„Утре така и не дойде“: Веселина с разтърсващ разказ за последната вечер с Иван, загинал на АМ „Тракия“
„Моята ще му я дам утре“. Това са думите, с които Иван обещал да подари играчка на малкия Никола в последната вечер, която прекарал със семейството си. На следващата сутрин мъжът загинал при тежката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“ (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ). Обещанието останало неизпълнено, а любимата му Веселина Атанасова сподели разтърсващ разказ за последните им часове заедно.
В публикация в социалните мрежи тя описва как започнал 10 ноември 2026 година. Сутринта изглеждала като всяка друга. Веселина се грижела за Никола, обличала го и го хранела, без да подозира каква новина я очаква.
До момента, в който детето взело телефона ѝ и започнало да си играе с него. Тогава жената видяла известието от системата BG-Alert.
„Започна като всеки друг ден. Обличам, храня Никола. Не си бях поглеждала телефона до момента, в който Никола не започна да си играе с него. Видях известието от BG-Alert. Звъннах веднъж - не вдигна. Звъннах втори път - не вдигна. Реших да му пиша, тъй като често се случваше да не ми вдига веднага, когато е на работа. Не отговори. 10 минути по-късно научих новината, която срина света ми.“
Това са думите на Веселина, с които тя описва минутите между първото притеснение и известието за смъртта на любимия си.
В публикацията си младата жена се връща и към предишната вечер, когато Иван се прибрал по-рано от обичайното. Двамата имали време да бъдат заедно, да разговарят и да се посмеят.
Били купили и играчки за Никола. Отворили само тази, която Веселина избрала. Иван решил да запази своя подарък за следващия ден.
„Често се прибираше късно от работа. В понеделник се прибра рано. И двамата бяхме купили играчки за Никола. Отворихме само моята. Иван каза: “Моята ще му я дам утре”. Утре така и не дойде. Говорихме за много неща, смяхме се. Накрая той ми каза: “Хайде да лягаме вече, че утре пак няма да мога да стана за работа”.“
Тази обикновена семейна вечер се оказала последната им заедно. На следващия ден Иван бил сред жертвите на катастрофите край пътен възел „Зимница“ на АМ „Тракия“.
Веселина обяснява защо е решила да направи публична толкова лична история. Тя не търси съжаление, а иска думите ѝ да достигнат до хората, които все още имат възможност да прекарат време с близките си.
„Пиша това не за да будя съжаление у някого. Пиша го, за да ме чуят повече хора. Животът е кратък. Доказвал ми го е неведнъж. Не отлагайте нищо за утре. Радвайте се на съпруг, съпруга, деца, близки и приятели. Живейте всеки ден. Никой от нас не знае какво ще се случи утре…“
Публикацията ѝ показва човешката страна на трагедията, при която 13 души загубиха живота си. Зад всяко име стоят близки, семейства и планове, прекъснати внезапно.
Двете тежки верижни катастрофи станаха на 10 ноември при гъста мъгла на автомагистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“, в района на Ямбол. В произшествията участваха десетки превозни средства, а ранените бяха транспортирани до болници в различни градове.
Сред пострадалите има и пациенти, настанени в лечебни заведения в Бургас. По последната предоставена информация двама от тях остават в тежко състояние с опасност за живота.
В реанимацията на болница „Сърце и мозък“ се лекува 62-годишен румънски гражданин с увреждане на белия дроб, който е на апаратно дишане. Друг тежко пострадал, 42-годишен мъж, е настанен в реанимацията на болница „Дева Мария“.
Разследването на причините за катастрофите продължава. Следователите събират свидетелски показания, медицинска документация и технически данни, които трябва да помогнат за установяването на обстоятелствата около сблъсъците.
За Веселина Атанасова обаче най-болезненият спомен остава свързан с последната вечер у дома. С разговора, смеха и играчката, която Иван обещал да подари на Никола на следващия ден.
Нейното послание към всички е да не отлагат времето с любимите си хора. Защото, както сама пише, никой не знае какво ще се случи утре.