Бургазлия зове: Право на глас да имат само българите, които са пребивавали не повече от 5 години извън страната

Автор: Стоил ГЕОРГИЕВ, читател на Флагман.бг

Нашият читател Стоил Георгиев изпрати свое мнение по промените в Изборния кодекс. Публикумаме го без редакторска намеса.

И аз, както много хора последните дни, следя с интерес и внимание събитията около промените в изборния кодекс. И по-точно “лишаването на 2 млн. българи да гласуват свободно”. Омръзна ми да гледам и слушам как всички са се вкопчили в тази точка. И буквално са я “яхнали”.

Да, истина е, че цветът на нацията се е изнесъл, и продължава да се изнася. Но какъв процент от тези хора гласуват наистина. Колко от тези хора смятат изобщо да се връщат в България. Колко от тези хора са отпътували преди 5-10-15 или повече години. И за съжаление раждат наследниците си в чужди държави. Като така обогатяват техните общества, живеят по техните закони и правила(защото нашите не са добри за тях).

Аз съм на 38 години. Роден съм в Пловдив, живял съм в София, сега от 7 години живеем със семейството ми в Бургас. Имам дъщеря на 9 години. През 2008 г. имах възможност да замина за Германия. По това време живеехме в София. Седнахме със съпругата ми, и “претеглихме” всички плюсове и минуси.

И избрахме да останем, и да се развиваме в България, защото смятаме, че това е начина да се оправят нещата.

Описвам тези неща не защото ви интересуват или са много интересни. Това е съдба на много хора, избрали да останат тук и да се борят, и да се надяват на промяна. Затова не съм много съгласен да се злоупотребява, че 2 млн. българи нямали да могат да гласуват. Защото една част от тях изобщо не се интересуват как е в България. Повярвайте ми, аз също имам познати, избягали в чужбина. Те се интересуват как са останалите тук техни близки. И съответно им изпращат средства, за да могат те да оцеляват. Затова тези хара са най-големия чуждестранен инвеститор в държавата. Но да не се лъжем, че една част от хората, живещи на тези помощи, изобщо не работят, дали защото търсят, но работа няма. Или защото това, което получават им е напълно достатъчно.

Затова не съм съгласен хора, които не живеят в България, някои от тях дори са започнали да забравят родния си език, да имат право на глас. Други не са се връщали, не помнят от кога, или нямат намерение изобщо да се връщат.  Или пък децата им, които не говорят български, и само са чували за България. И тези хора да решават как да живеем аз, семейството ми, детето ми, близките ми, и всички други останали да се борят и мъчат тук.

Казвам това с цялото ми уважение към тези хора. Защото те не са направили този избор от хубаво. И зная какъв отзвук ще им, ако това, което пиша,  достигне до знанието на обществото.

И понеже не може само да се възмущаваме и критикуваме, без да даваме някакво решение. Моето предложение е: да остане възможностата да се гласува в официалните представителства. И също да се разкриват секции само в градовете с население над 1 млн. население.

И право да гласуват да имат хората, които са пребивавали не повече от 5 години извън България. Мисля, че това е редно, защото така няма да се нарушат правата на учащите в чужбина, или работещите, които постоянно търсят възможност да се завърнат и се интересуват наистина от ситуацията в държавата. Така ще могат да гласуват и тези, които постоянно пътуват по различни причини, но са с постоянен поглед към България.

Само мога да предполагам каква дискусия може да последва от моите виждания. Но се надявам да доведе до правилно решение. Защото популисткото говорене ни прави само “мечешки услуги”. А накрая сметката я плащане ние, които сме тук. Крайно време е да престанем с “политически коректното говорене”