Скъпи протестиращи, докато ДПС не слезе от сцената, България няма да оздравее

Не знам как трябва да е, но знам, че не трябва да е така. Тази шопска сентенция най-кратко илюстрира протестите и през февруари, и сега. Чух, че се налага да сменим политическата система, да гласуваме за личности, да свикаме Велико народно събрание. Но не чух това, което най-много очаквах.

Защото проблемът не е в личностите, а в нарушените правила. Благодарение на това в България има една много силна партия, създадена на етническа основа. И това убива нормалността в цялата система. Ако партийното строителство у нас се извършваше по модела на ДПС, тогава нямаше да имаме ГЕРБ, БСП, СДС и така нататък, а партия на българите, партия на циганите, на арменците, евреите и т.н. И понеже българите сме мнозинство (засега), винаги щяхме да сме на власт, а останалите етноси – в опозиция. Не мисля, че това щеше да е справедливо.

Много пъти съм се питал как е възможно стотици хиляди български граждани, които са с различни възгледи, образование, характер, мироглед, възпитание, култура, възраст и т.н. да гласуват години наред за една-единствена партия само защото са етнически турци? Това не е демокрация. Това е средновековие и политическо крепостничество.

Страна, в която над 10 процента от гражданите не гласуват за идеи, програми и платформи, а за етноси, няма как да бъде демократична. Последните избори много добре показват това. Без етнически вот, в парламента щеше да има ясен победител или коалиция от партии с близки програми. Такава принципна коалиция може без проблем да излъчи стабилно правителство, което да управлява страната добре, а ние, обикновените хора, да си гледаме работата спокойно. Вместо това вечният „балансьор“ ДПС отново се намести във властта, започна да заграбва постове и буквално за броени дни предизвика огромно отвращение и обществено недоволство.

Ние обаче трябва да знаем какво искаме.

Можем да протестираме до безкрайност. Можем да свирим с гайди, кавали и гъдулки пред парламента. Да бием тъпани,  да блокираме София с трактори и вършачки, да играем хоро около паметника на Цар Освободител. Да спим на палатки върху жълтите павета. Да си показваме голия задник пред някоя партийна централа и  да крещим:  „Fuck off!“

Но нищо от това няма да ни помогне. Докато не въведем нормалност в политическата система, която излъчва управлението на България. А това на първо място означава – без етнически партии, ако обичате!