На този ден: През 1940 г. режимът на Сталин решава да избие хиляди полски военнопленници
Това решение е в отговор на предложението от 3 март 1940 г. на народния комисар на вътрешните работи Л. Берия до Политбюро. В него той сочи, че в лагерите на НКВД и в затворите в западните области на Украйна и Белорусия се намират 14 736 пленени полски офицери и полицаи, от разузнавателните органи и от полски националистически партии, които са заклети врагове на съветската власт, преизпълнени с ненавист към съветския строй. Според Берия те са закоравели и непоправими врагове на съветската власт, затова НКВД счита, че трябва да бъдат разстреляни.
Като цяло в кампанията, при която на 17 септември Червената армия навлиза и окупира източни области на Полша, са взети в плен почти 500 000 полски граждани. Повечето от тях скоро са освободени и в лагерите на НКВД попадат „само” 130 242 души, сред които са както военнослужещи от полската армия, така и други лица, които държавното ръководство на Съветския съюз счита за „подозрителни” заради стремежа им към възстановяване на независимостта на Полша.
На 19 септември 1939 г. със заповед на Народния комисар на вътрешните работи е създадено Управление по делата на военнопленниците и интернираните към НКВД и са организирани 8 лагера за полски военнопленници.
С решение на Политбюро от 3 октомври 1939 г. редниците и подофицерите, родени на окупирани от СССР територии на Полша, са пуснати да си отиват по домовете, 40 хиляди жители на Западна и Централна Полша са предадени на Германия. Други 41 700 военнопленници остават в 5 лагера на НКВД, като са разпределени по категории – 9000 офицери, 28 000 редници и младши команден състав, 4700 полицаи и жандармеристи.
Още в края на март 1940 г. е завършен планът по извозването на полските военнопленници от лагерите и затворите към местата за разстрел. Затворниците от всички украински затвори за откарани на разстрел в Киев, Харков и Херсон, а от белоруските – в Минск.
За най-масовото избиване на затворници от Осташовския лагер (Калининска област) е подготвен затворът в града, а недалеч от Калинин екскаватори изкопават огромни ями. Там масовият разстрел е ръководен от държавния екзекутор В. Блохин, лично застрелял за около 30 г. предполагаемо до 40 000 души.
Екзекуциите продължават от началото на април до май 1940 г. в рамките на „Операции по разтоварване на лагерите”. Общо са разстреляни 21 857 души: в Катин – 4421 души, в Харков – 3820 души, в Калинин – 6311 души и 7305 души в лагери и затвори на Западна Украйна и Западна Белорусия.
В Съветския съюз никога не е признато злодеянието по отношение на полските военнопленници, то е приписвано като дело на германците през 1941 г. След рухването на СССР истината излиза на яве, разсекретени са документи, осветяващи тези трагични събития.
По повод отбелязването на 70-годишнина от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заявява на мемориалния комплекс „Катин“: „Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии.”
След изказване на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои медии го критикуват, че не се е извинил на полския народ. Путин отговаря: „Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин.”
На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загива полския президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж. Добави Коментар