12 мита за гърците

Източник: Webcafe.bg

Стереотипното мислене и клишетата по отношение на другите близки нации е характерно за континтента, на който живеем, особено на Балканите. Но най-голямото препятствие пред прогреса е предразсъдъкът. Както твърди американската поетеса Мая Анджелоу, „Всеки е гениален, но ако съдиш риба по умението ѝ да се изкачи на дърво, тя през целия си живот ще мисли, че е глупава".

Затова ето 12 мита за гърците, породени от традиционните предразсъдъци и стереотипи между отделните народи, загърбването на които ще ви помогне да погледнете с по-светъл поглед и да се отнесете с по-широко сърце към южните ни съседи в името на междусъседския прогрес.

Мит 1. Гърците са мързеливи

Според стереотипа колкото по-южна е една нация, толкова по-безделно е нейното население. Особено актуално бе това възприятие покрай разгара на гръцката криза. Тогава всъщност бе доста политически удобно другите европейски нации да вярват, че Гърция е обитавана от мързеливи хора, които работят пет за четрири и по цял ден жулят карти, пият узо и играят сиртаки.

Но обективната истина е съвсем различна от тази лековерна и илюзорна картинка.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към ООН южните ни съседи всъщност работят най-много часове в целия Европейски съюз, като работната седмица в Гърция продължава средно 42 часа.

За сравнение, в Германия средната работна седмица продължава 35,3 часа, а в Холандия тя е едва 30 часа. Това означава, че гърците всяка седмица работят с почти 7 часа повече, отколкото германците, и с 12 часа повече, ако ги сравним с холандците. Разбира се, друг е въпросът къде хората като цяло работят по-ефективно.

Винаги съм възприемал думата „мързелив" като абстрактно понятие, употребявано от киселяци и целящо единствено да заклейми човека, който умее пълноценно и искрено да се радва на живота и избягва да си го усложнява с влагане на прекомерни сили в абстрактни цели. Съгласете се, че ако човек е гладен, колкото и голям хаймана да е и да го мързи да стане от дивана и да се разходи до хладилника, в един момент гладът толкова ще се изостри, че все ще мръдне - ако не чак до хладилника, то поне до барчето със сникерсите в хола.

Няма мързеливи хора, има само не достатъчно мотивирани. Иначе е доста обичайно, когато срещнем познат, той да се самоизтъкне каква амбиция го тресе и как от сутрин до вечер блъска, скъсва се от работа/учене и няма 2 минути да се усмихне. Евала, ама гръкофилът у мен ме кара да не им вярвам особено.

Мит 2. Гръцките младежи живеят ден за ден

Ако човек пътува с автомобил в Гърция (стига, разбира се, да не пътувa в багажникa или в каросерията на някой тир - каквато тенденция се наблюдава напоследък) няма как да не му направи впечатление, че в южната ни съседка рядко може да се види необработено парче земя. По нивите обикновено работят не съвсем млади хора. Но магазините и сергиите в курортите са отворени от ранни зори до след полунощ - като почти винаги продавачите са млади, почти деца. Тъй като туристическият бизнес обикновено е семеен, нерядко може да се видят деца, които заместват родителите си в магазина или продават редом с тях.

Тоест мит е възприятието, че гръцките младежи живеят ден за ден. Дори и младежката безработица в Гърция да е доста по-голяма, отколкото в повечето европейски страни, трябва да имаме предвид, че работата в южната ни съседка често е сезонна, особено в секторите на туризма и земеделието. А това със сигурност се отразява и на статистиката. Тоест дори и гръцките младежи и девойки в действителност цяла зима да си клатят краката, да рипат сиртаки и да правят любов - то през останалите сезони работят много здраво.

Мит 3. Гърците са тарикати

Южните ни съседи като цяло са известни с това, че притежават нюх и упоритост да развиват своя семеен бизнес - който позитив, чудно защо, у нас понякога бива негативно асоцииран с тарикатлъка.

Всеки, който е ходил на почивка на Беломорието, знае, че отношението на гръцките хотелиери към туристите е като на начална учителка към отроче на партиен секретар през 70-те години. Чак може да се почувстваш неудобно от любезност.

Когато имаш предварителна резервация, домакините на семейните хотели те посрещат още на улицата. Цялото семейство се стоварва пред вратата на хотела и те чака. Със или без резервация, тръгнеш ли да изваждаш куфарите от багажника - без дори да те питат дали имаш нужда от помощ - те просто грабват багажа и ти го пренасят в стаята. Кажваш им: „Не, благодаря, ще се справя сам", но те не те слушат и продължават да те убеждават, че за тях е истинско удоволствие да ти пренесат бурканите с кисели краставички и компоти до стаята. А стигнете ли до стаята, показват ти всичко, с което е оборудвана тя и те питат дали имаш нужда от още нещо - уверявайки те, че биха сторили всичко, за да ти го осигурят.

Ако заговориш за плащане при самото настаняване, гръцките домакини просто ти казват да не го мислиш плащането сега, пожелават ти приятен престой и ченето ти пада от почуда. Дойде ли денят за изнасяне и попиташ към колко часа трябва да си се изнесъл - отговорът е „Когато ви е удобно - не го мислете". Питайки колко дължиш - отговорът, който получаваш, е „Колкото прецените". Оставяш парите, за които сте се уговорили предварително, издава ти се фактура и заедно с нея получаваш подарък от домакините, най-често свежи и вкусни сладки или магнитче за хладилника.

Разбира се, и в Гърция има търговци, които злоупотребяват. Гръцките продавачи често не поставят цени на своите стоки, за да може да пробутат на всеки купувач сладоледа или чифта джапанки на възможно най-висока цена спрямо неговия произход. Въпросът „Откъде сте?" - който уличните търговци винаги задават уж от любезност, всъщност цели да проучи дали магнитчето за хладилника на тъща ви ще струва 1 евро (ако сте македонец или сърбин), евро и петдесет (ако сте българин, румънец или руснак) или 2-3 евро (ако сте германец или британец).

Мит 4. Освен морето, няма какво друго да се види в Гърция

Често чувам, че в Гърция нямало какво друго да се види, освен морето. Че природата им била само чукари и субтропични храсталаци и треви. В дейтвителност природата на юг от Солун се различава доста от нашата, но в никакъв случай не е по-малко красива. И гори има, и поляни, и планински езера, и чукари.

В Гърция може да видите чудесни пейзажи, каквито у нас може да се срещнат на малко места: зелени и скалисти планини, които се сливат с морето; палми, които се извисяват край пътищата вместо тополи; стръмни планински склонове, каквито у нас рядко се срещат; манастири на върховете на високи скали, които просто да се чуди човек как са били издигнати.

Метеора е едно от най-впечатляващите места не само на Балканите, а вероятно и в света. Ако си правите екскурзия до Гърция или просто почивка - изобщо няма да съжалявате, ако отделите един ден, за да видите това магнетично място. То вероятно би могло да се опише с думи - тоест манастири, построени на върховете на високи скали. Но не е същото като да се види и почувства.

Страната - както всички добре знаем, е пълна с антична история. Където и да се намирате, все в близост ще има музей с древногръцки, римски или византийски експонати - ако не и цели древни градове, сред чиито руини може да се разходите.

Мит 5. Гърците са комунисти

Предвид доста по-капиталистическия вид на Гърция в сравнение с България, твърде погрешно ми се струва това, че много българи етикират цял един народ като „комунистически" поради факта, че преди около 40 години там е имало военна хунта и много гърци, преследвани от тамошния десен режим, са идвали да живеят в тоталитарна България. Трудно ми е да повярвам, че е такъв, предвид факта, че доста голяма част от гърците се издържат именно от частен бизнес, който обикновено е и семеен. Иначе гръцката социална система е доста развита. Дъщерята например получава наледствена пенсия от починалия си баща, докато не се омъжи.

Всъщност в Гърция днес има много различни партии, а политиката е тема, от която силно се вълнуват почти всички гърци. Покрива се целият политически спектър - от леви партии като управляващата „Сириза" на премиера Алексис Ципрас до крайно десни като „Златна зора". Полемиките между отделните политически сили са толкова остри, че понякога се стига и до крайни актове на насилие.

Мит 6. Гърците шофират отвратително

Лошото шофиране на гърците е твърде преувеличен мит. А и е логично да бъде така, предвид факта, че глобите при южните ни съседи са десетки пъти по-солени.

Гръцките шофьори в действителност често не спазват ограниченията на скоростта и нерядко нарушават правилата за движение. Но шофирането им не е с нищо по-лошо от това на правоспособните в България. Иначе, да - българските шофьори, предвид космическите за нашия стандарт глоби, спазваме повечето ограничения в Гърция. И наблюдавайки гръцките си колеги, ни се струва, че те са доста по-недисциплинирани от нас. Но всъщност не са.

Толерантността между шофьорите в Гърция определено е по-голяма. Когато например виждат, че друг автомобил иска да ги задмине или просто кара с по-висока скорост зад тях - гръцките шофьори винаги му правят път, даже понякога навлизайки леко в аварийните ленти на магистралите. Тези жестове в България са твърде редки.

Прави впечатление, че пътното движение в Гърция е доста по-добре уредено и определено има какво да усвоим като пример от тях. Потенциално опасните кръстовища извън градовете се обезопасени със светофари. Табелите, обозначаващи близки и по-далечни населени места, са буквално на всеки километър. Просто няма начин да объркаш пътя. Повечето магистрали и някои първокласни пътища се осветени нощем, а дупките и неравностите в асфалта са просто кът.

Повечето бензиностанции в Гърция - дори и да са на световно известни компании - всъщност са семейни. Малки бензиностанции с по една бензинова колонка има на много места, в това число дори и в жилищни сгради в градовете. Буквално до хлебарницата в блока може да налеете и бензин.

Мит 7. Гръцкото море е много солено

Често разпространяван мит у нас е, че морето в Гърция било толкова солено, че човек не може да плува изобщо. Нищо подобно. Морската вода в Гърция поне на усещане не е кой знае колко по-солена, отколкото тази в България. По кожата не остава сол. За сметка на това, че Егейско море е по-солено от нашето, водата определено е по-спокойна.

Що се отнася до чистотата на гръцкото море, поне на пръв поглед не забелязвам някаква грандиозна разлика. И в България, и в Гърция във водата плуват всякакви боклучета. Но със сигурност там няма да усетите миризма на отпадни води, докато се плацикате в морето, което няколко пъти в историята е било българско, макар общо за не повече от 30-40 години.

Положително е, че общинските чадъри на гръцките плажове не се заплащат, а са безплатни. Тези, които са разположени пред заведенията на плажовете, може да се ползват срещу едно кафе. И обикновено на всеки плаж има достатъчно обширна зона за летовници със собствени чадъри.

Мит 8. В Гърция човек се изпържва от жега

В Гърция определено е по-горещо, отколкото в България, особено в следобедните часове. Но горещината е поносима, особено по крайбрежието, където нощните температури са близки до дневните, но пък дневните рядко се покачват над 32-33 градуса. Истинските горещини са навътре в страната - далеч от морето, където дори и в 10 ч. сутринта през юни вече е над 30 градуса.

Дори и да сте особено чувствителни към топлината, няма хотелска стая без климатик - така че със сигурност ще оцелеете, докато събирате тен под гръцкото слънце.

Мит 9. Гърците са дебели

Това, че повечето гърци са с наднормено тегло определено е мит. Даже напротив - макар и да са по-дребни от нас, фигурите им като цяло са стройни.

Имам своя теория за рядко срещаните шкембета сред гърците, които иначе са доста характерни сред останалите балканци. Вероятно просто ядат предимно плодове и зеленчуци - за разлика от нас, които наблягаме предимно на тестените продукти - тъй като плодовете и зеленчуците са най-евтините продукти в техните бакалии и супермаркети.

Гърците произвеждат доста селскостопанска продукция, която се продава много евтино. Цените на плодовете и зеленчуците в южната ни съседка са по-ниски, отколкото тези у нас. Килограм ябълки струва едва 50 евроцента (или 1 лев), докато в България цената им рядко е под 1 евро (или под 2 лева). Докато в България плодовете и зеленчуците излизат по-скъпо от кроасаните и другите вредни храни.

За сметка на плодовете и зеленчуците обаче всичко останало, което може да се сетите, е в пъти по-скъпо, отколкото в България, като размерът на цените по нищо не отстъпва на тези във Франция и Италия.

Кофичка кисело мляко от 200-250 грама (тоест два пъти по-малко количество, отколкото тукашната стандартна кофичка кисело мляко) в Гърция струва между 60 евроцента и 1 евро (или между 1,20 и 2 лева). В България за тези пари можем да си купим две кофички кисело мляко, при това с двойно по-голям грамаж. Хляб под 1 евро няма, като най-често цената на насъщния е около 1,50 евро - колкото 3-4 хляба в България. Най-евтината бира в Гърция струва около 1,20 евро - колкото у нас струва висококачествената.

Предвид размера на цените на различните хранителни продукти в Гърция, логично е, че всеки би предпочел здравословната храна, която на всичкото отгоре е и по-евтина, отколкото вредната, която е и по-скъпа.

Мит 10. Гърците не говорят чужди езици

Това, че гърците не владеят чужди езици е по-скоро мит. Особено работещите в музеите, собствениците на хотели, сервитьорите и продавачите в магазините почти винаги говорят английски език. Обикновено обаче го говорят с техния си особен акцент и понякога наистина не ги разбираш. Но ако ги помолиш да повторят бавно - всичко им се разбира. По-възрастните гърци обаче не владеят чужди езици, но въпреки това умеят да се разбират с чужденци. Ако желаете да попитате възрастен грък за посоката - не се колебайте, почти сигурно ще успее да ви навигира.

Мит 11. Гърците не обичат чужденци

Напротив - гърците обичат чужденците и се борят за абсолютно всеки турист. До края на миналия век Гърция е една от водещите туристически дестинации в Европа. Но след като Турция за няколко години се превръща в топ локация за ол-инклузив почивки в региона на Югоизточна Европа и след като туризмът се развива сравнително добре в България, Черна гора, Хърватия - потокът към Гърция постепенно спада. И затова гърците уважават много всики чужденци, които прекарват почивката си или отиват на лятна почивка в тяхната страна.

Мит 12. Гърците са много религиозни

Дали искрено вярват или просто така е модерно - факт е, че гърците демонстрират религиозност. Религията там е не просто вяра, а и индустрия. В почти всеки втори двор има малки параклиси, някои от тях големи колкото пощенска кутия. Църквите им са красиви, големи и добре поддържани.

Много добро впечатление прави фактът, че в гръцките храмове няма възрастни и прегърбени баби, които да продават свещите, както в нашите църкви. Свещите там обикновено стоят на входа и всеки може да пусне толкова евроцента в касата до тях, колкото може да си позволи. Ако няма възможност, а иска да се помоли, човек може и нищо да не пусне в кутията. Тоест черковените служители имат доверие на миряните, че няма да злоупотребят.

Но начинът на живот на южните ни съседи реално не се различава по нищо от нашия, освен по това, че семействата са по-сплотени. Но това като цяло е характерно за средиземноморските нации и надали при гърците се дължи на завишено ниво на религиозност.

***

„Предразсъдъкът е това, което невежият използва като причина", твърди Волтер. След като току-що победихме невежеството и се отървахме от усвоените за гръцкия народ клишета, слагайте широката усмивка и идете да пийнете узо в Кавала. Няма разумна причина да не сте на гръцки плаж в разгара на лятото, където да се порадвате на влажния морски въздух и на субтропичната атмосфера.