Революция в бранша: Бургаските рибари ще наемат стажанти на лодките си, Европа ще им плаща

Най-атрактивното предложение през новия програмен период 2014 – 2020 на Европейския фонд за морско дело и рибарство получават рибарите над 50-годишна възраст, стана ясно от думите на зам.-председателя на Комисията по рибарство и аквакултури в ЕП Гуидо Милана по време на дискусия в Бургас. Срещата бе организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Илияна Йотова. Ветераните-рибари ще могат да си наемат за стажант младеж под 30-годишна възраст, който ще взема и заплата, осигурена от европейския фонд. Заетостта за младия рибар ще бъде за 2-годишен период. Две трети от времето си новобранецът ще прекарва на лодката на възрастния рибар и ще усвоява практически занаята, а през останалата една трета ще бъде на обучения. Така старото поколение ще предаде занаята на бъдещето на децата си, подчерта Гуидо Милана. Той обясни, че надеждата на Европа е за подмладяване на бранша. Тенденцията е, че рибарите застаряват, а това трябва да бъде променено. Около тази позиция се обединиха всички присъстваши на дискусията.

Както вече е известно, 6 милиарда евро ще е бюджетът на новия Европейския фонд за морско дело и рибарство през следващия програмен период 2014-2020. Този път обаче акцентът ще бъде поставен върху аквакултурите. В Европа се произвеждат 1,2 млн. тона рибни продукти от аквакултури, а са необходими почти 5 пъти повече. ЕС потребява над 5 млн. тона риба от аквакултури годишно, като основният внос е от Югоизточна Азия. Гуидо Милана изтъкна и голямата консумация на пангасиус в страните от ЕС. Това е рибата, която е сред най-предпочитаните сред европейците поради ниските цени, които държи на пазара. Пангасиусът пристига в ЕС най-често под формата на филе, но много малко европейци знаят неговия произход. Той се лови от водите на най-мръсната река в света – река Меконг в Югоизточна Азия, стана ясно от думите на зам.-председателя на парламентарната комисия по рибарство в ЕП. А в ЕС качеството на продуктите от аквакултури е гарантирано, тъй като тук контролът е изключително завишен, но произвеждаме малко. Затова категоричен фундамент през новия програмен период ще бъдат аквакултурите, 40% от средствата в новия фонд ще бъдат за това, добави Гуидо Милана. Ще бъде финансирана и възможността за производство на сухоземна аквакултура.

Той акцентира още върху добрите практики в другите държави-членки на ЕС, които биха могли да бъдат усвоени и у нас. Трябва да има проект за развитие на морето, интегрирана политика на правителството – да гледаме на морето като възможност да произвеждаме богатство, а рибарите да бъдат обединени и заедно да разрешават проблемите, препоръча Милана. Той разкри и иновативна практика, която се прилага в родината му Италия. В някои райони на страната риболовът е бил преустановен за определен период, като след възстановяването му рибата е била с 30% повече. Според зам.-председателя на комисията по рибарство в ЕП, е необходимо и да се намери начин рибарят да се доближава до потребителя. Трябва да бъдат изградени рибарски пристанища, където да има хладилници и хладилни камиони, както и тържища за риба. Така доходите ще отиват при самите рибари, а не при търговците, което всъщност е голям проблем в момента, подчерта Милана.

Той препоръча на земеделското министерство на България да направи план за действие, в който категорично да обясни, че парите за страната ни не са достатъчни, да избере какво ще заложи в програмата и да посочи приоритетите за новия период възможно най-скоро. „Който започне в самото начало, ще бъде ефикасен“, заяви Милана. „Аз съм на страната на рибарите и против правителството. Планът трябва да бъде готов, за да се усвоят ресурсите. Необходимо е рибарите да бъдат определят орган. Имайте взаимно доверие, от него идва промяната“, препоръча зам.-председателят на комисията по рибарство в ЕП Гуидо Милана.

В дискусията взеха участие ресорният зам.-министър на земеделието и храните Валентина Маринова, експерти от ИАРА, местни инициативни групи и рибари от цялата страна, които имаха възможност да поставят проблемите си пред представителите на институциите.