Шокиращи надценки до 141% на основни храни! Мая Манолова погна търговските вериги
Надценки до 141% при основни хранителни продукти разкри Комисията за защита на потребителите (КЗП) след проверки в големите търговски вериги. Най-сериозните разлики между доставните и продажните цени са установени при кравето масло, сиренето и зеленчуците. Председателят на комисията Мая Манолова обяви резултатите, а търговците реагираха с остра позиция срещу представянето на данните.
Според КЗП най-високата отчетена надценка достига 141% при кравето масло. Следват сиренето със 133%, доматите със 127%, кашкавалът със 106% и кромидият лук със 102%. При киселото мляко проверяващите са установили стойности до 99%. Това са максималните надценки при конкретни продукти, а не средни стойности за всички магазини.
Манолова подчерта, че проверката се основава на документи, предоставени от самите търговски вериги. По думите ѝ цените на храните вече са преминали границата на социалната поносимост.
Война за цените на храните! Мая Манолова разкри надценки до 141%, веригите я обвиниха в манипулация
Особено показателно е разминаването между доставните и крайните цени през периода от август до началото на октомври. При краставиците доставната цена е намаляла с 14,3%, докато цената за потребителите е нараснала с 15,1%. При сиренето доставната стойност не се е променила, но продажната се е увеличила със 17,7%.
При доматите доставната цена е скочила със 7,7%, а крайната с 16,1%. Надценката при кромидия лук се е увеличила от 24,3% на 102,4%, при краставиците от 18,5% на 59%, а при сиренето от 52,1% на 79,1%.
Проверките са обхванали и промоционални предложения. КЗП е установила надценка от 40,2% при киселото мляко, 33,1% при кашкавала и 31,7% при бялото саламурено сирене.
КЗК установи надценки от 60 до 90% при част от хранителните продукти
Сдружението за модерна търговия оспори начина, по който комисията представя резултатите. Според организацията високата надценка не означава равностойна печалба, тъй като търговците покриват разходи за транспорт, електроенергия, персонал, данъци и бракувани стоки.
От сдружението твърдят, че нетната печалба на веригите е около 3%. Те настояват КЗП да публикува броя на проверените продукти и да уточни при колко от тях са установени най-високите надценки.
Търговците посочват и данни на Евростат, според които храните в България са на 92,6% от средното ценово равнище в Европейския съюз. При хляба и зърнените изделия показателят е 81,4%, а при месото 71,5%.
Мая Манолова обяви, че КЗП ще поиска законодателни промени, които да позволят налагането на санкции при отклонения от справедливата стойност на стоките.
„Ще искаме от законодателя КЗП да може да налага глоби за отклонения от справедливата стойност, които да се изчисляват като процент от оборота“, заяви Манолова. Председателят на комисията настоява за нови правомощия на контролния орган, които да обхванат ценообразуването.
В момента самата висока надценка не представлява нарушение. При доказано необосновано увеличение на цените законодателството предвижда санкции за юридически лица между 10 000 и 100 000 евро.
КЗП ще разшири проверките и към други сектори, сред които лекарствата без рецепта, банковите такси, телекомуникационните и битовите услуги.
Добави Коментар