Д-р Радослав Славов, МБАЛ „Дева Мария”: Спрете цигарите, хранете се здравословно и спортувайте, така сърцето Ви ще е здраво
Ключови думи:
бургас, мбал дева мария, д-р радослав славов, инвазивна кардиология, инфаркт, пациент, сърце, проблеми, профилактика, превенция
Д-р Радослав Славов от сектор „Инвазивна кардиология” на МБАЛ „Дева Мария” разкрива как да намалите риска от сърдечни проблеми
- Д-р Славов, какви са методите за превенция на сърдечно-съдовите заболявания?
- Това са многофакторни заболявания и причините могат да бъдат много. Главните рискови фактори за развитие на сърдечно-съдов проблем могат да бъдат трайни и модифицирани. Възрастта, полът и наследствената предразположеност са фактори, които няма как да променим. Тези, върху които бихме могли да повлияем, за да намалим риска от заболяването, са тютюнопушенето, високото кръвно налягане, захарният диабет, високите нива на холестерол и фракциите му в кръвта. Разбира се, и стресът има отношение към заболеваемостта. Това е болест на развитите държави, които са индустриализирани и където животът е динамичен. За съжаление, няма как да контролираме стреса. Хората живеят динамично и той се е превърнал в част от ежедневието ни. Това, което би могло да се направи, е да променим начина си на хранене и да повишим физическата си активност.
Трябва да следим с изключително внимание с какво и как се храним. Физическата активност също е много важна. Леки и дозирани физически усилия, с постепенно повишаване биха били благоприятни за редукция на риска от развитие на заболяването.
Превенцията е изключително важна за борбата с това заболяване. Недопускането на развитие на заболяването или забавяне на неговата прогресия са по-успешни, отколкото формирано вече заболяване да бъде лекувано.
- Необходимо ли е да си правим профилактични прегледи, може ли тази симптоматика да се усети по-рано?
- Профилактичните прегледи са насочени по отношение на контрола на тези рискови фактори, за които говорим. В рамките на един профилактичен преглед може да бъде установена артериална хипертония – високи стойности на кръвното налягане, които Вие не сте подозирали, че имате преди това. Би могло да се установи, че имате високи нива на кръвна захар, което също е рисков фактор за развитие на заболяването. Също така могат да бъдат установени и нарушения в обмяната на мазнините, което се нарича дислипидемия. Затова и профилактични прегледи са и като задължителни програми при общо практикуващите лекари.
Най-важна за контрол на рисковите фактори е профилактиката. На второ място е отказът от пушене, а това е проблем, който се решава на държавно ниво. Удариха по един сериозен бизнес с голямо лоби. 50% от предотвратимата смъртност се оказа, че е благодарение на спиране на тютюнопушенето. Спрем ли да пушим, ние на практика редуцираме в голям процент броя на заболелите. Затова се вдига толкова шум за пушенето.
Трето е храненето. Единственото същество на тази планета, което се храни за удоволствие, е човекът. В чужбина това е станало мания. Като си купят някакъв продукт, хората там задължително го оглеждат отвсякъде – колко калории има. Дори в някои държави не пишат колко калории има в продукта, а какво физическо усилие трябва да извършите, за да изгорите калориите. Там пише например: „Ако изядете тази кутия с вафли, Вие трябва да пробягате 2 км”. Това мисля, че е по-полезно. Наднорменото тегло е много важен рисков фактор. В развитите европейски държави има тенденция заболелите да намаляват, а в България има тенденция към покачване. Това не е свързано само с храненето, тук оказват значение и социално-икономически проблеми – несигурност, стрес и т. н.
Решението е: „Профилактика, профилактика, профилактика!” Прогнозата за пациента е много по-добра, ако той успее чрез контрол на рисковите фактори да предотврати заболяването, отколкото да го лекува, когато вече е развито. Все едно да избегнете катастрофа и да стигнете до дестинацията, за която сте тръгнали или да катастрофирате и да Ви спасяват. Може да го правят най-добрите специалисти, но Вие сте катастрофирали.
Проблемът е, че няма една причина и една панацея за сърдечните проблеми. Например, ако знаем, че това е вирус като еболата – ще измислим ваксина и ще я ликвидираме. Хората искат да им кажа: „Направи това и всичко ще е наред!” Тук нещата обаче са комплексни – има генетични моменти, фактори на среда, на хранене и т. н. Всичко е объркано в един коктейл, който води до това заболяване. Проблемът е много сериозен – над 50% от причините за смърт са сърдечни заболявания, останалите 50% са за всички други болести, които се сетите – ракови заболявания, инфекциозни заболявания, травматизъм и т. н. Сърдечните проблеми на практика са се превърнали в епидемия.
- Как си обяснявате това, че все повече млади хора имат проблеми със сърцето? Каква е причината за тази тревожна статистика?
- Това е така, цифрите доказват тази тревожна статистика. Причините са предполагаеми. Няма кой да каже категорично защо и по-млади хора боледуват. От една страна и методите за диагностика на заболяването са усъвършенствани, така че повече хора могат да бъдат диагностицирани. В миналото един млад човек може да боледува и да загине от тази болест и това да се пропусне. Другата причина е промяна в начина на живот и на хранене. Това заболяване може да има проява, която е рязка, като сърдечна атака. Това обаче се натрупва в продължение на десетилетия. Още от 26 до 30-годишна възраст могат да започнат процеси на натрупване на мазнини в кръвоносните съдове, като след няколко десетилетия те могат да нараснат дотолкова, че да стесняват кръвоносния съд. Това представлява и коронарната болест на сърцето – отлагане на мазнини в стената на кръвоносните съдове. При остър миокарден инфаркт върху тези наслагвания се формира съсирек, тромб, който рязко запушва кръвоносния съд и предизвиква инфаркт.
- Какво е спасението в такъв случай?
- Спасението е възможно най-бързо да бъде отпушен кръвоносният съд. Това може да се извърши най-успешно в Катетеризационна лаборатория. Препоръките ми са, ако има болница, която разполага с такава лаборатория в рамките на 90 минути време за реакция, пациентът трябва незабавно да бъде транспортиран до там. Ако не е възможно, се извършва медикаментозен опит за реканализация на кръвоносния съд и тогава пациентът отива в болница.
Как да реагирате, ако имате симптоми на остър миокарден инфаркт, ЧЕТЕТЕ ТУК