58-годишен мъж с умствени увреждания умира бавно, защото нямало места в социалните домове
Минката живее в една стая, която използва и за спалня, и за трапезария, и за тоалетна, и за контейнер за отпадъци. Мизерията е ужасна.
Каквото имаме му даваме, но не смеем да влезем в къщата му, споделят съселяните му. Единствено Людмил се престрашава да ходи в дома на психичноболния мъж. Той го мие, води го на лекар, организира му финансите, защото 58-годишният мъж познава парите, но не може да ги управлява и понякога пенсията от 110 лева изчезва за ден. Купил му и радиатор, за да се топли.
Людмил е алармирал всички компетентни институции, които могат да се погрижат за Марин Димитров.
От 2011 г. Социално подпомагане е подготвило документите за настаняването му в социален дом, но места няма. Така случаят стига до омбудсмана на републиката Константин Пенчев.
През декември имаше решение на съда, с което се блокира възможността болният сам да взема решения, но това какво помага, пита Людмил.
Сега общината в Свищов трябва да реши кой да е настойник на Минката.
Нещо не е наред, защото всеки си е свършил работата, а човекът умира, каза още Людмил.
1
Коментара по темата
1.
Сия
25.02.2014 21:46:04
Жалко, много жалко за болния човек. На това е жестоката действителността в България и жалкото е, че Минката не е сам, а като него са хиляди. Институциите спят, а Държавата нехае!
И в цялата тази тъжна и тежка история единственото хубаво неща е Людмил! Щом още има хора като него значи не всичко е изгубено в тази страна и да се надяваме, че нещата може да тръгнат към оправяне.
И в цялата тази тъжна и тежка история единственото хубаво неща е Людмил! Щом още има хора като него значи не всичко е изгубено в тази страна и да се надяваме, че нещата може да тръгнат към оправяне.