„Емоционално оттегляне“ – защо половината жени се отказват от срещите?

Ако наскоро сте изтрили приложението за запознанства и не сте изпитали нито капка вина, не сте сами. Ново проучване на MyIQ, обхванало 2 418 жени на възраст между 18 и 45 години, установява, че почти половината са се оттеглили емоционално от срещите, а 74% определят романтичната несигурност като нещо обичайно. Това не е моментна умора или каприз. Това е тиха, но категорична промяна в начина, по който жените подхождат към интимността – и тя заслужава да бъде разбрана, а не осъждана, пише az-jenata.bg.
Какво точно означава „емоционално оттегляне“?

Терминът описва съзнателно или полусъзнателно намаляване на емоционалната инвестиция в процеса на запознанства. Жените не спират да желаят близост, а спират да влагат надежда, очакване и уязвимост в среда, която многократно им е показала, че тези неща не се посрещат с реципрочност.

Психологът Морган Андерсън обяснява пред Newsweek, че изтриването на приложенията за запознанства може да се усети като „бунт срещу дигиталната сцена, която изглежда повърхностна и изтощителна“ за мнозина. Важно е да се разграничат две неща: оттеглянето не е отказ от любовта, а отказ от конкретния формат на съвременните срещи – с неговите безкрайни разговори, които не водят доникъде, и с усещането, че си част от каталог, в който винаги има още една опция.

Защо се случва? Четирите стълба на умората

1. Ситуациите и цената на неяснотата

Цели 62% от анкетираните жени съобщават, че са били в поне една „ситуация“ – интимна връзка без структура, ангажимент или яснота. За мнозина тази двусмисленост не е неутрална; тя е изтощителна. Лий Робъртс от Hint App коментира, че исторически двусмислието е било нормализирано като част от модерния сценарий на запознанства, но „оставя жените да се справят с емоционалните последици“, а данните показват, че те вече не са готови да носят тази тежест. 

2. Асиметрията на усилията

Проучването показва ясна разлика в поведението: 57% от мъжете използват „нискоусилни“ тактики при запознанства, в сравнение с едва 29% от жените. Същевременно 68% от жените са били обект на ghosting, докато само 41% от мъжете признават, че са го правили. Тази асиметрия не е просто статистика – тя е ежедневно преживяване на „влагам повече, отколкото получавам“, което с времето ерозира желанието за инвестиране.

3. Умората от приложенията

Данните за умората от приложенията за запознанства са отрезвяващи. Проучване на Forbes Health (2025) установява, че 78% от потребителите се чувстват емоционално, психически или физически изтощени от използването им, като умората е по-изразена при жените.

Проучване на Bumble показва, че близо 70% от хората са изпитвали „dating fatigue“ – термин, популяризиран от френската журналистка Жудит Дюпортей, който описва емоционалния бърнаут в ерата на приложенията и токсичните практики като ghosting и orbiting. 82% от жените в проучване на Hint App директно заявяват, че са се отказали напълно от онлайн запознанства. 

4. „Mankeeping“ и емоционалният труд

Един от най-подценяваните фактори е неравномерното разпределение на емоционалния труд. Изследователи от Станфордския университет описват явлението „mankeeping“ – жените да поемат ролята на емоционален мениджър на мъжете в отношенията, често без реципрочна подкрепа. Данните показват, че жените са с 23% по-малко склонни да искат да се срещат от мъжете, не защото не им пука, а защото са инвестирали твърде много емоционален труд без подкрепа в замяна.

Как изглежда оттеглянето в ежедневието?

То невинаги е драматично решение. Често се проявява в малки, почти незабележими избори: отлагане на разговора за ексклузивност, защото яснотата може да се усети като риск (правят го 37% от жените); спиране на очакванията преди среща, за да се избегне разочарование; или „режим на стратегия за изход“ – емоционална подготовка за края, преди връзката дори да е започнала, като самозащита, маскирана като независимост. Психоложката Аюши Гуха обяснява, че този инстинкт за емоционална подготовка за разочарование може да произтича от житейски опит, семейна динамика или дълбоки подсъзнателни вярвания за безопасността и привързаността.
Какво може да се направи – без да се насилвате?

Практически насоки:

Разграничете „оттегляне“ от „избягване“. Питайте се: това грижа за себе си ли е или страх от уязвимост? И двете са валидни, но изискват различен отговор.
Заменете неяснотата с ясни очаквания – още в началото. Ако разговорът за това какво търсите ви се струва „твърде тежък“, това само по себе си е информация.

Върнете се към срещите извън приложенията, ако това ви носи повече усещане за реалност. Андерсън отбелязва, че мнозина се насочват обратно към запознанствата на живо, защото те се усещат „по-човешки“.