Румен Радев и опасните триъгълници
Румен Радев овладя целия триъгълник на българската власт. Дондуков 1, Дондуков 2 и Народното събрание са в орбитата на един политически център. Не с преврат, не с дворцови интриги, не с танкове пред парламента. С избори. Напълно легитимно и с гласовете на избирателите.
Днес Румен Радев има възможност да определя курса на държавата с минимална съпротива от другите политически центрове. Това е благословия. Но и проклятие. Благословия, защото отпадат част от обичайните оправдания за бездействие. По-малко блокажи, по-малко коалиционни пазарлъци. Проклятие, защото когато държиш всички лостове, няма кого да обвиниш, ако машината откаже да потегли.
А зимата идва. Цените растат. Несигурността се настанява в домакинствата. Страхът от обедняване постепенно изяжда търпението. Избирателите могат да простят на една нова политическа сила, че няма готов отговор на всеки въпрос. Но няма да чакат безкрайно, особено ако вчерашните обещания започнат да звучат като днешни оправдания. Тогава гръмоотводът ще бъде само един. Една партия, едно мнозинство, един политически център. И на върха му – Румен Радев.
Той вече няма да може да бъде единствено критик на системата и говорител на общественото недоволство. Ще трябва да докаже, че умее да управлява държавата, която толкова убедително обеща да промени. А между това да спечелиш изборите и да подобриш живота на хората има разстояние, което не се преодолява с премиерски и президентски авторитет, парламентарни гласове или политическа реторика.
Разбира се, силната позиция дава шанс за реформи и последователни решения. Но крие и изкушението мнозинството да бъде объркано с непогрешимост, а изборната победа – с разрешение за всичко. Демокрацията обаче не е само правото да управляваш. Тя е задължението да понесеш последствията.
И така, Румен Радев получи целия триъгълник на властта. Остава да видим дали ще се окаже добър капитан на държавния кораб. Защото триъгълниците са опасна геометрия. В тях има острота, не заобленост. Ако капитанът обърка курса, триъгълникът на властта може да се превърне в Бермудски. Там изчезват обещанията, потъват надеждите и накрая никой не може да обясни какво се е случило с държавата.
След последните избори в България станахме свидетели на пълна концентрация на властта. Президентството, Министерският съвет и Народното събрание вече се намират в орбитата на един-единствен политически център – този около Румен Радев. Напълно легитимно, с гласовете на избирателите.
Но какво означава това за държавата? Управлението с минимална съпротива е колкото шанс за бързи реформи, толкова и огромен капан.
Ето защо този модел крие сериозни рискове:
- Край на извиненията: Когато държиш всички лостове в държавата, няма кого друг да обвиниш, ако машината откаже да потегли. Коалиционните пазарлъци и институционалните блокажи вече не могат да бъдат оправдание.
-Идващата зима на недоволството: Цените растат, а страхът от обедняване бързо изяжда търпението. Сега гръмоотводът за обществения гняв е само един – и той е на самия връх.
-Изкушението на непогрешимостта: Най-голямата опасност при липсата на баланс и реална опозиция е изборната победа да бъде объркана с „разрешение за всичко“. Исторически погледнато, липсата на външен контрол винаги води до институционална ерозия.
Триъгълникът на властта има остра геометрия. Ако курсът бъде объркан, той лесно може да се превърне в Бермудски триъгълник, в който потъват и надеждите, и обещанията. Демокрацията не е просто правото да управляваш – тя е задължението да понесеш последствията.
Когато властта е концентрирана в ръцете на една личност или институция без никакъв външен контрол, проверка или противовес, тя неизбежно води до морален разпад, произвол и злоупотреби.
В държава, в която обществото не разполага с възможности да повлияе и ограничи действията на правителството, постепенно се подкопава всяко държавното устройство, което е в полза на гражданите.
Така че капитан РР е там само за да бъде подведен под отговорност, когато му дойде времето.