Сирене със 78 процента вода и надценки до 140%! Кой печели от лошото качеството на храните?

Сирене със 78 процента водно съдържание е открито при изследване на Асоциация „Активни потребители“. В същото време надценките при определени хранителни продукти в големите търговски вериги достигат близо 140%. Изпълнителеният директор на националната асоциация Богомил Николов разказа в "Тази сутрин" по бТВ  как неузряло сирене стига до магазините.

Защо българите плащат за вода вместо за качествен млечен продукт и кой печели най-много по пътя от фермата до магазина? Тези въпроси постави в началото на интервюто водещият Богомил Грозев.

Д-р Николов поясни, че вниманието на организацията било привлечено от подозрително евтино сирене, предлагано в магазините само за около 5 евро. Лабораторните проби показали, че ниската цена е постигната за сметка на високото количество вода.

Според Николов един от начините за задържане на излишната влага е продуктът да бъде пуснат на пазара, преди да е узрял достатъчно. Вместо да престои необходимите по технология 45 дни, сиренето може да се появи в търговската мрежа още на седмия ден.

Над половин тон храни възбранени по Черноморието, затягат правилата за сиренето

Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите и председател на Националния съюз на говедовъдите предупреди, че неузрелият продукт не притежава необходимата хранителна стойност. По думите му по-високото водно съдържание означава по-малко сухо вещество, а оттам и по-ниска концентрация на хранителни съставки.

Зоров насочи вниманието и към цените в магазините. Той твърди, че докато в редица европейски държави търговските надценки са около 25-30%, в България при някои продукти достигат 100-140%.

Шокиращи надценки до 141% на основни храни! Мая Манолова погна търговските вериги

Представителят на млекопреработвателите обясни, че суровото мляко формира приблизително 55% от себестойността на млечните изделия. Като пример той посочи, че производствената стойност на килограм кашкавал може да достигне около 10 евро, а с начисления ДДС – приблизително 12 евро.

Според Зоров натискът върху производителите да доставят все по-евтина продукция ги подтиква да търсят компромиси с качеството. Той смята, че търговските вериги трябва да поемат своята част от отговорността за крайната цена, вместо цялото напрежение да остава при производителите.

„В „Гърция от повече от една година прилагат мярката „таван на надценките“. Започнаха с 50 продукта, а сега са над 1200, а тук разни икономисти ни обясняват, че това не е пазарен подход. Разбираме това, но не е такъв и таванът на надценките на лекарствата, както и определяне на цената на електроенергията и парното, но защо я ползваме? Истината е, че обществото има нужда от това“, коментира експертът.

Според него пазарът е изкривен. Не може да има свободна конкуренция, когато държавата контролира над 80% търговията особено в големите градове, коментира той. 

Алтернатива е да имаме къде нормално да предлагаме нашите стоки, а не те да изчезват от пазара, защото не можем да дадем достатъчно добрата цена за високата надценка, подчерта Зоров.

„Нека производителите да се състезават с качество и достъпни цени, да има еднакви артикули с една и съща надценка! На едни се слага 25% надценка, а на българите-80 на сто. Кой изкривява пазара? Българският производител така има ли шанс да си продаде продукцията“, попита риторично той. 

"Българският фермер е катастрофирал отдавна. Изкупната цена на млякото е същата както преди 10 години и с увеличени разходи 100 процента. След преработката става некачествен продукта и после се питаме защо децата ни затлъстяват. Ами когато получавате продукт, който организмът не усвоява, какво очаквате?", попита експертът. Той призова потребителите да купуват качествени стоки, а не да ходят в аптеките след това. 

Нови правила за сиренето: МЗХ предлага максимум 58% вода и ясно отделяне на имитиращите продукти

Публикуваните по-рано данни на Комисията за защита на потребителите също показаха максимални надценки до 141% при отделни хранителни продукти, включително сирене, масло и зеленчуци. Представителите на търговските вериги обаче оспорват внушението, че цялата надценка е печалба, като посочват разходите за транспорт, съхранение, персонал и енергия.