Не е работа да си търсиш работа!

Добро възнаграждение. Хубаво е „добро”, ама за кого? Дали за работника, или за фирмата?

Ключови думи: работа, търсене, работодател, кандидат, служител

26 Май 2016, Четвъртък, 16:30 ч.

Автор: Lentata.com

Всяка прилика с действителни лица и събития никак не е случайна

Независимо от предлаганата позиция, голяма част от българските обяви за работа изглеждат така:

Фирма търси (посочена е длъжността):

Изисквания:

Опит на подобна позиция. За предпочитане е да се родите с такъв. Почти никой не наема хора, които никога не са работили. Интересно как последните да започнат въобще някаква работа?

Минимум завършено средно образование. Това словосъчетание се среща толкова често, че става съмнително дали повечето от работодателите имат „максимум завършено” начално образование...

Желание за работа.Чудно защо ли хората ще кандидатстват за дадена работа, ако не желаят да я практикуват?

Комуникативни способности. Нима работодателите толкова често попадат на неми кандидати за работа, че във всяка трета обява фигурира това изискване?

Позитивна личност. Все едно съществува някой, който би определил сам себе си като негативна личност...

Ние предлагаме:

Добро възнаграждение. Хубаво е „добро”, ама за кого? Дали за работника, или за фирмата?

Работа в млад екип. Следователно имайте едно на ум, че ако вече не сте на 25 години едва ли разполагате с много шансове да получите работата. Интересно какво ли се случва с по-възрастните служители на предприятието?

Фирмено обучение. Обикновено то се състои в следното - просто ви казват: Ей ти стола, ей ти компютъра (примерно), сядай и почвай да работиш! По време на т. нар. „обучение” възнаграждение не се получава, или в най-добрия случай то е в пъти по-малко от обичайното.

Трудов договор плюс социални и здравни осигуровки. Това словосъчетание „кърти мивки”! Интересно що за работодател е този, който не е наясно, че социалните и здравните осигуровки са задължителни при трудовия договор? Трябва да внимавате с такъв компетентен по трудово-правните въпроси шеф, защото е твърде вероятно да се окаже, че не е чувал и що е това работна заплата...

След като обявата е стояла няколко дни в даден сайт и по нея са кандидатствали подобаващ брой хора, идва ред на интервюто. Обикновено в него фигурират някои почти задължителни въпроси, повечето от които рядко имат правилен отговор:

Защо напуснахте предишната си работа? Много интересно какъв отговор очаква потенциалният работодател? Нима може да кажете: „Предишният ми шеф беше перфектен, работата бе прекрасна, а заплащането - отлично, но един слънчев ден просто ме стегна шапката и реших да си хвана пътя...”.

На колко сте години? Този въпрос работодателят често задава точно, когато е вперил поглед в годината ви на раждане в автобиографията ви...

Какво знаете за фирмата? Чудно питане, особено ако иде реч за квартално гаражче, превърнато в магазин за плодове и зеленчуци...

Какво Ви накара да кандидатствате по обявата? Явно българският работодател никога, ама никога не е бил в позицията на търсещ работа. За него не е понятно, как човек, който е безработен просто вижда подходяща за него обява и кандидатства по нея. Вероятно господин работодателят очаква да чуе нещо от рода: „Цял живот съм чакал обява като тази и винаги съм мечтал да работя във Вашата фирма!”.

Родителите/партньорът ви какво работят/работи? Кой кандидатства за обявената длъжност в крайна сметка? Вие или родителите/партньорът ви?

Какво заплащане очаквате? Поредният прекрасен въпрос. Сигурно ако кажете сума, над определената от фирмата, веднага ще ви я отпуснат...

Всяка прилика с действителни лица и събития никак не е случайна!

В категории: Животът