Ивайло Симеонов: Вярвам в способностите на българина да постига целите си. Държавата трябва да му помага да може повече, а не да му пречи
„Вярвам в способностите на българина да постига целите си. Вярвам, че може сам.“ В това изречение Ивайло Симеонов събира разбирането си за човека и ролята на държавата. Според него хората имат способности, идеи и желание да се развиват. Задачата на институциите е да подкрепят тази енергия, а не да я задушават с пречки и излишна зависимост.
Животът не започва „някой ден“
По думите на Симеонов работим, плащаме сметки, решаваме проблеми и все чакаме момент, в който ще можем да живеем по-спокойно. Междувременно времето минава, децата растат, а плановете остават за после.
„Искам животът да се върне при всеки един. Сега. Не „някой ден“. Днес“, казва Симеонов.
За него резултатът от управлението трябва да се вижда в ежедневието: в сигурността, достъпа до услуги и възможността хората да планират бъдещето си, вместо непрекъснато да отлагат живота си.
Семействата имат нужда от перспектива
Говорейки за демографската криза, Симеонов посочва, че финансовата помощ сама по себе си не е достатъчна. Младите семейства имат нужда от работа, детски градини, училища, достъп до лекар и възможност за развитие там, където искат да живеят. Не е достатъчно да призоваваме хората да останат в България - необходимо е да имат реална перспектива тук.
„Не искам да напускаш мястото, което обичаш. Не искам и България да гасне лампа по лампа“, казва той.
Отговорността не зависи от поста
В разбирането на Симеонов държавата трябва да осигурява ясни правила и работещи институции, без да отнема инициативата на човека. Същевременно самите институции трябва да отговарят за решенията си. „Когато подписът е мой, отговорността също е моя“, казва той.
Доверието се изгражда, когато поетите ангажименти могат да бъдат проверени, а хората във властта са готови да дават отговори. За Симеонов това е въпрос не само на управление, но и на лично отношение към отговорността.
Вярата е опора, свободата - отговорност
Симеонов говори открито за християнската си вяра и връзката ѝ с честността, достойнството и милосърдието.
„За мен вярата не се налага, но добродетелите се възпитават“, казва той.
Личните убеждения могат да бъдат опора, но трябва да вървят с уважение към свободата на другия. „Моята вяра е моя опора. Свободата на другия е моя отговорност“, обобщава Симеонов.
За него датата на изборите носи символика, която той свързва с първата си кандидатура за кмет на Елин Пелин преди повече от десет години, когато те са били отново на 25 октомври с балотаж на 1-и ноември, когато той официално е избран за кмет на Елин Пелин: Когато се кандидатирах за кмет на Елин Пелин, изборите бяха на 25 октомври, а номерът ми в бюлетината беше 9. Балотажът беше на 1 ноември - Деня на народните будители. Тогава спечелих доверието на хората и станах кмет.
Едно знам: в Деня на народните будители мен никой не може да ме победи. А ако аз съм на балотажа, мога още отсега да ви кажа резултата.
Да не оставяме живота за после
За Симеонов времето, изгубено в чакане, не е просто пропуснат срок или неизпълнено обещание. То е част от човешкия живот. За 45 години едно дете пораства и създава семейство, а родителите му остаряват. Затова решенията не могат безкрайно да се отлагат за следващото правителство или следващия бюджет.
Вярата му в българина се основава на убеждението, че хората могат да постигат повече, когато имат свобода да действат и условия да развиват способностите си.
Държавата не трябва да живее вместо човека, а да му помага да живее по-добре. Да може да работи, да се грижи за тези, които обича, да остане на мястото, което обича, и да гледа напред с увереност.
Защото животът не започва някой ден. Започва сега.