Може ли Бургазлиев да тръгне по стъпките на двойния убиец от „Соло“
Днес, докато близките на убитата Христина протестират пред Бургаския съд срещу освобождаването на Никола Бургазлиев под домашен арест, си мисля колко къса може да се окаже институционалната памет в България. Защото имаме една история, която би трябвало да служи като предупредителна лампа за всеки съдия, прокурор и човек, от когото зависи правосъдието. Историята на двойния убиец от „Соло“.
През 2009 г. пред столичен клуб бяха убити с нож двама младежи. За престъплението беше обвинен Илиян Тодоров. В края на 2011 г. съдия Румяна Ченалова го оправда на първа инстанция. Тодоров излезе на свобода. По-късно Апелативният съд и Върховният касационен съд намериха доказателства за вината му и го осъдиха на доживотен затвор.
Пуснаха под домашен арест Никола Бургазлиев, ще е с електронна гривна
Само че имаше един проблем. Човекът, когото държавата в крайна сметка осъди да прекара остатъка от живота си зад решетките, вече беше изчезнал. Беше успял да избяга от България, преди присъдата да стане окончателна. Последваха години на укриване. Чак през 2023 г. Тодоров беше задържан случайно на летище в Узбекистан с фалшив паспорт. През 2024 г. беше върнат в България, за да започне изтърпяването на доживотната си присъда.
Ето така изглежда провалът на правосъдието в най-буквалния му смисъл. Съдът произнася присъда, държавата тръгва да я изпълнява, но междувременно осъденият е имал достатъчно време да се изпари. А близките на жертвите трябва да чакат години, за да видят поне подобие на справедливост.
Как е избягал и къде се е крил двойният убиец от "Соло" 12 години - пълна хронология
Защо разказвам тази история точно днес? Защото се опасявам, че сме напът да гледаме нейното продължение. Само че този път действието се развива в Бургас, а името на човека, чиято мярка за неотклонение може да бъде променена, е Никола Бургазлиев.
Ако съдът го пусне под домашен арест с електронна гривна, кой ще гарантира, че няма даповтори сценарият „Соло“? Кой ще попречи на един млад мъж да изчезне, ако реши, че предпочита свободата пред тежка присъда? Да напусне страната с помощта на близките си, защото никой родител няма да се отрече от детето си, каквото и да е сторило, да се установи някъде в чужбина и да започне нов живот? Нима електронната гривна е непреодолима преграда? И най-важният въпрос: кой ще го спре?
Бургаските власти ли ще го спрат? Същите, които допуснаха Стоян Колев, също поставен под домашен арест с електронна гривна, да избяга в Испания и впоследствие да се подиграва с институциите, които е трябвало да го контролират?
Никой не твърди, че Бургазлиев непременно ще направи такъв опит. Вината му също предстои да бъде установена докрай по съдебен ред. Но точно затова съществуват мерките за неотклонение – за да гарантират, че обвиняемият ще остане на разположение на правосъдието, докато то си свърши работата. А когато става дума за толкова тежък случай, опасността от укриване не може да бъде подмината.
Странно е, че трябва да обясняваме всичко това на държава, която вече е преживяла случая „Соло“. Още по-страшно би било, ако след години отново се наложи да питаме кой е позволил на един обвиняем да изчезне, докато близките на жертвите чакат справедливост.
Щом аз мога да видя този риск, сигурен съм, че го виждат и бургаските съдии. Надявам се да проявят достатъчно мъдрост, професионална отговорност и кураж, за да не допуснат една вече позната грешка.
Защото Христина няма да се върне. Близките ѝ няма как да получат обратно живота, който им е отнет. Единственото, което държавата им дължи, е правосъдие. И би било чудовищно да им отнеме дори възможността да го дочакат.
България вече изпусна един „Соло“. Не е длъжна да изпуска втори.