„Лукойл Нефтохим Бургас“: България няма да остане без дизел, рафинерията произвежда повече, отколкото страната потребява

България няма основание да се тревожи от недостиг на дизелово гориво, докато „Лукойл Нефтохим Бургас“ работи нормално. Това е позицията на бургаската рафинерия, разпространена в момент, когато темата за сигурността на доставките отново излезе на преден план заради високите цени на горивата и ограниченията върху международната търговия.

Аргументът на дружеството е чисто производствен. „Лукойл Нефтохим Бургас“ произвежда между 240 000 и 260 000 тона дизел месечно, докато потреблението на българския пазар е до 190 000 тона. Това означава, че дори при горната граница на вътрешното търсене остава значителен излишък, който може да бъде реализиран зад граница. Именно върху тази разлика стъпва тезата на рафинерията, че износът сам по себе си не застрашава българските потребители. 

Тръмп звъни на Путин за нафта, а ние на кого да звъним, пита Бойко Борисов

„България няма основание да се опасява от недостиг на дизел, докато „Лукойл Нефтохим Бургас“ работи и осигурява необходимите количества за вътрешния пазар“, се посочва в позицията на дружеството. Оттам допълват, че произведените количества позволяват едновременно да се покриват нуждите на страната и да се изнася излишната продукция. 

Рафинерията атакува и логиката на забраните за износ. Според дружеството подобна мярка не увеличава физически наличното гориво за българските потребители, а напротив - може да доведе до ограничаване на производството и до по-ниска ефективност на инсталациите.

Това е важен икономически детайл. Рафинерия от мащаба на бургаската работи оптимално при високо натоварване на мощностите. Ако вътрешният пазар не може да поеме цялото производство, а износът бъде ограничен, логичният резултат е част от капацитета да остане неизползван. Именно този риск поставят от „Лукойл Нефтохим Бургас“ в центъра на своята позиция.

От дружеството предупреждават още, че забраната за износ на продукти с висока добавена стойност като дизелово гориво и авиационно гориво има по-широк ефект върху икономиката. Според позицията тя води до по-нисък принос към брутния вътрешен продукт, по-слабо международно присъствие на българската икономика и пропуснати ползи за бюджета и обществото. 

Подобна теза беше застъпена и от особения търговски управител на „Лукойл“ Евгени Симеонов. В края на септември той заяви пред БТА, че износът на излишните количества дизел не застрашава вътрешния пазар, а напротив - подобрява финансовия резултат на дружеството и може да доведе до по-високи данъчни постъпления в бюджета. 

Тръмп отвори вратата за руския дизел: Сделка с Путин трябва да свали цените на горивата

Данните на Министерството на икономиката също показват, че производственият капацитет на рафинерията надхвърля вътрешното потребление. Към 3 септември на площадката са били налични около 50 000 тона дизелово гориво, определени като излишък спрямо нуждите на българския пазар. Стойността на тези количества е била изчислена на около 73,2 млн. долара. 

Позицията на бургаската рафинерия идва на фона на ново разместване на международния пазар на дизелово гориво. След разговор с Владимир Путин американският президент Доналд Тръмп обяви, че Русия се е съгласила незабавно да освободи над 300 000 тона дизел за американския и световния пазар. Предвидени са още 500 000 тона през ноември и допълнителни количества след това, като Москва може да достави още милиони тонове в зависимост от състоянието на рафинериите си. 

Така спорът в България вече не е само дали ще има достатъчно гориво, а как трябва да се управлява излишъкът от производство. Позицията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ е ясна - първо се гарантира вътрешният пазар, а след това свободните количества трябва да могат да се изнасят, за да се запази натоварването на рафинерията, приходите и приносът й към икономиката.

На този етап числата дават сериозен аргумент в полза на тази теза: при производство до 260 хил. тона месечно и вътрешно потребление до 190 хил. тона България разполага с производствен буфер. Критичният фактор остава не толкова самият износ, колкото непрекъснатата работа на рафинерията и достъпът й до суровини и пазари.