Една погрешна снимка, или защо политикът има нужда от имиджмейкър

Автор: Webcafe.bg

Често снимките показват много повече от това, което просто е запечатано на тях. Конкретен пример: фотографията на президента Росен Плевнелиев и Мишел и Барак Обама от срещата им по време на 71-та сесия на Общото събрание на ООН.

Кадърът беше официално разпространен от пресцентъра на Президентството, т.е. той е приет за подходящ от експертите, работещи там. Нека да уточним, че всичко, свързано с който и да е държавен глава, предназначено да отразява дейността и да представя имиджа му, следва да се консултира с няколко специалисти.

Сред тях би трябвало да има хора, които могат да разчетат всички нежелани „послания", които фотографията би могла да подаде - детайли, фокус, позициониране, елементи със знаково или символно значение, твърде „бъбриви" подробности, които биха могли да предизвикат неприятни асоциации или компрометиращи коментари.

По света този вид консултанти са едно от най-важните неща във формирането на екип около един кандидат или действащ политик.

Тяхната работа е от особена важност, защото често се състои в това да предотвратяват негативи далеч преди те да са се проектирали като възможни. Представете си само - всяка снимка на знаменитост се гледа под лупа.

Когато знаменитостта е политик, втренченото над лупата око гледа предимно с лошо.

Това е политиката - никой не се умилява от нейните служители, тъкмо напротив. Най-важната задача на политическия или в случая президентски щаб, е да се опита не само да неутрализира негативния поглед, но и да го превърне в адмириращ или поне уважителен.

Снимката на г-н Плевнелиев и семейство Обама, която плъзна из медиите, може да се обяви като лек гаф от страна на президентския щаб. Защото от нея лъха политически провинциализъм.

Виждаме един доста ухилен президент, очевидно прегърнал с двете си ръце г-жа и г-н Обама, поради което сакото му е застанало разтворено в горната си част и прилича на нагръдник от българка дамска носия.

В недалечното минало широката усмивка не е била добре дошла на територията на дипломацията. В последните години обаче дозираната емоционалност се превърна в оръжие и на политическия терен - достатъчно е само да си спомним разчувстващите речи и поведение на американския президент и първата дама, за да се уверим, че „човешкото" лице на управляващите света е сериозен тренд. На тази снимка обаче трите усмивки коренно се различават една от друга.

Президентската двойка, очевидно добре обучена как да се позиционира пред обектива, изглежда типично по американски - изправени, стегнати, самоуверени и... широко усмихнати. Нашият президент, гушнат между тях като току-що завършил гимназист между родителите си, не само не излъчва никакво достолепие, но дори носи усещането за неудобство.

Асоциацията с образа на Плевнелиев е на съученик, който се е сблъскал случайно с музикалните си кумири на някое международно летище и ги е помолил за бързо селфи до лентата за багаж. А те - възпитано и с добре прикрита досада - са се съгласили, та сега ние - класът - с тиха завист си я предаваме от ръка на ръка през междучасията в училище и цъкаме с език.

Не ме разбирайте погрешно - това не е критика срещу президента. Камъните са в градината на неговия щаб от съветници, на т.нар. му протокол. Защото разпространени масово, подобни фотографии могат да предизвикат само насмешки.

В политическия етикет има няколко емблематични снимки, които се изучават в детайли от хората, подготвящи се да работят в политически щабове. Едната отразява срещата между семейство Обама и Кралицата на Великобритания Елизабет.

Всеизвестно в протокола е, че царските особи не се докосват с ръка от никого. Те са тези, които подават своята десница за поздрав, независимо с кого и защо се срещат. Известни изключения може все пак да има при срещите им с най-високопоставени духовни лица - папата, Далай Лама, Вселенския патриарх.

На въпросната визита обаче Мишел Обама нарушава това известно правило и камерите я улавят как прегръща през гърба кралица Елизабет. И нещо повече - самата Елизабет й отвръща със същото. Снимките, уловили този „пробив" в протокола, плъзват из медиите за секунди, а обществеността е заета да се занимава с това кой и къде е сгрешил.

Всъщност обаче грешка няма. Или има, но тя е направена напълно умишлено, с конкретна политическа цел и гарантирана шеметна скорост на разпространение.


Съзряли достолепната английска кралица, нежно подхваната от Първата дама на Америка, хората по света имат най-човешката и първосигнална реакция - „нашите страни са толкова близки, нашите политици са толкова човечни, че дори кралският протокол може да бъде нарушен".

Изведено като политическо послание, това най-общо звучи така „Представителите на две велики и силни нации нямат нужда от протокол в отношенията си, защото са заедно, близки и непобедими." Профанизирам, разбира се, но като окастрим всичките красиви думи около този емблематичен ПР „скандал", това е чистото внушение.



Друга подобна фотография запечатва френския президент Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни, посрещащи отново първата двойка на Америка - Мишел и Барак Обама. Самият Саркози, леко по-нисък от съпругата си, е застанал до нея, а ръката му небрежно се е позиционирала върху... задните й части. По съпружески така, неагресивно и не просташки - просто е там, върху шлифера й. И не, не е грешка.

Все пак говорим за френски президент - нацията, известна колкото с културата, сиренето и виното си, толкова и със свободното си отношение към поривите на сърцето. Че кой, ако не президентът й, ще поддържа жив този мит и дори от политическата сцена закачливо ще „намига" към света по този начин?


Президентът е олицетворение на нацията си. В този смисъл Саркози и добре премерената му мъжка „палавост" са чудесно отразени и работят именно в подкрепа на имиджа на страната му.

Само си представете това да се беше случило в Германия например - немският политикът щеше да бъде публично разжалван, снимката щеше да бъде окарикатурявана, а кариерата му след това - поставена на силно клатушкащи се основи. Въпрос на морал и традиции.

Българският политически елит смята, че всичко си знае и си може. Истината е, че президентската институция досега се е представяла много по-добре откъм публичност и създаване на имидж, отколкото останала част от управляващите ни.

Имаше и един твърде кратък прериод на няколко месечно управление на служебното правителство на Марин Райков (март - май 2013), когато за първи и последен път кабинетът изглеждаше наистина европейски, а и се държеше така. Убедена съм, че заслуга за това има специалистът по етикет и прокотол Кристина Крънчева, която професионално консултираше служебното правителство. Оттогава насам обаче политиците ни нямат реална представа за важността на подобна подкрепа от специалисти.

Достатъчно е само да погледнем облеклата и прическите на половината ни дами и господа в политиката, да чуем изказа им, да ги засечем в неформална среда (напълно възможно в малките мащаби на страната ни) или да попаднем на някое „дружеско" видео от тяхно веселие, за да се убедим, че политическите ни фигури спешно имат нужда от добри имидж мейкъри, ПР специалисти и консултанти по етикет и протокол. И не, това не е „глезотия", кото ще легне на държавния бюджет - това е доказана необходимост.

Особено в страна, където е толкова лесно да станеш за резил, а и толкова хора искрено биха му се зарадвали.