Учени от БАН спориха редно ли е в Бургас и Русе да има университетски болници

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)




Учени от БАН влязоха в спор дали е редно всяка болница да може да става университетска и доколко следва да се затегнат изискванията. Като най-фрапиращи примери бяха посочени Бургас и Русе, където няма медицински университети, но има университетски болници.

Припомняме, че учени от БАН от сферата на медицината в четвъртък дадоха пресконференция в БТА-София, за да изразят безпокойството си от състоянието на системата на здравеопазване у нас. Една от обсъжданите теми обаче стана либералният режим за получаване от болниците на университетски статут.
„Не може Токио да има три университетски болници, а в София да са 23 и повече даже. Понятието „университетска болница” трябва да бъде съвсем коректно реализирано. Не може в Русе да бъде университетска болница. Не може в Бургас да бъде университетска болница. Там няма нито едно хабилитирано лице, забележете! Какво значи университетска болница”, каза чл.-кор. Григор Горчев.

Според него е допустимо да има университетски звена в някои болници, но това не означава, че тези лечебни заведения следва да бъдат обявявани за университетски.
„Трябва да има университетски клиники с ръководители хабилитирани лица, които де факто да обучават студентите. Т.е. университетските болници трябва да бъдат там, където има университетски центрове. Там има качествено обучение, там има хабилитирани лица, там е високотехнологичната медицина. Тук съм категоричен и смятам, че това трябва да се ревизира по един или друг начин. Може в една болница да има университетска клиника, но не и да бъде кръстена „университетска болница””, заяви още ученият от БАН Горчев.

Той бе подкрепен от зам.-председателя на БАН Дамян Дамянов: „Преподавателска със статут на университетска клиника може да има в болницата в Бургас или в болницата в Русе. Но тя трябва да бъде акредитирана, да има хабилитиран ръководител и да е получил акредитация, че има такова качество. Болницата в Карлуково може да надминава психиатрията в университета. Ако тя получи акредитация, добре е студентите да се обучават там, където има най-добро качество на преподавателската дейност. Но акредитацията в Англия се извършва на всеки три години. Значи университетската болница е със статут на университетска болница, а университетско звено може да има в другите болници, когато има качествени лекари и хабилитиран ръководител. Не е задължително той да е един, може да са пет – тогава статутът е още по-добър. Но това в България просто не е решен въпрос.”

След това думата взе отново Григор Горчев: „Тука става въпрос за обучение за магистър по медицина, а не за бакалаври. Извинявайте, но къде се обучават магистри по медицина примерно в Бургас или в Русе? Т.е. говорим за студенти по медицина, които имат шесткурсно обучение. Т.е. там, където е медицинският университет, там може да бъдат университетските болници.”

Член-кореспондентът на БАН добави, че правилно обучение на студентите може да има в кампуси, в съвременни бази, които са на територията на висшето училище в града. „Т.е. в даден град може да има примерно клиника за следдипломно обучение с хабилитирано лице, но обучение на студенти - извинявайте за какво качество говорим”, възмути се Григор Горчев. 

След като изслуша търпеливо колегите си обаче се намеси друг член-кореспондент от БАН - Стефан Костянев, който е и ректор на Медицинския университет в Пловдив: „Хармония има, когато има разногласие, а не когато има едногласие, затова ще си позволя да не се съглася напълно с двамата ми уважавани колеги. Тъй като в нашия Медицински университет се обучават все повече и повече студенти, старите университетски болници, с които разполагахме, вече не достигат. Затова всъщност ние не гледаме с лошо око на разширяването на броя на университетските болници, особено тогава, когато там има съответните условия. Много от частните болници са високотехнологични болници, уважаеми колеги. Те имат великолепна база. Така че какво лошо има, когато една такава високотехнологична болница, която ако разбира се отговаря на изискванията - в която има хабилитирани лица, в която има доктори - да бъде университетска болница? Ние изпаднахме в тази ситуация в Пловдив. Макар че „Св. Георги” е може би най-голямата университетска болница, в един момент тя стана тясна за нашите студенти. Затова всъщност позволихме в Пловдив  да се родят и други университетски болници. Друг е въпросът, че в момента този процес се движи само от министерството. Те решават, те предлагат, те одобряват. В процеса и ситуирането на университетски болници университетите трябва да имат решаваща роля, защото те ще бъдат действително база за обучение на магистри.”

В крайна сметка се постигна мир, след като зам.-председателят на БАН Дамян Дамянов заключи, че има пропуски в нормативната наредба, които следва да бъдат отстранени.
Припомняме, че в Бургас има две университетски болници – „МБАЛ-Бургас” и „Дева Мария”.