Пребита и ограбена жена се барикадира в дома си, Мечка пак настръхна срещу крадците

През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.