Тъжно, съученици оставиха абитуриент да отиде на бала си с метро

Ключови думи: абитуриент, бал, новини, сам, кола, съученици, метро, история, трогателна

25 Май 2016, Сряда, 11:31 ч.

Автор: БЛИЦ

Никой от тях не го взел в колата си, "спасила" го съседка на класната му

Трогателна и тъжна история разказва във Фейсбук жена, станала свидетел на жестокостта на групичка младежи навръх абитуриентския им бал. Тя била съседка на класната им и като всички в блока излязла навън да се порадва на пъстрата групичка. В един момент станала свидетел на жестокото отношение на връстници към техен съученик. Ето какво разказва Весна Видева:

"Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло - синия костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко, както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката на блока, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светло - синият костюм.

Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз, като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор, който ме шашна, стъписа: " Ами не, той е пеша, отива към метрото."

Грабвам ключовете от колата и хукнах да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам : "Влизай, днес си с мен!" Момчето влезе притеснено. Тръгнахме и питам, защо не е помолил някой да го закара? "Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: "Бегай от тука бе, разкарай се!" Недоумявам пак - как може да са толкова озлобени и егоистични, а той смирено ми отговаря - ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото, без обичайното бибиткане, балони, броене... та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колатя си. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... и какво, като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше, миличкият. Колко заслепени са хората...
Спасихте от дъжда - вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал."