa ce вĸлючи в пoлитиĸaтa и дa диĸтyвa бъдeщeтo нa cтpaнaтa ни.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си.
Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон.
Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни.
Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре.
Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов.
Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост.
За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова.
”Чудото” продължава:
Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант.
Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж. През 1995 г. за някалко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юристконсулт в Столична община. През 1996-1997 г., също за кратко, за по – малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юристконсулт в БТК.
През есента на 1977 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как ”на крилете на изборната победа на СДС”, г – жа Корнелия
Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва”мистериозният” възход на „синята“ Корнелия Нинова.
В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”.
Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: ” как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения”?
Какви могат да бъдат заслугите им пред синята власт, за да получат такива невероятни постове.
„Командирът” Костов знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. И мистирията по назначаването на Корнелия Нинова, както и потайностите остават без отговор.
Има един друг случай, който не може да не предизвика коментар. И той също е забулен в мистерия и тайнственост.
В краткия период, в който Корнелия Нинова е работила като следовател, случило се е да води разследването на отговорен служител в телекомуникационната компания БТК.
Делото бързо било претупано, после прекратено, а служителят на БТК – напълно оправдан. И съвсем неочаквано Нинова се озовала бързо на работа в БТК. Светкавично се сдобила с добра позиция в юридическия отдел, под ръководството, на кого мислите – на същият служител от телекома, когото тя е разследвала.
Каква невероятна и ”щастлива” случайност. Дали разследването на висшия служител от БТК не е трамплинът, който я изстрелва нависоко? Това е една от мистериите!
Корнелия Нинова вече е на върха на новата синя власт, едновременно с два „жезъла” в ръка.
Като представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете ”златни мини”.
Без да изпадаме в излишна мнителност, ще продължим да анализираме някои интересни събития.
По време на правителството на Жан Виденов, вицепремиерът Дончо Конакчиев е отговарял за БТК и като представител на държавата, водил преговори за нейната приватизация с Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК България преговаряла за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се провалила и то предимно по наша вина.
Не много след това, при управлението на Костов, вече срещу 67%, БТК е продадена за малко над 200 млн.долара. Тук коментарът е излишен.
Не е ясно, при продажбата на БТК каква е била ролята на разследвания от Нинова висш служител от правния отдел, но вероятно и той е участвал.
Както се казва във филмите „всяка прилика с познатите ви лица е случайна“.
Не са случайни обаче големите жестове, или по-точно подаръците, които СДС прави на Корнелия Нинова, вероятно с благословията на „Командира”.
Но нека да продължим с чудесата на синьото правителство. Народът – „завалията”, така я чакаше тази синя демокрация, а каква се оказа и тя!
Пак по решение „отгоре” и г – жа Грета Дончева е назначена на най-високите постове, също в тези две големи предприятия. Непонятни остават за „обикновенния човечец”, който не знае потайностите на властта, защо Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”.
Защо е това загадъчно „кръстосване” на длъжности и власт, между тези две жени – Нинова и Дончева, в тези две предприятия? От какви съображения те се правят – за „взаимен контрол” или сините изпълняват поети ангажименти за хора със заслуги. Какви могат да бъдат заслугите на Нинова и Дончева?
Биографията и управленският опит на Грета Дончева са още по-невероятни от тези на Нинова. Родена е във Велико Търново, а работи в Горна Оряховица, като завеждащ склад ”Готова продукция” в местния завод за палети. Изведнаж и на нея й дават два „жезъла” едновременно, две големи и тлъсти служби в София. И това ако не е чудо!
Първото нещо, което правят двете ръководителки – представителки на „новата власт” – СДС, е да изхвърлят началниците от предишния режим, дългогодишните директори Спас Панчев и Георги Шуманов от кабинетите им. Дончева заповядала на колектива, всички да се съберат и властно обявявила:
„Господа, комунистите трябва вече да се разчистят”. Те ще си отидат и ще бъдат заместени от хора демократи, кадри на СДС. Ето, казва тя, ”при мен е директорът на борда г – жа Корнелия Нинова, тя е следовател и всичко ще записва, ще следи кой какво прави, кой краде и т.н.”Нинова стои до Дончева, слуша и клати одобрително глава. Това е споделил свидетел от ръководство на фирмата, който е присъствал на срещата.
Следващите стъпки на двете ”височайши дами” е да се запознаят с икономическото и най – вече финансовото състояние на фирмите. След това, проучват по документи какви са недвижимите им имоти и други активи в страната и в чужбина. Разбират, че не само за финансовото им състояние, но и по отношение на недвижимите имоти, фирмите са ”брашнян чувал”. Решават да се запознаят на място и предприемат задгранични командировки, от които се убеждават, че и двете предприятия имат още много за ”отупване”.
Междувременно, Дончева се забърква в една голяма сделка за внос на месо от Белгия и Франция, като нарежда да се преведе предварително разплащането – сумата от 800 000 долара.
В последствие, такъв внос в България не пристига. Липсват каквито и да било документи, че месото е влязло в страната ни. Не е известно какви са последиците нито за фирмата, нито за Дончева. Само за сведение, по това време съпругът на Корнелия Нинова работи в Софийската митница, а все още отношенията между двете ”началнички” били отлични.
Грета Дончева започва да сменя един след друг директорите на задграничните прадставителства и да разпродава активите им. Голяма част от получената валута се прикрива. Предполага се, че една част е присвоена от Дончева, а по-голямата част е влязла в някоя партийна каса. Корнелия Нинова не може да не е била в течение на нарушенията на Дончева, или да не е подразбирала за тях, но съзнателно се е спотайвала. Предполага се, че тя е уведомила съответните власти, защото е започнало разследване срещу Дончева.
Вниманието на Корнелия Нинова по това време е било насочено към уреждане приватизацията на ”Техноимпекс”. Когато Дончева научава, че Нинова вече е направила и оглавила РМД, което е приватизирало под носа й „Техноимпекс”, казват че ”откачила”. Тя също е ръководен кадър във фирмата – председател на борда на директорите, а Нинова всичко е правила зад гърба й.
От яд, заповядала да изхвърлят от двора – собственост на ”Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на ”Техноимпекс”.
Дончева е разследвана, а Нинова остава чиста като ”девица”. Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новият ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.
„А сега най-голямото чудо, или може би най – невероятната мистерия и тайнственост!
През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.
Вероятно, потайностите и качествата си на хамелеон, Корнелия Нинова сама никога няма да разкрие. Но е сигурно, че има хора, които ги знаят и които изгарят от изкушението, да ги покажат на бял свят. Ние няма да спрем до тук в разкриването на многоликия живот на потайната Корнелия Петрова Нинова. Тя ни предизвиква за това.
След като през 1997 година, цялата се е боядисала в „тъмно синьо” и грабва тлъстия кокал, през 2005 година, без някой да забележи, тя умело се пребоядисва в „тъмно червено” и пак грабва тлъст кокал. Това доказва по безспорен начин неимоверните качествата, които притежава.
Корнелия Нинова е най – невероятният политически хамелеон, който сменяйки си цветовете, свобдно и незабелязано, може да преминава от една политическа партия в друга и все да има голяма власт и облаги.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА
НОВОТО ЛИЦЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ
Румен Овчаров е човекът, изрекъл знаменитата фраза ” С колкото повече отговорности се натоварвам, толкова по-добре се справям” – фраза, която говори не само за голямо самочуствие, но и за големи амбиции.
Когато през 2005 г. тройната коалиция след много пазарлъци съставя правителство, в схемата за Овчаров няма място като вицепремиер. За компенсация, специално за него се създава едно ”суперминистерство”- на икономиката и енергетиката. Овчаров, като министър на икономиката, поема контрола на апетитното, но и взривоопасно предприятие ”Булгартабак”, заедно с много други големи държавни предприятия. Той също ще осъществява контакт с големите чуждестранни инвеститори. А като енергиен министър отговаря за изключително важни национални, наднационални и дори геополитически обекти, където ще се преговаря не за милиони, а за милиарди.
В мегаминистреството на Румен Овчаров, неочаквано за много висши и заслужили партийни деятели, от квотата на БСП за зам-министър на икономиката и енергетиката е определена Корнелия Нинова.
Тя също е натоварена с много сериозни задачи – отговоря за външно-икономическите връзки; държавния резерв; търговията с оръжия; офсетните споразумания свързани с доставки на армията. Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС. След време Холдингът ще се превърне в ябълката на раздора и за малко не обърна колата на тройната коалиция – правителството.
Скоро след назначението й, Корнелия Нинова се превръща в най-доверения помощник на Румен Овчаров – дясната ръка на министъра.
В началото на май 2007 г. се разкриват големите злоупотреби в „Топлофикация” София. За дружеството отговаря министерството на Овчаров. Следствието започва разследване на Валентин Димитров – тогавашен шеф на дружеството, за присвояване и пране на пари в особено големи размери. В процеса на разследването се разбира, че е замесен и Румен Овчаров.
Оказва се, че следователката, която води разследването на Валентин Димитров – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Корнелия Нинова още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Разбира се Нинова използва тази близост и започва да проявява голям интерес към разследването.
Директорът на Националната следствена служба Ангел Александров, като разбира за това приятелство и за интереса на Нинова към разследването, започва да изнудва Шарланджиева. Притиска я да иска от Корнелия Нинова различни услуги – документи, които уличават шефа на „Булгартабак” холдинг Христо Лалчев. После иска 150 хил.долара, които Нинова можела да осигури от ”Булгартабак”. Трябвало да окаже и съдействие за хазартен лиценз на фирмата ”Дилот” и да помогне в освобождаването на близо 100 хил. тона пшеница от Държавния резерв.
След като Нинова не изпълнява исканията, открадват й колата, като й оставят бележка ”да би мирно стояла, не би чудо видяла”. Освен служебната кола, открадват й и личната, влизат в апартамента й и изземват протоколи от заседанията на УС на „Булгартабак”.
Открадната е също колата и на шефа на служба „Икономически престъпления” в Следствието – Зоя Иванова, началник на Шарланджиева. Иванова също била принуждавана от Ангел Александров да иска нерегламентирани услуги от зам-министър Нинова. Двете следователки, потърпевши от Александров се оплакват, след което последва искане за тяхното дисциплинарно уволнение.
Междувремено, става известно, че следовател от София е разпитвал над 20 души в Банско за имот на фирмата ”Банско пропъртис 2”, която се управлява от Красимир Георгиев, крупен бизнесмен, един от основните собственици в мощната икономическата групировка ”Фронтиер”.
Следствието е разкрило, че в сдружението ”Банско пропъртис 2” участва и 82 годишната баба Цеца – майка на разследвания Валентин Димитров, заедно с бизнисмена Красимир Георгиев. Последният е състудент на Овчаров и бивш съдружник на съпругата му.
Следствието разкрива, че през март 2005 г., за година и 4 месеца „Банско пропъртис 2” е притежание на ”Григ” ООД – офшорна фирма регистрирана в Сент Винсент и Гренадини и „Металконсулт” ООД – също офшорно фирма регистрирана на Бахамски острови. Съдружник е и Цеца Димитрова. Тя, заедно с Красимир Георгиев се водят като управители на двете офшорни фирми, но в същност участието на баба Цеца е формално и целия бизнес се ръконоди от Красимир Георгиев.
Името на баба Цеца изчезва от регистрите през юли 2006 г. – по времето, когато започва разследването на сина й Валентин Димитров.
Но следата е достатъчна, за да започне разледване и срещу Красимир Георгиев.
Прокурорът наблюдаващ делото – Божидар Джамбазов, иска от съда позволение да се използват СРС-та.
Записани са над 1000 страници разговори и SMS-си, които разкриват, че посредник между Красимир Георгиев и следователката Шарланджиева е Корнелия Нинова. Двете са разгваряли помежду си и със следствения Георгиев, преди всеки разпит. Така показанията на Георгиев – свидетел по делото за пране на пари от Валентин Димитров, са били предварително нагласявани.
След един от поредните разпити, Красимир Георгиев пратил на зам-министърката съобщението: ”Твоята приятелка е фантастична”. Има се предвид следователката Шарланджиева.
Заради подслушаните и записани разговори, прокуратурата е повдигнала обвинение срещу Корнелия Нинова и следователката Шарланджиева. Нарушаването на Закона и от двете не подлежи на съмнение.
Никой през 2005 г. не е предполагал, че съдружие на две офшорки с дамата ”баба Цецка” на преклонната възраст 82 години, ще предизвикат такъв голям скандал, който едва не свали правителството. Най-малко са предполагали това крупния бизнесмен Красимир Георгиев и „Банско пропърти партнърс 2” ООД – новото име на старата фирма.
Не е тайна, че кръгът ”Фронтиер” симпатизира и спонсорира БСП. Известно е също, че фирмата е създала империя от дружества под това име. Във ”Фронтиер” основен играч е Красимир Георгиев, в съдружие с Георги Сотиров и Едуард Манукян.
Сътрудничеството между Георгиев и Сотиров започва още през далечната 1995 г., когато влизат в управителния съвет на „Международна ортодоксална банка Свети Никола”, свързана с ръководни кадри на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, в това число о.з. ген. Любен Гоцев.
Манукян се появява в компанията през 1997 г., когато създава с тях фирма „Телеком системи” и влиза в общото им дружество ”Фронтиер 7”, което през 1999 г. е преименувано на „Фронтиер”.
Империята от фирми свързана с тримата, се налага в икономиката на страната още при управлението на Сакскобурготски, когато консултира няколко възлови проекта, като сделката за автомагистрала ”Тракия” и хидровъзел ”Цанков кавък”.
Но истинският възход на кръга започва с идването на БСП на власт. За две години при управлението на тройната коалиция, ”Фронтиер” и свързаните с него фирми се утвърждават като едни от най-серозните играчи в енергетиката, строителството и продажбата на имоти.
Една от версиите за разразилия се скандал е, че в ламтежа за повече власт, кръгът „Фронтиер” нарушава утвърдените баланси, разпределени между големите групировки.
Известно е, че в правителството Румен Овчаров е един от основните покровители на „Фронтиер”, и той е човекът, който нарушава ”правилата на играта”.
Икономическите групировки решават да покажат силата си и да дадат урок на Овчаров. Той изгърмява, но също така гръмва и ”бушонът” Корнелия Нинова – дясната му ръка.
Но не затова, че е в играта, а за това, че е допуснала да бъде хваната да нарушана закона.
Разбира се и на нея ще се хвърли ”спасителен пояс”, като на Овчаов. Задкулистните лидери никога не оставят своите хора да се удавят.
Кратки извадки от пресата на 05.05.2007 – 22:43 часа.
До петък вечерта няма накъв сигнал, който да подсказва, че нещо особено ще се случи. Но ето че се случва. ”Двама заместник министри наведнаж уволни днес премиерът Станишев”.
В ”Панорама” Румен Овчаров категорично заяви, че няма нито да подава оставка, нито да излиза в отпуск. На другия ден Станишив му нарежда да излезе в отпуск. Сътресенията в кабинета продължават.
„Тройната коалиция“ се клати, но няма да падне, защото големите икономически групировки, които дърпат конците, вече са се разбрали – правителството не трябва да пада.
Основните фигури в играта са групировките на БСП и ДПС.
Хората на НДСВ са дребни играчи.
Щетите от скандала са малки.
Просто трябва да гръмнат няколко ”бушона”. Корнелия Нинова, ”доброволно” помага на Овчаров и най-вече на лидера на мощната икономическа групировка ”Фронтиер” – Красимир Георгиев.
Знае, че нарушава закона и че си слага главата на дръвника, но за това ще получи много висока цена.
Тя е добър бизнесмен, бивш шеф на ”Техноимпекс 98” и умее да се пазари. Това участие и тази жертва тя не може да не осребри.
„Аз съм по-лесна мишена от Румен Овчаров, защото съм по-ниска, по-млада, с по-нисш ранг в партията и управлението и за това натискът е насочен към мен”, казва Корнелия Нинова в интервю пред БиТиВи.
Една такава декларация от страна на Корнелия Нинова говори не само за високо самочувствие, но и за това, че е неуязвима и че има определено място във високите орбити на социалистическата партия, щом като не е във властта. И бъдещето го потвърди.
До момента на освобождаването й от поста зам-министър, тя твърдеше, че ”натискът към нея не е политически, а е на основата на икономически интереси”. Тук тя е права! Но трябваше да продължи, че тези икономически интереси диктуват политиката и подреждат политическите играчи.
По повод скандалите между Румен Овчаров и Ангел Александров, президентът Първанов казва:
”Този скандал засяга правомощията на съдебната и на изпълнителната власт и те трябва да му дадат своевременно отговор”.
И ето го отговорът – поискано е дисциплинарно уволнение на последната в иерархията – следователката Шарланджиева и на нейната началничка Зоя Иванова. Не е ясно дали са уволнени.
Ангел Александров излиза в отпуск, после Догановите хора го ”посъветват” да се оттегли от шефския пост в следствието, но да остане следовател, защото още им трябва там.
За Корнелия Нинова няма никакви съдебни последствия. Освободена е от поста зам. министър, но запазва шефското си място в „Булгартабак” холдинг, както и позициите си в партията.
Румен Овчаров е освободен от министерския си пост, но запазва партийния си пост, депутатското място и отговорни позиции в парламента. И както в много други случаи, пак се намира някой мистериозно да ”подхване” Корнелия Нинова и да започне да я „тегли”… нагоре.
Първо запазва голямата хапка ”Булгартабак”, след това става депутат изпреварвайки много други заслужили социалисти, после говорител на партията, секретар на Висшия съвет на БСП и накрая „ЛИЦЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ”!
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Опасен престъпник напада и ограбва жени в Бургас.
"Вече има цяла серия с един и същи почерк. От МВР не смеят да подадат снимка и данни за него, защото все още не са убедени, че са идентифицирали човека. Градът е пълен с цивилни полицаи, които бдят зорко, но явно си имат работа с професионалист", съобщи източник на Флагман.
Има заподозрян, който се наблюдава. Той е изпечен рецидивист, с дебело криминално досие. Наскоро е излязъл от затвора. Описанието на нападателя е за мъж на около 45-50 години, прилично облечен, с нормални движения, на външен вид даже изглежда приятно.
Последната му жертва е от снощи, 30-годишна бургазлийка. Около 20,20 ч. тя си е тръгнала от мол „Галерия”, вървяла е по тротоара на новия надлез към бул. „Струга” - в посока „Елкабел”. На около 150 метра преди кръговото на „Трапезица” е застигната в гръб от непознат мъж, който я нападнал, съборил я на земята, удрял я, задигнал чантата й със сумата от 400 лв.
Работата по случая е поверена на служители на Второ РУП-Бургас. Идентични случаи има и на територията на Пето РУП.
ХАРЧИТЕ СИ ГИ ЗА ДРУГАРСКИ ВЕЧЕРИ, ЗА фръц-пръц насам -натам и за ГЛЕЗОТИИ В МОМЕНТ, КОГАТО БЮДЖЕТЪТ НЕДОСТИГА ЗА СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ. Да стават по 1 лв на глас и туй то! Който не му отърва да политиканства безвъзмездно, да не се пише партиец и да не чака облаги от властта само заради членството си. Народът не ще да ви пълни гушите и ви го каза на рефурундума, ама вие какви ли не врътки направихте да спрете този референдум, да го ошмулите, че накрая и да попилеете пуснатите бюлетини, само и само да го изкарате невалиден! За олигарсите се загрижил! Че те сега не са ли във властта, зад тебе кой стои, къде си водиш свитата да спи в Обзор и в Правец...
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Браво и на Флагман за заглавието - много точен акцент
Бойкооо октопода "ГЕРБ", а и партньорите ти от "РБ" плъзнахте във всички свери на държавно управление то небе МВР МО ДАГ МП ДАЙ НАП и почти навсякъде. Ти назначи 20 души уж верни и те като се юрнаха през глава давай кой бъща, кой брат, кой сестра, любовница, като невидяли шуробажинащина и си помислихте, че хората това няма да го забележат, а трябваше да наистина ограничате тия връзкарски назначения от кол и въже да няма разцепление и тоталитъризъм и да обърнете внимание на една ЕВРОПЕЙСКА лоялна към хората кадрова политика в израстването , развитието , иноваторските идеи и възможности за всеки като от един отбор, а сега НАРОДА ще Ви изхвърли зад борда заедно с всички Ваши недоносчета. Роднинско курвенски истории . Хората те уважаваха когато беше генерал човек на честа, а не като се забрави И сега ще ви изхвърлят да разбереш че граещката не е в друго
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Бойко е форевър!!! <3
Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.
Пред bTV oт „Бивол” обясниха, че става дума за над 10 000 профила. Кампанията била много добре организирана - специална агенция се занимава с тези неща и води точен отчет. Ставало дума за целева атака на над 50 медии, сред които и bTV.
Троловете се активизирали по актуални теми – проекта АБВ, имунитета на Волен Сидеров, отношенията на БСП с ДПС и т.н. Подобни акции организирали и други партии, но тази поразявала със своята мащабност. Според Антон Кутев от БСП обаче троловете пишели по убеждение.
Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.
Пред bTV oт „Бивол” обясниха, че става дума за над 10 000 профила. Кампанията била много добре организирана - специална агенция се занимава с тези неща и води точен отчет. Ставало дума за целева атака на над 50 медии, сред които и bTV.
Троловете се активизирали по актуални теми – проекта АБВ, имунитета на Волен Сидеров, отношенията на БСП с ДПС и т.н. Подобни акции организирали и други партии, но тази поразявала със своята мащабност. Според Антон Кутев от БСП обаче троловете пишели по убеждение.
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.
Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.
47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.
Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.
Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.
С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.
С наслада да слушаш, как си признава измислени грешки.
А за БТВ - без коментар. След като 2 дена при цветето Ризова се примъкнаха най върлите министри, да казват каква глупуст е оставката на Цар слънце, днес самия Той тушира българския народ с откровеност и пряма глупост! БТВ не е телевизия на герб, не не е. Да не се обърка някой, след предизборния дебат на Радев и Цачева! :)