Хазартният бранш бие тревога: 800 зали може да затворят, 20 000 души да останат без работа

До 800 от приблизително 1000 игрални зали в България може да бъдат принудени да прекратят работа, а до 20 000 души да загубят работните си места, ако подготвяните промени в Закона за хазарта бъдат приети в сегашния им вид. За това предупреждава Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България - СОХИДБ.

От организацията твърдят още, че отрицателният ефект върху бюджета може да достигне около 400 млн. евро годишно от данъци, такси и други плащания.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Радев забранява рекламата на хазарт и светлините на казината

Най-голямото притеснение на наземния хазартен бизнес е свързано с изискванията за отстояние и възможността те да засегнат вече работещи обекти с действащи лицензи. От СОХИДБ коментираха, че много компании са направили значителни инвестиции и са предплатили правото си да извършват дейност за години напред. Председателят на сдружението Милен Тотев посочва, че за част от лицензите след 2024 г. разходът за игрална зала достига до 150 хил. евро. Според организацията принудителното затваряне преди изтичането на тези лицензи може да доведе до стотици съдебни дела срещу държавата.

„Представете си - през 2023 или 2024 г. сте кандидатствали за лиценз и сте платили предварително за пет или десет години. В един момент ви казват, че трябва да преустановите дейността си, въпреки че лицензът ви продължава да действа“, коментира Милен Тотев. От СОХИДБ сравняват ситуацията с предварително платен наем, при който държавата първо разрешава използването на обекта до определена дата, а впоследствие променя правилата и изисква предсрочно освобождаване.

ВИЖТЕ ОЩЕ: НАП удари казината: 766 нарушения за година и актове за над 632 хил. евро

От браншовата организация подчертават, че не се отхвърля необходимостта от по-силен контрол, защита на децата и младите хора, ограничаване на агресивната реклама и мерки срещу хазартната зависимост. По данни на СОХИДБ нейни представители са заявили пред Министерството на финансите готовност за компромис както по рекламата, така и по увеличаването на данъчната тежест. От сдружението твърдят, че секторът е бил готов да приеме спиране на рекламата и двойно увеличение на облагането при очакване ограниченията за отстоянията на съществуващите обекти да бъдат преразгледани.

Проблемът според бизнеса е, че затварянето на легални зали няма непременно да означава изчезване на търсенето. „Хазартът няма да изчезне със затварянето на легалните обекти. Рискът е дейността просто да се премести там, където държавата има много по-малка видимост и контрол“, посочват от СОХИДБ. Членът на организацията Димитър Димитров, който притежава игрални зали във Варна, също предупреждава за възможно пренасочване към сивия сектор.

Георги Петков от София поставя и друг практически въпрос. Според наблюденията му в райони, където лицензирани игрални зали прекратяват работа, впоследствие се появяват пунктове за залагания, които функционират при различен регулаторен режим. Затова СОХИДБ настоява бъдещата оценка на въздействието да проследи не само броя на затворените обекти, но и къде ще се насочи потреблението след тяхното отпадане.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ще спре ли хазартът да ни преследва от всеки ъгъл?

От организацията поставят въпроси и около почти пълното ограничаване на рекламата. „Ако се забрани изцяло рекламата на хазарта - и онлайн, и външната реклама - как ще се разграничат операторите? Как човек ще разбере кой е легален и кой е нелегален оператор в страната?“, пита заместник-председателят на СОХИДБ Гавраил Четрафилов. Според сдружението целта да се ограничи агресивното рекламиране не бива да прави по-трудно разпознаването на лицензирания бизнес от нерегулираните сайтове и оператори.

Най-тежкият сценарий, описан от СОХИДБ, е свързан със заетостта. При закриване на около 800 обекта според сдружението могат да бъдат засегнати крупиета, касиери, управители, охранители, технически специалисти, счетоводители и административен персонал. „Какво ще стане с хората, които ще останат без работа, и със семействата им? Решенията не могат да се вземат от днес за утре, без да бъде изчислен този ефект“, заявява членът на организацията Добромир Иванов.

Към риска за работните места браншът добавя и прогнозирания ефект за публичните финанси. По оценки на представители на сектора потенциалната загуба може да достигне около 400 млн. евро годишно, като в тази сума те включват преки данъци, такси, осигуровки и други съпътстващи плащания. СОХИДБ настоява тези разчети да бъдат независимо проверени преди окончателното приемане на новите правила.

Сдружението заявява, че не настоява за отпадане на контрола върху хазарта, а за предвидими правила за вече лицензирания бизнес. Според организацията силният регулатор и борбата с нелегалните оператори са и в интерес на самите компании, които плащат лицензи, данъци и осигуровки. Ако обаче не бъде намерено решение за действащите обекти, членовете на СОХИДБ предупреждават, че са готови на мирни протестни действия и защита на интересите си по съдебен ред.

Темата за ограниченията върху игралните зали не е нова. Още през 2020 г. законопроект на НФСБ предвиждаше стотици зали да бъдат закрити и хазартната дейност да остане концентрирана основно в курорти, висококатегорийни хотели и край гранични пунктове. Тогава също основният спор беше между аргументите за ограничаване на зависимостите и предупрежденията за тежки последици за легалния бизнес.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 638 хазартни зали ще бъдат закрити, ако закон на НФСБ влезе в сила