„Карлайл“ се отказа от активите на „Лукойл“, бургаската рафинерия отново е в центъра на сделка за милиарди

Американският инвестиционен гигант „Карлайл“ се отказа от сделката за международните активи на „Лукойл“, сред които е и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това отваря нов етап в една от най-големите енергийни сделки в Европа и връща българската рафинерия в центъра на надпревара за активи за десетки милиарди долари.

Reuters потвърди на 9 октомври, че Carlyle вече не преследва придобиването на международния бизнес на руската петролна компания. Портфейлът, който „Лукойл“ извади за продажба след американските санкции от 2025 г., първоначално беше оценяван на около 22 млрд. долара и включва нефтени и газови находища, рафинерии, търговски дружества и мрежи от бензиностанции извън Русия.

Какво спира продажбата на активите на „Лукойл“ в Европа

По информация на Bloomberg, цитирана от български медии, договореностите между „Карлайл“ и „Лукойл“ са били постигнати през януари за придобиването на LUKOIL International GmbH - дружеството, през което се държи голяма част от международния бизнес. Те обаче са изтекли през лятото, след като в определения срок не е било получено окончателното регулаторно разрешение, необходимо за приключване на трансакцията.

Тук има важен икономически детайл. Проблемът не е бил липса на капитал или интерес от страна на купувача, а регулаторната несигурност около активи на санкционирана руска компания. Financial Times съобщи преди две седмици, че сделката на „Карлайл“ е била блокирана близо десет месеца, въпреки че е получила определена форма на разрешение от американската Служба за контрол на чуждестранните активи - OFAC. Финалното политическо и междурегулаторно одобрение обаче е останало нерешено. 

Вижте още: Бабиш предлага „Нефтохим Бургас“ да преработва повече петрол за Европа

Това е ключово и за България. В международния пакет на „Лукойл“ попадат рафинерии в България, Румъния и Нидерландия, а „Лукойл Нефтохим Бургас“ е сред стратегическите производствени активи. За потенциалния купувач стойността не е само в самата рафинерия, а в достъпа до преработвателен капацитет, търговска инфраструктура и регионални пазари на горива.

Значението на тези активи нарасна допълнително на фона на напрегнатия международен пазар. Според FT рафинериите от портфейла могат да добавят между 100 хил. и 150 хил. барела дневно допълнителен преработвателен капацитет при пълноценно използване. Това е особено важно в среда на ограничени доставки и високи цени на дизела и авиационното гориво. 

Оттеглянето на „Карлайл“ обаче не означава край на продажбата. Напротив - международните активи отново са отворени за други кандидати. Един от най-сериозно обсъжданите е консорциум около американския милиардер Тод Боули. Financial Times съобщи през септември, че той е получил подкрепа от американското правителство и влиятелни инвеститори от Персийския залив за оферта за бизнеса на „Лукойл“. Reuters уточнява, че тази информация не е независимо потвърдена от агенцията. 

Боули е добре познат в света на спорта и инвестициите, но потенциалната сделка с „Лукойл“ е от съвсем друг мащаб. Обсъжданият портфейл включва не само европейските рафинерии, но и около 3 млрд. барела нефтени и газови резерви. Financial Times вече определи неговата оферта като опит да изпревари „Карлайл“ в една сделка с едновременно огромно търговско и геополитическо значение. 

Зад цялата процедура стои санкционният режим на САЩ. През октомври 2025 г. американското финансово министерство наложи санкции на „Лукойл“ като част от натиска върху руския енергиен сектор. Именно след това продажбата на международните активи се превърна от корпоративен въпрос в сложна комбинация от инвестиционно банкиране, геополитика и регулаторни разрешения.

За Бургас най-важният въпрос остава кой в крайна сметка би поел контрола върху рафинерията и при какви условия. Местните дружества не участват пряко в преговорите за продажбата на международния бизнес на компанията майка, а евентуална смяна на собствеността ще зависи от решения, които се вземат далеч извън България.

Оттеглянето на „Карлайл“ показва и още нещо - стойността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ не се определя само от текущите финансови резултати на предприятието. Рафинерията е част от стратегически актив, чиято цена се формира едновременно от капацитета за преработка, логистиката, пазара на горива, санкционния режим и геополитическия контрол върху енергийните потоци в региона.