Парадокс с парите на българина: Всеки трети спестява, но 6 от 10 нямат нищо за черни дни 2.
Все повече българи успяват да отделят част от доходите си, но огромна част от домакинствата остават без реален финансов буфер при загуба на работа, заболяване, авариен ремонт или друг неочакван разход. За последните три години делът на хората, които спестяват, е нараснал от 22% на 30%, което означава, че приблизително всеки трети успява да заделя средства. В същото време шестима от всеки десетима нямат резерв за непредвидени ситуации. Данните бяха коментирани от икономиста Георги Захариев и главния инвестиционен стратег Иван Димитров в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Още по-показателна е промяната в начина, по който хората оценяват собственото си финансово положение. През 2024 г. 38% са определяли стандарта си като понижен, докато през 2026 г. този дял вече достига 49%. Така почти всеки втори българин има усещането, че разполага с по-малко финансови възможности, въпреки че делът на спестяващите постепенно се увеличава.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 70% от българите нямат спестявания, финансово грамотни ли сме?
На пръв поглед тези резултати изглеждат в противоречие с банковата статистика. Българската народна банка отчита, че към края на август 2026 г. депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата, достигат 57,191 млрд. евро. Само за година сумата е нараснала със 17,2%. Това обаче е общият размер на средствата в банковата система и не показва как са разпределени те между отделните семейства.
Още данните за второто тримесечие разкриват голямата разлика между общия размер на спестяванията и реалното финансово състояние на различните домакинства. В края на юни в банките са държани 56,473 млрд. евро, или с 18,6% повече спрямо година по-рано. Почти половината от общата сума - 48,1% - е била концентрирана в депозити между 25 хил. и 250 хил. евро. Затова рекордните средства в банките не означават автоматично, че средностатистическият българин разполага със сериозен резерв.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Рекордните 56,5 млрд. евро в банките: Имотите губят ролята си на сигурно убежище
Експертите поставят акцент и върху разликата между спестяване и инвестиране. Иван Димитров посочи, че при спестяването човек натрупва средства, които може да използва при необходимост, докато инвестицията предполага поемане на определен риск с цел бъдеща доходност. Според него широкото навлизане на мобилните приложения и значително по-лесният достъп до финансовите пазари не са довели до толкова сериозно увеличение на инвестирането сред българите, колкото би могло да се очаква.
Възрастта също играе роля. По думите на Димитров по-младите хора в общия случай са по-добре запознати с финансовите продукти, тъй като използват активно дигитални платформи и имат достъп до акции, фондове, криптоактиви и други инструменти директно през телефона си. По-лесният достъп обаче не означава непременно по-нисък риск, особено когато става дума за спекулативни инвестиции.
Още по-силна се оказва връзката между образованието и способността човек да заделя средства. „Хората с по-висока степен на образование спестяват около три пъти повече в сравнение с тези с основно образование“, посочи Георги Захариев. Разликата се обяснява както с доходите, така и със способността за планиране, управление на семейния бюджет и оценка на финансовия риск.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Заемите на домакинствата скочиха с 21%, ипотеките вече са 18,7 млрд. евро
Наред със спестяванията расте и задлъжнялостта. Към края на август кредитите на домакинствата достигат 32,637 млрд. евро и са с 20,8% повече спрямо година по-рано. Жилищните заеми нарастват с 25,2%, а потребителските - с 15,9%. Така българските семейства едновременно държат рекордни суми в банките и теглят все повече кредити.
„Всяко едно финансово решение, което човек взима, ще има отражение след 2, 5 или 10 години“, предупреди Захариев. Според експертите най-важната граница остава способността на домакинството първо да създаде резерв за непредвидени разходи и едва след това да мисли за по-дългосрочно инвестиране. А последните данни показват, че за мнозинството българи именно първата стъпка все още остава трудна.